С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ?

bebolina1 , продължавай, явно има какво да споделиш! 

Ооооо,  не!!!   Вземи, пиши, издай нещо! Ще се чете, пари ще направиш, дъще!!! Удават ти се комичните истории. От нищо нещо ще направиш. Пък, ако после нещата се вдраматят......? Може и драми да напишеш. Имаш бъдеще  Но си запази духа. И на мен нещо такова ми мина през главата, но ние тогава бяхме малко по- залупени, като че ли по се впрягахме , по гледахме да угодим на свекървите. Но и аз като теб гледах от комичната страна, не си го слагах толкоз на сърце, и всичко минаваше безпроблемно. Ей, дете - браво

БОБОЛИНЧЕ-Това цветущо дар  слово дето го имаш не ти е дадено да го държиш в главицата си .Затова се замисли по въпроса и започни да пишеш.Ще имаш много почитатели. И на последния ти пост така се смях сама че кумшиите сигурно са си казали, че съм изперкала.

  Благодаря, чувствам се отмъстена и доволна, че я изтипосах в цялата и прелест. Утре продължавам, имам си още историйки, 10 години съм си ги събирала. Но си бях забранила да говоря за нея, та да не се задуша от пяната в устата си, само че подкрепата е твърде голяма, та няма как да откажа...

Излей си душата, ама помисли и за мене, поне нека те изчета па тогаз да се гътна

Тази дама ми става любимка. Наред с онази, която отишла в театъра да викне снаха си(или дъщеря си бързо да се прибира, че бебето е ревнало.

Ще ра закажа как не станах добра домакиня и ще се свирам вече в ъгъла, че окупирах темата и ме е срам...                 
Като се заженихме с милото, аз предупреждавам-мило, аз освен сандвичи, нищо друго не мога да правя. Имам желание да се науча, но ти трябва да имаш търпение. Няма проблем, вика, аз имам много здрав стомах, само си се учИ ти. Майка ми само цър-пър специалитети знае, та не ми изнася, искам да си зарадвам милото, да готвя като неговата мама. Отиваме и на гости, с богат речников запас хваля манджите и, вървя по нея с тефтера и записвам: "Една щипка сол, ама не щипнато с върха на пръстите, а както се щипе бузка..." Педантна. Че как ше ги докарам манджите, ако сбъркам нещо пропорциите. Онази се хили под мустак и диктува. Връщаме се в къщи, всичко до щипката сол изпълнявам, манджите ми ни кучето ги не ще...Брех, къде бъркам, кво правя, не знам...След време пак сме и на гости, нещо се хвали и обяснява на сина си и аз някак помежду другото се заслушвам. Как на всички комшии раздала семена за домати, ма не им казала как точно да ги садят и сега всички се чудят, как при еднакви семена, нейните домати най-хубави и ненадминати. И завършва, както винаги-виде ли колко съм хитра, на никой не давам точни рецепти и после никой не готви като мене и няма градинка като мойта. Чак тогаз ми светна що се провалих като готвачка...И си мисля, добре де, такава нечестна победа, как може да и е толкова сладка...Откакто открих форума и бързолесните вкуснотии на Лео, вече и гости каня, без да ме е страх, че ще ги натровя и ще са ми смъртно обидени в буквален смисъл...

Ей бубулинче- с нетърпение чаках да се появеш за да ми се разтуши душицата с твоите разкази.Миличката тя какво имала да минава -но добре че поне на майтап те избива та да не се ядосваш много и да си го слагаш на сърце.Продължавай в същия дух.

Беболина, чини ми се, като да се главозамаи от комплиментите в темата и на "улава" се правиш нещо..... 
Или те е страх ужасно от свекито, та грам мисъл не влагаш в това, което ти казва, а чинно изпълняваш и се подвеждаш комай 
Сега сериозно, Беболина - постара се доста да "сатанизираш" образа на женицата (потна, дебела, лакома, червенокоса и т.н.), обаче сигурно спестяваш пълненето на багажника на колата със зимнина, паричките, стриктно скътани в някоя кърпичка и подарени накуп по празниците, пълната трапеза, на която ви посрещат.....
Сподели и нещо добро за жената! 

[... пълненето на багажника на колата със зимнина, паричките, стриктно скътани в някоя кърпичка и подарени накуп по празниците, пълната трапеза, на която ви посрещат..... [/quote]

Не е задължително да ги има тези атрибути на загрижеността, пък и някак си не си представям жена, грабеща от чинията на бременна, да пълни и изпраща, т.е. да дава, а не да взема.

Ти си представяш това, аз пък си представям друго  освен, ако не ми забраниш да правя предположения и да изразя съмнение (много силно) в "случката с кълката" 

bebolina 1 така се смях, че ще се пръсна. Я вземи да постнеш една снимка на твоята артистка, че да знаем за кой аджеба става дума, че ми се измъчи фантазията да си я представям. Ще чакам

Яяяя, ми то темата се превърнала в най- смешната тема на форума.
беболина1,       и аз отдавна не бях се смяла така, със сълзи.

Истина или не за мен лично няма значение. Начинът по който се разказват историите е забавен и освежи съскащата тема.

Е точно материално-икономичната страна на въпроса умишлено я избягвах, че ми е много болна тема. Ама ме настъпихте по мазола. Значи, в началото на брака ни, ние си бяхме на отглеждане на мама и тати. Мъжо с една социална стипендия-20 лева, аз-за успех-50 лева. Баща ми в началото на месеца дава 100 лева на сестра ми, сто на мене и сто на мъжо, че син му е влезнал в къщата...и от село се чува, че изпопуквали от глад, милото всички пари накуп ги дава за продукти, ама се едно държавен резерв прави-килограми олио, брашно, захар, саламища, месища...отделно сестра му студентка в Стара загора, претърпяла преди години автомобилна злополука и оттогава живее на хапчета, та мойта стипендия пътува експресно за Стара загора, още си пазя пощенските записи по някаква случайност...След време, въпросната студентка ми идва на гости и гледам много хубаво и модерно облечена. Викам, ей тва е да си имаш майка шивачка, всичко ще ти ушие, а тя-ами не, това си го купих тука на екскурзия, това не знам си къде. Аз си гледам изтърканите момински обувчици и те подарък от една братовчедка, откак съм се омъжила, нова дрешка не съм видяла и викам, а, край, аз съм дотука с дотациите. След известно време, милото вика-да знаеш, и аз спирам да давам пари. Е що, ами, щото аз пазарувам поръчаните продукти за 30 лева, последните ми, а сестра ми на съседната сергийка си купува чехлички точно за 30 лева. След много години, палачинката се обръща, баща ми заживява при любовница, зарязва майка ми и сестра ми в ужасно неизгодно полжение, майка ми току-що съкратена, сестра ми-докторант, по бензиностанциите дето си търси работа,и обясняват, че е много образована. Двете буквално гладуват, ние с мъжа ми под наем, но 20-30 лева можем да отделим да им помогнем. И започват люти скандали и заплахи, свекито всеки ден ми се обажда и нарежда-никви пари, на никого нищо, да не сте посмели да им давате, на никого нищо. С мъжа ми разправии, но така е в нащо семейство, трябва да има мнозинство, още ми тежи тоя грях, че зарязах майка си тогава, но твърдо решихме-на никого нищо. В крайна сметка с две деца, под наем, скромни сме, ама трябва да оцеляваме. И тръгваме на гости на свеки, тя пак поръчала 5 кила сирене, 20 лекарства за по нам колко си пари и други такива. Тогава събрах всичката си смелости викам, ай ся плащай. Ма как така, вие ми ги носите да не ми идвате с празни ръце. Викам, ние решихме, на никого нищо, плащай. Тя брои парите и ръцете и треперят. А мъжО вика са ше я стрефи сречката...След малко ше продължа, че закъснявам за детската градина за тържеството, увлякох се...