С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ?

  еййййййй Бай Ганьооооо!Ми хирург му трябва на прасчо,не може то на свеки прасето с обикновен касапин!У Ивропата сме,и прасетата имат право на специалист 

e, нееееееее 

evenstar , много се смях, ми така де тя като е аристократка и прасето и от сой, лицев хирург ще го транжира...ми пишете де, тука не раздаваме медали, никой не се е приел насериозно...пък ако се съберат повечко такива весели историйки, можем да направим сборник и да дадем парите, ако изобщо има пари в тая работа на ДБМ, те знаят как да ги разпределят. И ако искате да знаете, така като се замисля, за никого другиго не мога да пиша забавни истории, щото познатите ми са културни, интелигентни хора, дето не ме шокират с нищо, че да е забавно. Едни такива възпитани, праволинейни, чак скучни...

    ЕЕЕЕЕЕЕ НЕ ТИ МЕ УБИ ТОТАЛНО.

А аз да си похваля свекъра. Той е рядко добър човек, но така е в природата, винаги има равновесие...Веднъж ги заварваме как той инсталиран на едно малко столче троши орехи и голямо количество вече олюпил. Аз малко нахално и първично се радвам-еййй колко орехчета, ще ни дадете ли малко и се засилвам като дете на шоколад, при което нашата ми препречва пътя, гледа строго, клати отрицателно глава и казва-ааа, не, ти луда ли си, аз знаеш ли по колко ги продавам, щото са белени. Аз си свих сърмите и засрамена отидох наказана да си пуша цигарката. Идва свекър ми до мене и той в пушалнята, присяда и нищо не казва, а само му капят едни огромни сълзи в скута. Много се смутих, не знам кво да правя и си викам, ей виж как ме обича тоз човек, как му дожаля за мене. И след кратък размисъл-глей ква съм самовлюбена кокошка, за тебе плаче, за себе си плаче, ти след малко ше си подбереш дечурлята и си отиваш, а той остава тука с нея. Завинаги. След случая все намирам пликчета с орехи на всевъзможни места в колата...Моя личен дядо Коледа ми оставя орехчета. Сега се чудя как да му кажа да се спре, че едното чекмедже на фризера вече е пълно с орехи, но да не разбере баба Коледа, че ше го разкости...Много се притеснявах и ако хване липсите, кво ше го прави, но човека е бил началник склад, та се надявам да се справи...

Поредният ти страхотен шедьовър със включени и други действащи лица.Обикновенно на такива като твойта свекърва се падат най свесните мъже.

  Беболинче,давай моето момиче много си сладка!

И понеже виждам, че  Точоро си има почитатели, реших да му ударя едно рамо и на него в алеята на славата...Та цъфва ми един ден на вратата. Аз, в голямо колебание, дали да отворя, обаче апартаментът, нали е на хазяйката, та звънецът му звъни като за въздушна атака, не глухите, ами и мъртвите ше дигне на крака, а аз тъкмо съм приспала бебко и си се забавляваме нещо с малката. А е звъннАл още веднъж, ше ми се втикоса детето от уплАх и няма накъде, отварям. Той сериозен. Идвам, казва, по работа. И млъква. Превод на неизказаното-ти женска главо, не мисли, че ще обсъждам мъжки работи с тебе. След кратки убеждавания да отиде направо в работата на мъжа ми и категоричното му нежелание да го стори, го пускам вкъщи. Сяда си той на неговото столче и се изключва. След известно време пристига мъж ми, посрещам го и но вратата той кима към Точоро и върти въпросително очи тоест, какво прави този екземпляр тука, а аз вдигам рамене и правя движение с ръка, все едно бърша трохи от масата, демек-идея си нямам, ама ми го разкарай от главата. Влиза мъж ми и почва сериозният разговор. Ти, вика Точоро, помниш ли, че преди време си купих машинка за подстригване-почва отдалече той. Еее, подканя го мъжа ми. Еми подстригах трима комшии и две комшийки и понеже стана много добре, реших, че мога да стана фризьор, тука в София. Всичко съм измислил, ще си намеря стая под наем, съквартирант, ще си изкарвам сам пари. От тебе искам да вземеме един вестник с обяви и да търсим свободно място за фризьори, ако предлагат  и квартира, ше е супер. Та предвид съотношението комшии, комшийки, решихме, че ще го правим мъжки фризьор. Тича мъжо за вестници, ше го уреждаме човека. Добре, ама те и тапия търсят за таз работа, но Точоро, изненадващо красноречив, обяснява колко добре се справя и че тапията не те прави майстор, талант си трябва за тази работа...След много обаждания тук-там, един работодател се навива да го види как работи и да прецени, дали става. Да, ама нямаме модел за подстригване, работодателят не си дава така клиентите за експерименти. Обикаляме по квартала, хем с децата и само една циганка офертирахме, ма тя 20 лева иска, мъжО не ще да инвестира в Точоро, а той самият толкоз пари не носи. И понеже аз имам коса до дупето, решавам, че може да вземе цъфтящото, хем лесна работа, може да излъже човека, че става, хем добро ще направя...Отиваме във фризьорския салон, сядам аз на наказателния стол и като отпочна онзи едно кълцане, едно скубане, кандидат-работодателят като гледа какво прави, вече го умолява да пръсне малко водичка, да не скубе толкова насухо. Онзи-не, не се дава, този пък ще му обяснява как да подстригва. Аз съм си затворила очите и не смея да ги отворя, десет години си отглеждам тази коса, две бременности издържа и накрая Точоро да я докрайчи...Накрая като погледнах, всичките ми страхове се оправдаха. Точно така си представях котка, бръкнала в контакт. От сухото дърпане една наелектризирана, тупирана, стърчаща, отгоре на всичкото изток и запад изобщо не отстоят на еднакво разстояние от Гринуич...Кошмар, очите ми се насълзиха, ма стискам сълзите да не е напразна саможертвата, как ше го вземат на работа, ако моделът му се разреве неутешимо. Хвала, сто пъти хвала на тоз фризьор като каза-аз, че тебе няма да те  взема на работа, няма, ма дай поне момичето да оправиме, да не плаши хората по улиците...И цъка-цъка за пет минути имах вече прилична фризура, е, простих се с две педи от косата си, но като знам какво можеше да е и това ми стигаше, че и пари не ни взе, че не ни изгони всичките оттам с шутове...Връщаме се ние, вече сме в колата, изпращаме Точоро до гарата, аз на седалката зад него и образно си представям как му хвърлям примка на врата, душа го жестоко и той агонизира в ужасни мъки. Лекувам си нервите просто. А той мълчи, сумти и изведнъж вика. Този не ме взе, уплаши се от конкуренцията...Как не изпълних това, дето му го мислих тогава, просто не знам, изглежда самоконтрол е второто ми име...

До сега само съм се смяла на историйките ти, но тази вече ме натъжи

Колкото и абсурдно да звучи, радвам се, че съм те натъжила, тоест предала съм настроението си. Имам предвид Нушич ми е любим автор, защото както лесно те разсмива, така лесно и те натъжава...А със свекър ми имаме някаква безмълвна връзка, но много се поддържаме и уважаваме с него. Да не говорим, че май е единственият от дядовците и бабите, който сърдечно се радва на внуците си и си играе с тях. Аз всеки път като се видим го каня да дойде да живее с нас, но онази не го пуска...

ЕЕЕ тъжно заради косата ти но пък тя расте тъй че не е фатално .Въпроса тук е друг-човещината която си направила на Точоро въпреки всичко. А за свекър ти да е жив и здрав човечеца .Поне има утеха от вас и това е важното.Когато знае че някъде има хора които го обичат и уважават сигурна съм че му е по -леко да живее със скочубра като свекито ти.

Това все едно аз съм го писала.

Беболина, и аз се натъжих за свекър ти... Добре, че беше Точоро, знаеш фен съм му, та да си се посмея.

Съдете ме колкото си щете, но вече нямам нерви. В момента бабето (споменавала съм я в тази тема)  е в спалнята. Аз малко полегнах, защото ми е зле и две нощи поред повръщам кръв. В момента тя ми пробутва някакви плетени пуловери от преди 100 год., които няма да нося никога, но само да ми пълнят гардероба. Освен това ми просна един протъркан китеник до спалнята, защото не искам стари шарени черги, а не можело паркета да стои незастлан. Да не говорим, че в спалнята съм оставила синя ваза с изкуствени цветя и икони изрязани от вестник само и само да не я обидя и два стола от Втората светована. Абе изобщо разсипа ми ефекта от целия ремонт. А не мога да и откажа тактично,защото тя просто идва и ги слага. За да не са в стаята трябва да й вдигна скандал.  Не се изтрайва. И в момента ми е толкова лощо и така ме боли стомаха, че едвам се сдържам.

jjoy , много ме уплаши. Предвид състоянието ти, а и това че ти е лошо, помоли ги някак да не те ядосват и да се съобразяват с тебе...Не може да продължаваш така, та ти си бременна, нека мъжа ти заеме твърда позиция, кажи, ако можем да помогнем с нещо...