Бихте ли се установили в чужбина със семейството си ?

Dona Bonbona , моите уважения към мнението ти. Подкрепям го.
 

съгласна съм с Дона Бонбона, но не мога да се съглася с това


Ако бях живяла в Европа - да, щях да имам възможност да си идвам тук, да каня роднини, но когато живееш отвъд Океана, не е съвсем точно
Преживях го и за това знам, че човек си тежи на мястото...
Тук, в БГ стандарта ми на живот е по нисък, отколкото в Канада, но не бих се върнала там...(поне за сега, надявам се и никога да не ми се налага)

Всеки има право да избира и аз избрах да се върна..

  Разбира се, ти поне си избрала, каквито и да са били аргументите ти за или против. Много обаче, отричат изобщо "избора", под мотото "Защо да бера портокали, като тук мога да си хвърлям обелките през балкона?" 

Щом семейството ми е с мен,бихме отишли да живеем където и да е

Бих.Където е мъжът ми и детето ми- там е  семейството ми.

Ами, ако имаш планове и си се научил на ред и дисциплина, тук също можеш да живееш "добре" (според зависи от собствените представи, защото аз така и не разбрах какъв е "общия стандарт за добър живот" - дай пример).
Относно социалните контакти - работата ми е свързана с много хора, след работа се виждам редовно с приятели... Какъв по-голям социален контакт? За мен не е контакт безцелното общуване с непознати. В чужбина повече ли социални контакти има?
А стандарта - всеки си има свои разбирания. Аз лично съм постигнала своя стандарт, а професията ми е такава, че навън мога да имам същия.
И точно затова парите са последното (само ако не са поне с една 0 повече), което би ме накарало да замина. Просто тук ми е домът, чувствам се добре, децата ми са щастливи, реализирана съм в работата си, хората ме познават и уважават, приятелите ми са в същия град, а не на другия край на телефонната жица и т.н.
Ходенето в чужбина не ми липсва, защото пътувам често и на много места - дори вече ми е писнало да пътувам.
Пък и колко взема съседът ми, братовчед ми или съфорумецът Х хич не ме интересува.
И моля (съвсем сериозно) обяснете какво означава добре, според вашите разбирания.

Не, не бих заминала.....на екскурзия да, но да живеем там-никога....все пак тук сме направили нещо и неможем ей така да зарежем вс. и да тръгнем на някъде, където  ще сме никои...

На  мен  ми  е  минавало  през  акъла,но  мъж  ми  е  категоричен Не!Незнам,но е  голям  родолюбец,а  имаме  възможност  да  отидем  в Испания-сестра  му  е  там.И  все  пак  където  е  моето  семейство там  съм  и  аз.

Това също е добър довод. Ако тук нямах нищо, може би щях да пробвам, "заради спорта". Но след всичко, което тук сме направили да го захвърля...
Но пък наши близки имаха тук страхотен бизнес, невероятни условия на живот, но решиха да си сбъднат "младежката мечта" и заминаха за САЩ. В момента нямат търпение да им приключат договорите за работа, за да се приберат. Просто не могат да свикнат със стила на живот (изкарват същите доходи и имат същите възможности, каквито имаха тук).

Първото мнение се подкрепя напълно от второто.Ето с такова мислене, само че без покритие по някой път трудно се постига някакъв стандарт на живот.

valia77, целта ми не е да обиждам(надявам се да не се обидиш)-това мое мнение не е насочено конкретно към теб-просто двете мнения буквално контрастират едно до друго.

Според  мен ставаше въпрос, че за да си осигуриш по-добър стандарт, инвестираш повече време в работа, което неминуемо скъсява личното време (съответно социалните контакти - със семейство, с приятели..). Печелейки нещо, губиш друго в някаква степен...Е, изключения винаги се срещат...

