С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ?

А кой говори за постоянно обсъждане/споделяне/разискване с родителите?Не ви ли хрумва,че дори за най-големите неща не можеш да кажеш на родителите си (в моя случай на родителката)?Като например да поискаш съвет ,утеха,когато бременността ти протича тежко???М?Или това е нещо,което подсказва ,че човека не е готов за семеен живот?
Не,сериозно,може би аз не знам как да се изразя.Може би е от бързане......

В обсъждане/споделяне/разискване няма нищо лошо...особено когато става въпрос за наистина важни и съществени неща....
аз също хич не обичам да го правя и то от дете...държа всичко в себе си...когато премине тогава евентуално споделям....но познавам много хора, които по-леко преминават през проблемите си , когато споделят....и едно е да говориш с мъжо, друго е с мама....
личният семеен живот е едно...но връзката дете-родител в никой случай не трябва да остава в 5-та глуха....
защото колкото и да е грозно не всеки брак просъществува и с този ти съпруг/ съпруга след година може да дне може да се гледате....но майката и баща ти винаги са ти такива....и трябва да можеш да разчиташ на тях....както след определена твоя възръст и те на теб.

Съжалявам, но не изповядвам твоята философия. И това не ме прави темерут ни най-малко. Аз знам, че родителите, мъжът, детето имат различно значение за мен, способна съм да ги обичам много силно и всеки си има определена роля в живота ми. Никога няма да натоваря милата ми майка с мой здравословен проблем ( например). Никога не бих споделила финансовите си притеснения ( например) и т.н. Родителите за мен са голяма радост и мой дълг е да ги щадя. Мъжът ми е човекът, на които съм гласувала доверие, който е най-големият ми приятел, с който мога да споделя абсолютно всичко, той е от моето поколение, той е човекът който ме познава едно към едно. Не разбирам как бих пренебрегнала мъжът си и бих споделила първо с някой друг?!

Страшно ти благодаря за епитетите,които ми лепна!Защо съм темерут в отношенията към родителите ми бе миличка?Защото всеки ден и се обаждам на майка ми,за да я питам как е със здравето?Защото от дълги години като ми се обади вечерта и сутринта хуквам с колата/защото тя живее в друг град/?Защото откакто е пенсионерка и почина баща ми аз основно и купувам лекарства,дрехи и храна понеже пенсийката й е 116 лв.?Защото и се обаждам да я питам как е,а никога досега не съм и казала,че нямам пари,че в работата имам много проблеми,че утре ще се наложи да пътувам  пак до клиниката,защото бебчето и този месец пак не стана?Затова ли съм темерут?Защото си решавам проблемите без да я безспокоя?Ако е за това-да признавам си:Мамо,аз съм най-големия изрод и темерут на света!Прости ми,мамичко!
Спирам да пиша,защото вие просто не умеете да приемате чуждо мнение и като не можете да уборите човека с доводи използвате обиди.Аз с такива работи не се занимавам.На добър час скъпи,майки и дъщери с дълбока,емоционална връзка помежду си,които се оплаквахте,че не се интересуват от вас,макар че" не сте им изяли и изпили имането".Да наистина тази връзка-имането е много силна и е за цял живот.

Кажи ми,че си с мъжа ти от началото на пубертета и си споделяла с него за всичките си вълнения и притеснения.Нямала си проблеми в семейството и прочее и прочее....Ако е така веднага ще приема философията ти и ще си замълча.
РАзбираш ли какво се опитвам да кажа с това?

А ти можеш ли да приемеш, че има и друг вид хора, които не са споделяли тревогите си с родителите си дори и в пубертета? Можеш ли да приемеш факта, че от много малка съм прозряла, че родителите ми са най-добрите хора на света и същевременно много различни емоционално от самата мен? Не съм имала нужда да се съветвам. За съжаление, така съм устроена - грешала съм, спъвала съм се и после съм се изправяла.

п.п. Семейните си проблеми не обсъждам с абсолютно никой. Никога не съм търсила съвет, а съм се доверявала на вътрешното си усещане.

мерилин - има огромна разлика между почти 40 годишна жена, без деца с майка пенсионер и 20+ майка студентка с работещи, прави, здрави родители.....
няма как двете страни да се разберат....
за темерута - помолих без да се обиждаш....всеки, който тай вс в себе си и сам си го преживява и няма нужда от околните за морална или каква да е подкрепа за мен е поне малко темерут...ти се описваш като такава и то от дете, че си нямала нужда от подобни взаимоотношения...а всичко, което правиш за майка си на тази възраст е прекрасно.

