Моята майка, също като твоята, прибра баба, която беше болна на легло. Оказа се, че другата, "добра" снаха няма възможност.
Много обичах баба. Двете с майка никога не намесиха мен и брат ми в техните отношения.
Аз направих своя избор, доколко е правилен, не мога още да преценя. Реших да не се виждам с родителите на съпруга си. Просто не издържах. Години наред се опитвах да променя отношението им, не се получи. Нещата загрубяха, а аз продължавах да мълча и да стискам зъби. В един момент просто рухнах.
Не съм ги виждала от два месеца, живеят в друг град. Настоявам съпругът ми да им ходи на гости, настоявам да им звъни по телефона, въпреки нежеланието му. Те са му родители - добри, лоши, той няма други, длъжен е да ги уважава.
Аз бях дотук. Ако подновим контакта си, рискувам да премина границата на доброто възпитание, което няма да е добре за никого. Така ще нараня единствено съпруга си.
Нямаме деца, но ако един ден имаме, децата ни ще посещават баба и дядо си само под зоркия поглед на баща си! Никога и под никаква форма те няма да остават насаме с тях!

Относно грижата на старини - хора сме, не сме животни. Малцина биха изоставили възрастен и болен човек.
МНОГО Е ХУБАВА КЪДЕ Я НАМЕРИ ?Мисля и аз да потърся.

Аз съм твърде млада за свекърва 