С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ?

Какъв цирк, какво чудо !
Как ще ти е длъжна да ти гледа децата, ми много ясно, че не е, нейните нали си ги е изгледала, ако имаш нужда от почивка и глътка въздух или си наемаш жена за целта или се примолваш на майка си.
За протокола, аз  съм едно провинциално момиче, което по стечение на обстоятелствата 10г. бях в големият град, но не за да избягам от родителите си, така се случи, че се омъжих за тамошен, и да наложи се известно време да живея с майка му, която обаче си признава, че тя живее в неговото жилище, а не той в нейно, щото като е правила избора си, е решила да живее с единият  си син, а е "лишила от тази облага" другият,най -добре щеше да е ако беше решила да живее самостоятелно(имала е прекрасната възможност), и въпреки всичко това смятам този дом за неин, а не за наш.
Имало е моменти в които наистина съм се дразнила, като пример мога да дам няколко нейни опита да ме манипулира с израза "кажи на твоят мъж да направи ....", един път , втори път и третият път отговорът ми беше " моят мъж преди да ми стане мъж ти е бил и продължава да ти е син, ако искаш нещо от него и сама можеш да го направиш, ако обаче мислиш, че ще те отреже и за това минаваш през мен, защо си мислиш, че ще се конфронтирам с него, за да ти угодя на теб", от тогава знае кой е раждала, ами така де, моята майка като иска нещо, го иска от мен не от зет си.
Жилището е на мъжа ми, но тъй като не го ползваме все още, не смятам да създавам удобства който на този етап няма да ползвам, за което съм много лоша снаха, съжалявам в момента стартираме строежа на собствен дом, не се чувствам длъжна да правя ремонт на нейния апартамент като нещо не и харесва да си го ремонтира, за пари не я закачаме и не искаме пък и от другият и син за нас не остават, но нито съм казала нещо, нито искам, затова държа и мен да не ме закачат.
Когато стане въпрос нещо да и се помогне, билото финансово или по друг начини държа тази помощ да се раздели по равно между двамата и сина, това че единият има 4деца, а другият още няма, но за сметка на това пък има бизнес и съответно повечко възможности, не лиша единият от правото да се грижи за майка си, в полза на другият. Още повече че сме започнали самостоятелно бизнеса си без да сме разчитали на някой от тях пък и те хич не горяха от желание за помощ, дори единственият път в който съпругът ми помоли за помощ по такъв начин му бе отказано, че чак го досрамя от мен.
За това нито някой ми е длъжен, нито сме длъжни някому.

Поради егоизъм, аз си спестих обобщенията, но Беболина се е справила блестящо!
Само да се изясним за шунката. На бабето не и се полага такава! Позволено и е само да дояжда храната на детето!

Екскурзиите на бабата са и позволени щом има тази възможност, не и е позволено после да ми иска пари за хладилник щото видите ли бил и се развалил, като ти трябва си купуваш, нямаш пари, и това не е мой проблем, имаш да водиш и внуци на почивка та даже и снахата бара бар с тях пък за хладилник нямаш.

Беболина, винаги с радост те чета, но сега направо ми "скри шапката", с лекота си успяла да обобщиш сто и кусур страници само в четири точки, браво  

Норе, ние сме добри снахи, ние ще и дадем и от нашите остатъци, ееех (гордо изпъчване)
(само като си я представя моята на остатъци и все кокалчета от пилешки кълки са ми пред очите  )

Завиждам на свекърва си, че има такава готина снаха като мен, никога не бих говорила за нея с думите с които говорят повечето недоволни снахи за своите свекърви. Достатъчно умна и възпитана съм за да не си го позволя
Завиждам си на себе си, че мъжа ми не е тотален п**ю, и знае как да се откъсне от мама и тати. Но също така им поднася и необходимото уважение.
Завиждам и на мъжа си, че има такава готина жена и такава обичаща майка, които никога не си позволяват да го поставят в позицията между чука и наковалнята!
Завиждам си и за готината свекърва!

И съжалявам всички жени, които имат п**ю до себе си.
Съжалявам всички жени, които са попаднали на зли свекърви.
Съжалявам всички жени, които мислят, че всички са им длъжни.
Съжалявам всички жени, които само мрънкат и плюят.

Как ще подяжда детето, бе, ти луда ли си??? 
Лелееей, само да съм я видяла да бръкне в кофата и да извади някоя огризка, жива че я закопам! 

За да може малко да се осъзнаете и да видите по-далеч от носа си.

Последните постове ме обнадеждиха. Имало и нормални снахи.  Поздравления, момичета. 

Eee, хайде сега! Току виж ни лепнали етикета "натегачки".

Ти остави това, ами дай да измислим, как точно да се сродим със себеподобни. Иначе, току виж ни се наложило на старини нагледно да се запознаваме с тенденциите в интериорния дизайн...Или да благодарим на охраната в гарата, че не ни гони вечер от пейките.

Защото, дай Боже да имаме тази възможност, държим да възпитаме детото си по начин, който ще ни осигури увереност, че то няма да има нужда от помощта ни!

Норе, говори обективно, а не от страната на свекърва, утре може и свекърва и тъща да е, това значи ли, че сега трябва да си затвори очите за видно абсурдни ситуации които споделяте .

Слава Богу, дори и на 30 има умни и интелигентни жени. Надявам се, и по-млади, защото не е въпрос на възраст.

И като споменах за пилешките кълки, се присетих, че не съм я похвалила моята, че преодоля поне донякъде ненавистта си към ресторантите. Та за рождения ден на п...тьото (опс, исках да кажа миУото), организира така нещата, че само той да и ходи на гости. Те имат рождени дни на една и съща дата. Та решила да ги води на ресторант-сина и щерката. Нелюбимци като свекъра, аз и внуците са нежелателни. Щот`, цитирам: "оная ше ми изплюска мноу пари"...Сърцето ми кървеше, че ще пропусна великото плюскане и най-вече, великият момент, в който изважда пари от здраво зашитата си кесийка и плаща (а това се вижда по-рядко от кактусовия цъфтеж), но преглътнах сълзи и слюнки и им пожелах приятно прекарване. Яли, пили и се веселили. В някакъв таен момент обаче, мамма му дала 50 лева вместо подарък, с изричното условие да си купи нещо, от което ще се ползува само и единствено той, няма да го скъса и да го изяде. На некомпетентния ми въпрос: "Амчи, що не ти купи тя таквоз нещо", ми бе отговорено, че в малкия град не продават нещо толкова специално. Както и да е. Отиваме на следващо гости и преди да дойде щерката (зълва ми, за непросветените), бивам строго предупредена да пазя като държавна тайна това, че някой от някого е взел 50 лева. За зла беда, оставаме насаме със зълвата и тя ме отпочва: "Ти ще кажеш, дала ли е майка ми пари на брат ми". Аз мълча кУт` комунист на разпит като наблягам на едносричното "Амиии, амиии, амии, не знам нищо". "Не ме лъжи, ти не можеш да лъжеш. Така като те гледам му е дала. Колко?". Аз червенея като светофар, а тя придобива свиреп вид, наклонена е над мен, съска през зъби и само чакам да ме изплющи отнякъде, та да признавам. Леко поуплашена, сълзливо се примолвам да ме остави на мира и да пита брат си. "Те няма да ми кажат, ти ще ми кажеш." И така, едвам се изкопчих и още нощем на тъмно виждам свирепата и физиономия и стиснатите юмруци да разбере колко. Иначе само за сведение, дни преди рождения ден, майка и и била дала 2000 лева да ходи на екскурзия до Италия, да види свят детето, ама нА 50-те лева са фатални. Аз честно от джоба си щях да и ги върна, само да ме остави на мира, че каквато съм и лъжкиня, ама точно тогава нямах...