С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ?

И аз да се изкажа за жилищата (на всяко гъре похлупак).Никога не съм ламтяла за жилището на свекитата.Дори сега когато живеем при тях и искаме да се изнесем,тя ми заяви,че който от синовете я изгледа,на него ще остави апартамента.С това може само да ме отблъсне от себе си,но не и да ме накара да поискам жилището й.Аз знам,че тя не ми е длъжна за нищо,имам си баща (макар да нямам майка) на който бих разчитала да ми помогне.Но искам да ви попитам когато създадеш едно дете до кога трябва да спреш да се грижиш за него.Когато се ожени или докато сте живи? Смятам,че докато съм жива ще имам приятното задължение по някакъв начин да се грижа за детето си.Ако имах майка аз никога нямаше да ангажирам свекърва си с каквото и да е.Но тогава може би щеше да ми каже,че не й давам детето или настройвам малката срещу нея или знам ли? Но каквото и да е тя според мен е длъжна да се грижи по някакъв начин за синът си.Когато той има помощ от нещо тя трябвада му помага,та дори това да е например да му гледа детето за няколко часа.Незнам аз може би не съм права,но ако всички се разбираха със свекървите си сега нямаше да я има тази тема.Аз немога да се оплача с моята свекърва тя просто е със стари мисления и никога не е живяла при свекърва,а и свекъра е едно дете и неговите родители са давали всичко на него. Свекървата е леко наивна и ... айде няма да я обиждам,все пак прави всичко по силите си да ми помага,но винаги има дразги между нас.Все пак се борим за власт над един и същи мъж. Не съм злопаметна,само лесно се ядосвам и когато това стане ставам,като тайфун.Но после ми минава и забравям.До следващият път когато ме издразни нещо и всичко с което ме е обидила изплува всъзнанието ми.
Но това което е най дразнещо,че винаги за нея ние с моят съпруг,ще сме тези който сме вторите след големият и син и снаха.   Кога мъжът е "мъж" и кога се държи като п...тьо?

Аз не съм Бабчето и много време има докато стана свекърва, но ще ти кажа какво е "мъж"(според мен!)

  Мъжът не допуска някой да обижда жена му, пък било то и собствената му майка. Мъжът не допуска някой да обижда и майка му. Мъжът осъзнава,че като е създал семейство, трябва да си носи отговорността за него-морална и материална. Мъжът ще направи всичко ,каквото е по силите му, да съсдаде спокойствие и уют в дома си, дори когато това е свързано с трудности, като примерно лишения за плащане на наема, сметките и не винаги готовото ядене.  Мъжът знае,че е глава на семейството, което би трябвало да означава,че знае и кое е семейството му, и какви отговорности носи това.
 
  В общи линии, най-кратко, така може да се опише един "мъж". Иначе просто не е мъж, а мишка. И не ми скачайте за парите-кой какво не можел да си позволи. Ако в момента не може да излезе на квартира, би трябвало поне да се стреми към финансова самостоятелност. А не да си трайка, щото му е по-удобно и да се прави,че не вижда какво става около него. И дори да живее с майка си, пак не би допуснал да се отнасят неуважително с жена му, или пък тя-с родителите му. Голям герой ще да е ако търпи да плюят жена му, смирено свел главица, и после да изприпка и да и разкаже всичко, та да могат двамата да оплюят злата му майка! Герой, ама с нацапани гащи!

  Не си мислете,че защитавам свекървите! Тук съм прочела такива неща, дето дори не мога да си ги представя и то не едно и две! Има такива екземпляри, дето трябва да им сложат намордник. Но други оплаквания са точно двете П-та на Бабилия. 

Без да искам да влизаме в пререкания... но какво се случва в следната ситуация:
Щастливо младо семейство. Живее отделно от свекървата, но на 10мин. път с кола. За щастие се виждат рядко - веднъж в седмицата след предварителна уговорка. Снахата /аз/ макар и вътре в себе си да няма ама абсолютно никакви допирни точки със свекървата, осъзнава, че това е майката на мъжът й и все пак трябва да общуват снея, макар и да няма какво да си кажат. Не се противя на срещите с нея, дори често ги инициирам. Започва да ми прави впечатление обаче, че мъжът ми все по-често отклонява визитите при майка си  по различни причини - имало мач, бил уморен... Аз виждах ,че тя е скандалджийка, но пряко на мен нищо не е казвала - караше се със сина си по различни поводи. И един хубав ден задавам въпроса "Защо бе аджаба не искаш ти да ходим при майка ти? Нали ти е майка?" И след  увъртане да не ми каже, както и опит да ме убеди че няма причина,а аз все пак съм полицейско куче, го вкарах в ъгъла и си призна какви ги говори тя... Той се опитвал да ме защитава, карал се с нея, но друг такъв дебил като нея няма... Както писах и по-нагоре - пред дилемата да спре да говори против мен или да не си вижда внучето тя избира второто...
Естествено след като разбрах за какво иде реч и аз вече явно я недолюбвам... /слабо казано/.
Та прави ли мъжът ми П.... това , че ми е казал за какво иде реч, след като 8 години не излиза на глава с нея, а аз "настоявам" да я виждам? Дали по-добрия вариант би бил да си мълчи, да ходим на гости и след всяко тръгване от там тя да му звъни, защото отново е открила у мен поредното нещо което не й харесва и което би могло да накара мъжо да се разведе с мен ако му го подхвърли...
Аз отново казвам - уважавам откровеността му. Той ме подкрепя и защитава - е няма как да излезе на глава с дебил /свекито/, а той не е чодотворец. Не си мислете, че тя ни е тема на разговор - вкъщи изобщо не си ангажирам времето с това да говоря за нея или пък да го убеждавам колко е зла - той и сам го вижда и наистина не му е приятно, че тази жена отказва да приеме семейството му, поради която причина сега тя е вън от него.

