За мама

  • 4 805
  • 70
# 45
мноооого често си тъгувам за нея, страшно много я обичам , а се виждаме за 20 дни в годината Confused
Виж целия пост
# 46
Имах си майчица една, с нежни очи и топла прегръдка... Разбираше ме в трудност, подкрепяше ме в радост... Липсва ми безумно и често подсещам своите приятели да обръщат повече внимание на майките си, повече да ги изслушват, както те нас са ни изслушвали, да се опитват да ги разберат в грижата и тревогата им за нас.
Всеки ден като общувам с децата си ми изплуват моменти от моето детство, как моята майка е постъпила и оценявам нейната всеотдайност и безрезервност към мен.

Нищо и никой не може да я замени...  безкрайно ми е мъчно за моята майчица
Много ме разчувства написаното..
Виж целия пост
# 47
[Момичета обичайте майкете си. Те са вашата най голяма закрилница в всичко.size=14pt][/size]
Виж целия пост
# 48
Тъгувам- да! Сега ми предстои заминаване надалеч и тя ще е човекът, за когото ще ми е най-мъчно Sad
Виж целия пост
# 49
Виждам майка си вс. седмица, а се чуваме по тел. по няколко пъти на ден....тя ми е най-голямата приятелка....
Виж целия пост
# 50
като живяхме в германия много ми беше мъчно, през ноща съм се събуждала и съм плакала за мама, сега сме пак в различни градове, пак ми е мъчно но някак си е по различно, като ршеим и тръгваме да ги видим  с тати как са и какво правят
скоро обаче ми предстои заминаване пак за германия и не знам как ще  е този път, най вероятно пак ще си плача  Sad
Виж целия пост
# 51
Понеже пуснах темата, а тук иамше едно чудно стихче за мама, ето ви от мен едно нещо, което мама ми написа на картичката за миналата Коледа:

"Как се случи така, че около очите ни има бръчки и в косите ни банален сняг, а ти още си нашето малко момиченце, а ние още сме твоите мама и татко....."

Виж целия пост
# 52
Най-обичнаният от мен човек-моята мила майчица.
Страшно ми липсва,виждам си я само 2 пъти в годината.
Чуваме се всеки ден,незаменима ми е  Heart Eyes
Виж целия пост
# 53
Радвам се ,че не живея с мама. Как съм ги търпяла 26г. Сега на сестра ми и се налага да живее с тях, просто не издържа.
Ако и се обадя май съм и прекъснала серияла, ако не и се обадя, звъни и вика:" Ти майка нямаш ли....."
Далече, най-добре. Нищо ,че сега гледа момчетата, че са хремави.

P.S. Живеем в един и същи град, но различни квартали.
Няма да продължавам да пиша, че няма да спра скоро!
Стана ми много тъжно от написаното, а в същото време и недоумявам. newsm78 newsm78 newsm78
Виж целия пост
# 54
eli-nora виждам,че доста се чудиш от написаното.Не исках да продължавам да пиша ,защото може майка ми случайно да го прочете.
Тя е с доста властен характер,обича да командва всички вкл. и баща ми и всичко трябва да става на нейното. Ако имаш противно на нейното мнение настава такъв скандал.Ако и кажеш някои истини тя скача: Ти си против мен, никой не ме обича .......
И друго страшно много ме обиждаше като малка и ме подтискаше и за това сега постоянно търся одобрението на другите и се стремя да бъда перфектна и най важното да не бъда като нея.
Виж целия пост
# 55
моята майчица също е много,много далече,,,много ми липсва виждаме се веднъж годишно,чуваме се всеки ден но,,,не мога да я прегърна да я целуна-липсва ми много!
Виж целия пост
# 56
Благодаря на бога, че мама и татко са на 32 стъпала под мен.
Неоценима помощ. Не мога да си представя деня без да ги видя.
Виж целия пост
# 57
много обичам майка ми,много се разбирам с нея и гледам всяка възможнос да използвам ,да се вижда ме Heart Eyes
Виж целия пост
# 58
        Много обичам моята майка! Тя е най-всеотдайният и грижовен човек, когото познавам. Тя живее за нас - нейните деца. Дано ни радва още много години. В момента сме на повече от 1000 км една от друга, но се чуваме често. Не мога да я прегърна, но това, че тя е там и мисли за мен, както и аз за нея ме стопля.
Виж целия пост
# 59
Радвам се ,че не живея с мама. Как съм ги търпяла 26г. Сега на сестра ми и се налага да живее с тях, просто не издържа.
Ако и се обадя май съм и прекъснала серияла, ако не и се обадя, звъни и вика:" Ти майка нямаш ли....."
Далече, най-добре. Нищо ,че сега гледа момчетата, че са хремави.

P.S. Живеем в един и същи град, но различни квартали.
Няма да продължавам да пиша, че няма да спра скоро!
Стана ми много тъжно от написаното, а в същото време и недоумявам. newsm78 newsm78 newsm78

Няма какво да недоумяваш, а се радвай, че за теб тези неща са непознати. Защото боли много и ситуацията е страшна.
Който не е преживявал подобно нещо, той не знае за какво става въпрос.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия