С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ?

А как бих искала и аз да съм от другата страна и да не вярвам и да викам "те таково животно нема", ама като изтеглиш "късмета" от баницата. В тая връзка, май не си даваме сметка, че все пак не се женим само за мъжете си, ами и за целия им род, в нашия случай и за половината село. Който минеше през Софията, все в нас се отбиваше, имаше един образ Точоро, ей изтърка ми прага тоя човек, мине се не мине и току звъни на вратата, по работа, а като го няма мъжО, си го чака, понякога и часове...

bebolina1, искренно се посмях с твоите писания. На тебе сигурно не ти е смешно, но толкова образно си го обяснила, че се чувствах все едно чета за бай Ганьо... не мога да спра да се хиля
Иначе аз от моята свекърва оплаквания за сега нямам. Много възпитана, интелигентна и сдържана жена. Нещо не можем да се сближим, защото просто и двете сме много различни, но я обичам и уважавам много. До сега не е имало нещо, което истински да ме издразни в нея. Дано така да продължава и за напред

bebolina1  прочетох пак написаното от теб и се смях с глас. Ти определено имаш дар слово. Не знам защо ама историята с кълката ми заприлича по нещо на разказите на Бранислав Нушич. Вземи да опишеш патилата си. Не искам да мислиш, че не ти вярвам. Тъкмо напротив, убедена съм, че е истина, но това не пречи да е забавно четиво.  Направо си я представих - дебела, потна, лакома с кълка в устата точи шия да не се задави.
И това с червендалестия монах.
 

Аз съм съвсем сюрозна, пиши на лични да се разбереме, около 15-ти януари ше се виждаме, че малкия има рожден ден тогава. Аз имам още много истории, ма вие ме разколебахте с неверието си...

Благодаря  , поне пари да изкарам от нейните дивотии, ей тва ше я съсипе, че парите са и Бог на нея. Аз първо много и се ядосвам, после много и рева и накрая много и се смея. В този ред.

Ако можеш да спреш да се ядосваш и да плачеш, а само да пишеш искрено ще се моля да продължава да те "зарежда" със събития. 

Аааа, не! Не съм полудяла още! Години наред ни умоляваха да живеем с тях, в техния дом. Ние години наред се мъкнехме по квартири. Никога не сме и опитвали да живеем заедно. Аз лично съм преспивала най-много две вечери у тях.
Първо живеехме в друг град като студенти, след като завършихме се преместихме пак в друг град /заради тях, по настояване на съпруга ми/. Така не ни се наложи дори в един град да живеем.
От месец имаме вече свой дом, а те отказват да ни посетят!

Тя никога няма да спре да ме зарежда, в това съм сигурна, само аз да не и се връзвам толкова...
ох, не мога да се въздържа да не споделя последния и бисер. Сега, понеже рядко я посещаваме и все я стяга сърцето и на пет дофтори ходИ и все не разбират и и викат, че нищо и няма, та нашата гледала по телевизията, че некой го болело сърцето и му сложили машинка, та и тя май няма да се размине с машинката, ма пусти пари, това не било безплатно, та ако може в София да я уредиме с такава машинка...

  БОБОЛИНКА ти направо ме утЕпа от смях ще ме копат бееее...поп  ще ме упява скоро да знаеш от твоите истории.Голям късмет си изкарала то направо джакпот С ТАЗИ ТВОЯ СВЕКИ  Радвам ти се че приемаш нещата по-така че ако е иначе и на теб ще ти трябва поп   .Щото това не всеки може да го изтрае.Жива и здрава миличка.

СПЕЦИАЛНО ЗА ТЕБ-   http://vbox7.com/play:b8cfdbd8
                                    http://vbox7.com/play:2151529a
                                    http://vbox7.com/play:9612c058

По принцип си ме дразни моята, но просто не мога да не ви кажа последното, с което супер ме издразни, та още ме държи ядът.
Днес децата имаха коледно тържество в читалището, дядо Коледа, подаръци, песни, танци, много хубаво беше. С моята свеки сме скарани, видях я, че идва, обаче нищо-не си говорим, не и обърнах внимание. Такаааааааа... Свърши представлението, дойде ред за подаръците. Нашата група, предучилищната, търпеливо чака реда си най-накрая. Родителите също, всеки с апаратче в ръка, готов да снима детето си с добрия старец. Майката на едно от момченцата от нашата група ме помоли да снимам сина и, защото си забравила апарата, викам, добре, няма проблеми. Дядо Коледа обявява името на дъщеря ми, аз готова, но... Дядо Коледа вади една най-обикновена торбичка за подаръци с коледен мотив. Аз  , правя мимики на госпожата, че това не е подаръкът на Ива, госпожата , леличката , дядо Коледа също . Ровят, гледат, четат бележката, пише Ива Цветанова, грешка няма. В един момент се чува сърцераздирателен вик от залата:"Това е от баба и!", гледам свеки. Побеснявам , но запазвам благоприличие и снимам детето с бабиния подарък. Всички ме гледат със съчувствие в погледа, повечето знаят какво представлява моята свекърва.Детето, разочаровано, поглежда в пликчето. Няма я куклата, която си е поръчала на дядо Коледа и отива да се нареди за втори път на опашката. Е, накрая беше щастлива, като получи подаръка си. Аз бях побесняла, та чак не можах да снимам момченцето, което ме бяха помолили да снимам.
Проста жена, ей! Да беше изчакала детето след това, никога нямаше да я спра да подари на детето подарък. За какво и беше нужно да прави този спектакъл, не знам. За пореден път се убеждавам, че на свекървата и хлопа дъската. Не мирясва тая жена с простотиите си, бе!

  Е, тази свекърва обра точките, признавам!

   Знаеш ли защо не ти вярвам - защото в твоите постове няма жлъч, има присмех,  има снизхождение, защото гледаш на ситуацията от комичната гледна точка. ЕВААЛА ти правя. Ти разглеждаш ситуациите от смешната страна, нищо че са сериозни и навярно показваш на свеки отношението си към нея. Стигам до извода, че се присмиваш на простотията и, а тя разбира се не вдява, за какво иде реч! И това те кефи и има защо, чак и мен ме кефи Добре е това , че няма да хвърли един поглед тук , а

Бабо хулиганке, то докато го погледнеш от смешната му страна, си трябва време да се поуталожи, да се поуспокоиш. Аз и по принцип лошото не си го пазя, гледам бързо да прощавам и да продължавам напред.
А за всички, дето се забавляват на историите ми, ще разкажа как завърши земния си път "корекомската" ми блузка. Като се роди малкия, поради липса на помощници видели-невидели, опряхме до свекървата. Дойде за седмица да ми помага. Един от дните протече така: всички сме в една стая, поради отопляемост само на същата. Тя баш в центъра на стаята, заела доста голямо пространство, си прави гимнастиката и нарежда: само се оплакваш от главоболие, ми то нямаш оросяване на мозъка, не правиш гимнастика, залежала си се тука, до главата ти не стига кръв и затва и си те боли...А гимнастиката и не е да речеш някакво тае-бо или динамична аеробика, ами повдигане на едната ръка, на другата, накланяне на главата към рамото, ама тооолкова бавно, все едно на забавен кадър я гледаш. Около нея следната картинка-бебето е на няколко дни, пищи та се къса, малката е на две годинки, не се е опомнила, какво точно се случва, ревнува ужасно много, отгоре на всичкото е със счупена ръчичка и е открила вече ударната сила на гипса. Между другото и тя реве, щото не я гушкам. Две пищящи деца, една гимнастичка за колорит и аз в паника, кое първо да гушна. Опитах двете наведнъж, ама малката много коварно и точно центрира бебко право в ъв фонтанелата с гипса...абе кошмар, гушнах ги като майките както кърмят близначетата -под всяка мишница по едно и ревеме вече и трите, а нашта убавица не спира с гимнастиката и през ум не и минава да гушне някой от нас, то е ясно, че аз до гушкане нямаше да се доредя, ма поне някое от мъничките...И в това време се превърта ключа в ключалката, тоест пристига мъжО и като се сурна онова ми ти женище, като се паникьоса, зер как ше я хване сина и в медитация, трябва усърдно нещо да върши и както се завтече, подбрала първото нещо дето и попаднало пред очите и много старателно се хвърли в краката на мъжа ми да забърсва пред него, зад него, да няма кални стъпки, ма и обувките, и всичко, много внимателно до най-дребното петънце. А мъжО се оцъклил и безмълвно гледа с ужас към ръката и. Тя, какво има сине, ето цял ден бърша и чиста, а той, много възмутен-хубаво бършеш, ама точно с това ли. А пък тя в бързината да подбере от стола бонбонената ми розова блузка, тънка като коприна, аз след раждането слон-балон само и се радвах и си я налагах на огромния бюст и с нетърпение очаквах деня, в който ще мога отново да се вдяна в нея. Ама нА, не и било писано, след чистката ни ариел ни джавол помогнА при прането...А чак след близо две години разбирам, че казала на мъжа ми, че него ден от сутринта ме врънкала и дърпала да сготвя нещо, та като се върне от работа, да обядва, ама аз съм викала - мани го тоя бе, той е голям, ше бръкне в хладилника и ше яде квот намери, дай ние да си гушкаме бебетата. Ма и мъжО един, аз да съм, такъв скандал ше му спретна, да си седи да си гушка бебетата, а той потаен, мълчи и си трупа, много му се ядосах...

bebolina1, чета тази тема, само за да се посмея с твоите постове. За Точоро се смях с глас. Давай в същия дух!

Смей се ти, смей се, ама другия път на тебе ше ти го пратя. Иначе скромно момчето, часове седи и си гледа обувките, ни да продума, само с мъже говори, а аз се чудя как да го третирам, като гостенин или като мебелировка...