Стана ясно че ще се женим, когато забременях. В смисъл, просто нещата се ускориха, иначе смятам, че това беше естествения им ход. Мъжа ми не е .....много по тези романтичните неща, не ми купи пръстен и да ми предложи....свекърва ми предложи да идем в златарски магазин и да си го избера аз. Както и да е. Ходихме аз, мъжа ми, тя и майка ми. Мъжа ми не слезе изобщо, а за мен беше най-важно неговото мнение! Все пак се женя за него, не за майка му:( Влязохме и аз още с влизането се захласнах по един. Свекърва ми не го хареса изобщо! Беше ми голям и толова се заинатих за него, че казах че ще го нося на средния пръст само и само да е той. Майка ми се опита да ме разубеди, но крайна сметка отстъпи. Със свекървата имаше дълги преговори в магазина. Казах, че така и така на мъжа ми не му пука какъв е ( в смисъл той не се интересува от тези неща, не че не му пука....) поне на мен да ми харесва. Тя правеше чупки, физиономии, в крайна сметка нещата отиваха към скарване и тя отстъпи. Взехме го, и го носих точно 1 ден на средния пръст. Беше ми гадно. Никой не го харесваше. Гледаха го.....абе насила купен беше. Караше ме да се чувствам странно, сякаш е зареден с негативна енергия. Свалих го. След раждането отслабнах и в пръстите много, при което дори на средния пръст не ми ставаше като го извадих и го пробвах. Взех го веднъж и ходих в същото златарско ателие. Бях толкова много ядосана, че реших да го сменя. Продавача ме пита нов ли е, понеже изглеждаше като нов и аз казах - да това е годежния ми пръстен, не е носен и искам да го сменя. При което той каза :' Ама недейте......" Викам какво! Сменям го! Харесах един страхотен, много масивен с едно гоямо цвете от бяло злато отгоре, цялото в камъни. Разкошен! И доплатих за него, но нямах пари и излязох да взема от колата от мъжа ми. Като се качих и му го показах той каза:" Ако знаех какво вземаш, нямаше никога да ти дам пари" Категоричен беше , че не му харесва. Много мъчно ми стана. В последствие всеки които го забележеше и питаше от къде съмс е сдобила с такъв пръстен и разбереше за размяната казваше :' Абе годежен пръстен не се сменя". Прибрах и него. Мразя го. Защо така се случва. Обвинявам го за всичко:( Непрекъснато мисля....( понеже съм много суеверна), мисля че съм направила нещо лошо, че съм обрекла на нещастие семейния ни живот. Защото незнам защо не е хубаво да се сменя или продава годежен пръстен! Коагто нещо се случи се обвинявам. Не спирам да мисля за това:( Когато се скараме, когато нещо е болен мъжа ми....когато нещо не върви, се обвинявам!
Преди време той ми беше избрал един който носих много дълго и му падна камъчето , не успяхме да го намерим и неможаха да ми сложат друго. Много мъчно ми беше и даже плаках. За мен тези неща имат сантиментална стойност и се чувствам много зле ако нещо стане. С този пръстен обаче се побърквам. Искам да върна времето назад. Преди сватбата. И да взема това което искаше свекърва ми:(
МНого ми е зле:((((((((( незнам какво да правя. Имам чувството, че в момента това е най-неразрешимия проблем в живота ми.
Това е.................
П.С. Не съм луда.