Да, но зависи: 1. как ще си организираш времето; 2. ако работата ти е удоволствие за теб, определено има вариант да ти носи и по-приятни социални контакти.
Разбира се, срещите с роднини (например) се разреждат, но няма проблем да си организираш обяд с най-добрата приятелка или излизане със семейните приятели в събота вечер, или гости у роднини в неделя привечер, или нощно излизане с половинката през седмицата.

azaf, написаното от мен не беше отправено към никой лично. Не познавам никой, за да мога да му дам неговите причини за или против. Написаното е продиктувано от общи наблюдения, както и от общото впечатление, с което останах, след като прехвърлих написаното по темата.

Все пак нещо ме смущава.  Ти си се уредила, явно. Не остава нищо друго, освен да ти се вярва. В същото време (ме) питаш "Какво означава да се живее добре?", като, че ли не живееш в България, а на друга звезда. И като че ли "обсъждам" само твоя живот, или този на малкото успели, на фона на цялата мизерия, навсякъде, ежеминутно, във всички - без изключение - сфери на обществения и политически живот. Ами как да ти обясня, миличка....огледай се! Прочети вестниците, пусни телевизора... Ослушай се какво говорят хората. Говори с тях, по възможност не само тези от "твоя сой и заплата". Ходи с изострени сетива, не само в България, а по време и на многобройните ти излизания в чужбина. Аз правя същото, в обратен ред.

Може би ако се заинтересуваш колко получава съседа ти, с удивление ще констатираш, че получава далеч по-малко от това, което образованието му предвижда. Защото се е харизал за някаква, каквато и да е, работа, с цел да изхрани семейството си. И пак не стига, добре че, родата праща буркани... Ей такива парадокси (хипотетични, разбира се!).

Наистина се радвам, че се чувстваш добре! Не искам, а и не мога, да ти развалям рахата. Но ако в България се чувстваш добре, при цялата тая бъркотия и хаос, повярвай, на друго място ще се чувстваш още по-добре. Ако в България имаш професия, толкова ценена и добре платена, повярвай, на друго место ще получаваш (поне) с една 0 повече.
Само, че с едно условие! На другото място ще трябва първо да се докажеш! Знам, че ще кажеш: "ама аз и тук трябваше да се докажа"! Да, сигурно. Разликата в добрия живот ще стане осезаема едва тогава, когато започнеш да сравняваш живота си "след доказването" в едините и другите условия. Не мога да ти го опиша мот а мо, ще стане роман, а и едва ли ще ми повярваш, преди да си го изпитала. На другото място си просто никой, няма бонуси, няма перчене. С приказки нищо не става, даже напротив, нещата се влошават. Ако тръгне човек да им обяснява колко е "велик" и колко те нищо не знаят и не могат... закъсал го е! А много, много нашенци идват с тая нагласа. Адаптацията им се свежда до това, да променят околните, да критикуват всичко и всеки, като че ли идват от най-уредената държава в космоса.  Разбира се, не успяват...

Dona Bonbona, не ставаше въпрос за мен.
Аз също питах общо какво разбират другите под "добър" живот. Любопитно ми е, защото всеки има различна представа.

А за доказването. Няма нужда да пробвам, защото съм се доказала вече тук, като за първи път доказах себе си в една международна организация и мисля, че сравнението ми е познато. И най-важното е, че съм се доказала пред себе си. Не се перча, но ми е странно, че има хора, според чиято логика БГ е едва ли не някаква дупка, а всичко извън нея е "цветя и рози". И нали нямаше да говорим за пари - не ме убеждавай, че другаде ще вземам повече (част от парите ми се плащат от въпросната международна организация и навсякъде щях да взимам толкова). Но пък нямаше да се чувствам "вкъщи".
Лично за мен е важно да ми е уредено вкъщи, за да се чувствам добре. За уредеността в държавата - дай Боже и аз да подпомагам някакси.

И не бъди толкова категорична, когато не познаваш някого. Не знаеш нищо за мен. Откъде знаеш какво съм изпитала и какво съм преживяла. 
Говоря така точно, защото правя сравнения.
И не ям доматите с колците  .