Хора защо изопачавате нещата - къде казах ,че става въпрос за това да се обаждат свекърите ми постоянно , къде споменах ,че не им се обажда мъжа ми , че не е насреща , че не им помага ,че някой ги товари с наши проблеми , че очаквам да ми помага някой и че въобще някой ни помага...исках да кажа само ,че мъжа ми никога не е бил прахосник и то какво да прахосва, като никой няма нищо за прахосване. Защо Мерилин си мислиш че само ти ги разбираш нещата - мъжа ми пък е работил и живял зад Кипър чак и и никой не го е дондуркал.Никъде не съм споменала между другото ,че съм в лоши отношения със свекърите ми. Въобще защо всъщност трябва да се оправдавам за какното и да е , с нещо да съм задължена на някого от форума?

Момичета, успокойте се! Говорим за крайни форми на грижа и безгрижие. Всяка крайност е вредна и носи своите последици.
Мерилин, много сериозно приемаш разговорите тук и твърде лично  
Уф, щях да кажа и нещо по-умно, но госпожица Монро ще ме насмете...

Да много ти благодаря и за това определение.Искаше да кажеш 40 годишна и ялова.Нали?Не забравяй,че и аз съм била на 20 години и съм работела,за да се издържам,защото майка ми и баща ми нямаха големи финансови възможности.Аз работех,а другите ходеха на дискотека.А сега знаеш ли колко пари давам,за да имам дете?Интересувала ли си се някога какви са цените в клиниките и колко струва един опит ин витро?А аз имам вече два неуспешни.Не знаеш нали?И майка ми не знае,защото не съм й казала?Знаеш ли,че съм с две висши образования,а работих 6 години като слугиня в чужбина?Не знаеш нали?И майка ми не знае.Може би се досеща,но аз не съм й казвала?А за двайсетгодишните не е лошо да резберат,че в този живот родителите им не са им длъжни до гроб,а и те имат задължения към тях?Още веднъж искрено ти благодаря за етикетите,които ми лепна.Запомни обаче-човек какъвто е на 20,такъв е и на 40 и на 50 и до края на живота си!Научи ли се веднъж да мрънка това ще е за цял живот.

явно ти е болна темата, разбираемо е...не, не съм искала да кажа, че си на 40 и ялова(каквато и да е тази дума)....
и все пак наистина не знаеш, какво е освен себе си да трябва да издържаш на 20 и дете , че и не едно понякога и т.н....че не винаги и мъж да има до теб, че и да няма на кой дори да споделиш....ако го искаш....
и аз съм много далеч от мрънкането да ти кажа.....нито чакам от майка си нещо, освен може би любов и разбиране....
Етикетите сама си ги лепваш....
И човек няма защо да минава през живота сам....за това има семейства...дали мъже, дали майки, дали бащи или братя и сестри....нищо лошо няма да сподели....ти, лично, като си нямала подобна нужда не значи нито, че е правилното, нито че си нещо повече от другите, нито те прави героиня някаква.....
Пък и не знаеш точно какво знам или не знам за тежките моменти в живота, пък и ти си позволяваш да ме определяш...но пък съм благодарна на майка ми, че тя споделя тревогите си с мен и ме учи и аз да не си тая тежестите и да не ги нося сама....
Поне не си задържам злоба, яд и болка в себе си....

Моя даскал по цветознание непрекъснато повтаряше,че черното е само едно,бялото също,но сивото има над 270 нюанса(ще ви излъжа за числото)....

Не,напротив не се измъквай-ти ми лепна етикетите аз просто ти благодарих.Сега пак ми каза,че се изживявам като героиня.И какво определение ти лепнах аз?Би ли могла да кажеш?
Хайде пак сама съм била и съм нямала връзка с близките си.Абе хора,на какъв език да ви го кажа имам прекрасно семейство!Човека до мен е прекрасен!Разбирам се чудесно с роднини,приятели,колеги,съседи!Както всички хора имам своите хубави и тежки моменти.Просто не обичам да занимавам хората с моите проблеми.Защо да съм задържала злоба,болка и яд в себе си?Като натоваря и другите с моите проблеми по-леко ли ще ми стане?С мъжа ми сме си решили,че сами се справяме с трудностите и не е необходимо да даваме обяснения на майка ми и свекърва ми.Това е.Толкова ли е сложно за разбиране.На какъв език да го кажа,че да ме разберете!
Нека повече не се занимавате с моята личност,както аз не се занимавам с вас,а просто казвам какво не ми харесва във виждането ви по отношение на връзките с родителите.