   Много добре разбрах какво искаше да каже Бабилия.И съм напълно съгласна с твоето мнение.Но все пак когато защитава жена си,засяга майка си по някакъв начин.И когато свекървата е малко по злопаметна и зла тогава вече става лошо.За себе си мога да ти кажа,че моят съпруг винаги ме е защитавал пред родителите си макар и да живеем при тях.Финансово независимисме от тях,дори им даваме пари за семейните сметки (макар,че сме в техният дом) и отделно пазаруваме храна за вкъщи.Но за момента сме в такова положени,че неможем да се изнесем.И една от големите причини е,че свекъра получи инфаркт преди няколко месеца и решихме да не го ядосваме с това да се изнесем,защото той е твърдо против.Но това не е важно в момента.Мисълта ми е,че понякога има спънки който не ти позволяват да направиш определено нещо,затова неможеш да съдиш един човек докато не изтърпиш неговите неволи.Докато има свекърви и сахи на този свят,ще има и такива теми за обсъждане.

Нека и аз се включа в спора за имотите!  Винаги съм казвала, че мен имоти не ме блазнят! Когато се отвори тема за имоти (а това се случва често напоследък) аз замълчавам и ако има възможност излизам от стаята! Днес обаче мамата на нашия татко ме зачекна на темата и едва ли не започна да държи сметка на това, че майка ми и баша ми не ми били осигурили жилище! Много тъпо ми стана, защотот в един момент от изкаването и лъхаше чиста проба злоба и сметкаджийство! Беше много грозно! Само за протокола, преди '89-та на родителите ми не им позволяваха да си купят жилище, а след '89-та баща ми се опита да завърти свой бизнес, но го излъгаха с немалка сума пари и се провали! Та обясних и на жената, за да не се филмира и да се мисли за много велика, ама тя пак нейното си знае, че ако имали били пари можели да купят нещо '96-та примерно!
После отидахме и купихме комплекта за изписването и тя държеше да го плати, ама като видя цената се обърна и ми вика "Нали няма аз да го плащам!" Аз и не исках. Преди два дена си говорихме с Георги, че не е редно тя да купи и количка, и кошара и дрешки и комплекта!
Утре ще ходим да огледаме за кош за колата, за кошарата и за количката! И тя се слага да идва с нас! Аз пък не искам! Ами искам на спокойствие да си разгледам! Пък и искам да някой моменти да си ги споделяме с т ткото! А като се сетя, че се слага да дойде при нас още кат о се върнем от болницата... чак лошо ми става! Според мен тези първи часове са за мен, за таткото и за бебчо! Не мога да се съглася някой без даже да попита да се натиква! Е, не е само тя, и майка ми се тъкми да дойде за един месец! Ама само се чудя, защо мен никой не ме пита какво искам  ! 
Най-гадното е счита, че като е преписала апартамента си на сина си има право да се намества където си реши! Скоро най-отговорно заявих, че ако някой смята да ме тормози с това, нямам намерение да търпя и се изнасям, а нашия татко да реши дали иска да живее с мама или с нас! Гадно е да го карам да избира, ама аз пък предпочитам на квартира отколкото някой да се опитва да ме манипулира с това, че е прехвърлил жилище на сина си! Не на мен, не на сима ми,ю а на собственото си дете! Аз нито съм молила, нито ще допусна някой да се държи по този начин с мен само защото е дал нещо на някой! Само за протокола не си позволява да говори така на дъщеря си! Аз не смятам, че ми е длъжна! Уважавам факта, че е осигурила жилище и на двете си деца, но да ми се натриса и да ми казва, че имала нужда от собствен живот...е ми не го разбирам това! Аз не съм молила за помощ! Дали родителите са длъжни на децата си? Според мен не, ако нямат възможност! Ако имат биха могли при добро желание да помогнат, но моля не и да помагат с желание и после да си търсят отплата! Или помагаш безрезевно или по-добре не! Защото по-лошото е когато помагат, а после се опитват да те манипулират и същевременно да обясняват наверед колко били съвременни и отдадени на децата си!
Така, че ако можете си осигурете сами жилище и не чакайте на никой, юзащото тогава ще ви изкочат други проблеми!
 

 

А аз защо си спомням едни драми точно свързани с посещенията на мамин сладък при нея в болницата? 

Дребни неща са.Но не показвам с нищо че съм раздразнена А и на фона на всичко,което е направила за мен и моят мъж тези неща губят значение

[/b]


Евала!

,

аз пък да превърна темата  в отчетна - отидохме вчера, за да проведем разговор очи в очи със свекито - с идеята да загърбим миналото, за да може тя даси вижда внучето когато поиска,защото все пак нали е баба, майка на мъжът ми и т.н, но пък за сметка на това да си затвори устата и да спре да говори глупости зад гърба ми и така да живеем в мир доколкото е възможно. е не биде.  с отиването там аз взех да приспя детето в другата стая, а мъжът ми да си говори откровено с нея - е детето не заспа от крясъците й! и тогава се включих и аз... ама си казах всичко дето ме беше мъчило години назад - стана й супер тъпо като разбра, че знам за всичките й простотии, които е изговорила по мой адрес, но не наведе глава. не я беше срам дори да каже на мъжът ми пред мен, че бил "рогоносец" /само в представите й/ и че хората говорели за жена му   откачих  -- забравих си мирните намерения, станах, хванах си детето и й казах, че докато тя на мен не ми се извини това дете няма повече никога да го види!!!

Наскоро пак се случи свекървата да се разсърди и да направи някои много неприятни изцепки,които направо ме хвърлиха в джаза.
Скоро детето има рожден ден.И се чудя .....какво да правя...?Мъжът ми не я иска,а и аз не искам да си развалям празника.А от друга страна да не ги поканим ще е доста....И аз не знам какво..

Китана каниш я и се правиш ,  че нищо не е било. И на нея сигутрно и е кофти. Та не споменаваш темата , измисли други теми за говорене и след 15 мин няма да има и следа от притеснение

Когато един човек ти е станал неприятен,но се налага все пак да контактувате,е много трудно.
Винаги ще се намери с какво да те издразни.
При мен това е ежедневие!

На мен и мъжа ми просто....до гуша ни е дошло ! Самото й присъствие ни е неприятно.Като знам какво ще бъде като дойде....Ще почне със сръдните за това ,че сме решили рождения ден на малката да бъде вкъщи,ще почне с мрънканията за храната,....ще почне да се бърка в домакинството....
На нея изобщо не й е кофти!Напротив.
Всичко започна с един пакет,който изпрати по вуйчото на мъжа ми.Беше казала,че ще ни праща,но ставаше въпрос за Гергьовден...Изпратила го две седмици преди празника,без да каже,че ще го направи.Обади се и каза,че вече го е пратила,да отиде мъжа ми да го вземе.Е,да,но точно тогава бяхме изпаднали в страшно затруднение и нямаше как мъжа ми да отиде на другия край на града.Чуха се с вуйчото и му каза,че ще намери някакъв начин(т.е. с помощта на някой колега) да го вземе на следващия ден.Звъни брат му-"Кога ще вземеш пакета?".Става въпрос за някакво месо.Звъни после майка му  и като почна да му се кара....Мъжа ми се опитва да й обясни,че просто няма пари за бензин в момента и че сме страшно затруднени.Тя ,вместо да му влезе в положението като майка и дори да не помогне(защото никога не го е правила)то поне да си представи сина й колко е притеснен и да спре.Не се случи нищо такова...толкова високо крещеше по телефона,че аз чувах всичко на метър разстояние.Ядосах се.Казах на мъжа ми да ми даде телефона и първо любезно и учтиво,с разбиране ,се опитах да я накарам да осъзнае ситуацията .И въпреки усилията и любезния ми тон ,за мое учудване тя продължи да вика :"Ами ся кво ще праим?Месото ще се развали!".Казвам й,като вече едвам се сдържам,да влезе малко в положението ни,че сина й е притеснен и че е достатъчно разтревожен и уморен от работа,за да бъде навикван така.
Просто..... Нито пита как е сина й,нито я интересува това.Ама че може би ще е възпрепятстван да вземе колета,да няма тази възможност....Не,това не е важно.Важното е това,което е казала да се изпълни.И не стига,че никога не е помагала за каквото и да било,в каквото и да е отношение(не говоря за материални неща),ами .....
Пф,пак се ядосах....
И как да я поканя тая жена?

Китана те така са научени. Нещата са преди всичко , а най важно е какво ще си кажат другите. Хората не ги интересуват, ако има нещо да се свърши и пр. Просто не можеш да ги промениш , такива са. Така са израстнали. Егоизъм и другия ще се оправи, щом не се е тършнал на легло, значи е железен и може всичко. НЕрвите не им стигат, за да зацепят, че зтака не става.