леле момичета, темата е за свеъкървите. не се засягайте, но много се отклонихте... това коя е "ялова" /и мен така ме беше определила собствената ми свекърва/, коя е "темерут" /пак тя за мен/ и т.н. не са тема тук, освен ако свекървите ви не са такива...

та в този смисъл да се отчета: от както се карах с моята на 6 май, не съм я виждала   и слава на Господ. тя ми звъня на два пъти, но обидата, която ми се е насъбрала няма да ми премине скоро и изобщо не вдигнах телефона. докарала го е до там,че собственият й син не ще да я вижда и чува, защото и тя не се интересува от него. и сега ще ви кажа, че не й искаме парите, нито имотите, нито да се грижи за нас. става въпрос точно за чистата майчина загриженост - абе ей така да те подкрепи в труден момент и да застане на твоята страна. например преди няколко месеца мъжат ми имаше проблеми с началниците си в службата. сподели го с нея, когато беше на гости при нас - ей тая жена като подскочи, как той трябвало да им лиже гъ*овете , но да им се подчинява и че не можело все той да е прав и такъв скандал му вдигна... аз също смятах,че той не е бил прав в случая, но го изслушах и му казах,че го подкрепям каквото и да реши - той е голям човек и може сам да решава как да постъпва и смятам, че в трудни за него моменти най-малкото има нужда от още напрежение изразяващо се в допълнителни скандали...
за такава подкрепа ви говоря - не финансова, не да дойде и да ми изчисти къщата... не че сме цъфнали и вързали финансово, но както съм казвала и преди, ако един човек иска да ти помогне, той ще го направи и сам, без да му искаш помощта - и поне на мен така ми е по-мило. моите родители /лека им пръст/ така правеха. а на нея когато баща ми почина и точно в конкретния ден ние нямахме и една стотинка за погребение отидохме и й поискахме пари на заем за 24 часа /докато отворят банките,защото беше почивен ден, а не можехме да изтеглим достатъчно от дебитните карти/ и тя ни каза ,че няма... което е чиста лъжа - знаем й финансовото положение. така че аз от тази жена никога няма да поискам пари. имаме си достатъчно,за да се оправяме и сами. да си ги носи с нея...

Мерилин и да ме насметеш, аз да си питам, къде, по дяволите, мислеше майка ти, че си ти  шест години?!
И за малко разведряване да ви разкажа за моята първа среща с момче   . Бях на 13 и ме беше страх да изляза с него сама, та сестра ми и две приятелки бяха шпионки и бодигардки. Но да ме следват отдалеч и да пазят, пък да не се излагам, че ме  страх, как иначе ще се въздигна в очите си като голяма и готова за срещи от този вид. Всичко сме подготвили, майките знаят, че сме четирите на кино. Отпочва екшъна. Те пред нас, зад нас, ние се държим за ръчичка с кавалера ми. Онези шматки, обаче, изкушени от сладоледаджийската будка, забравиха за мисията си и се цопнаха на опашка за сладолед. Този отперка напред, онези се кикотят на опашката, а аз ситня след него и го придърпвам назад, че да не ме изтърват от очите си. Накрая не издържах и с решителна крачка и сключени вежди тръгнах в посока на сладоледа. И ги изненадАх гърбом, ядосана и полуразплакана: "Как не ви е срам да ме зарежете, нали трябваше да ме пазите?". "Любовникът" се смя после сигурно часове, всъщност и сега ако си спомня, може би се смее и на мен, и на пазителките ми...На сутринта майка ми пита, харесал ли ни е филма. Честно, не знам как, дали е по някое измънкване, дали е по някой бързо сведен поглед встрани, дали е по "заключването" на пръстите зад гърба ми, но тя само каза: "Да имаш нещо да ми казваш". И всичко си изчуруликах. След изповедта ми (от която винаги ми олеква) тя просто ме прегърна и погали. Толкоз за майките, дайте да се върнем на свекървите