). Та по едно време свършва хляба и свекърва ми като го отпочна мъжа си с една канонада обиди и епитети, че не е донесъл хляб начаса, ами само си стои и се помотва, че се стресна оня ми ти човек, та чак се вцепени. Стана ми жал за него и казвам с мазна усмивка: "Ех, бабо (това мило обръщение и го лепнах, когато се родиха децата, че просто не мога да си изметна езика да и кажа майко, мъча, се, напъвам се, ама не излиза глас...), та ех, бабо, казвам, хубав пример ни даваш на нас младите. Сега като ни дойдете вие на гости, ще опна сина ти да сервира и хуубавичко ще го овикам, щото той хич не се справя с такивИ задачи..."
Много ми е интересно тя какво отговори на последната ти реплика?И хубаво правиш,че не й викаш "майко".Отде накъде?Тя ще се държи така с тебе,а ти "майко" ще й викаш,ааааа!!!!Да ти кажа, с глас се хилих на историята,когато правела гимнастика и като чула,че мъжът ти се връща,се хвърлила да трие пода в краката му с новата ти блузка
Ох,мила,на теб със сигурност не ти е било смешно тогава,ама като си надарена с уникален талант да разказваш,така ще се хилим тук.Пък и щом казваш,че с писането тук си престанала да се страхуваш от нея и да се дразниш-от това по-хубаво няма!Мога само да се радвам за теб и егоистичничко да помоля за още истории





И аз се извинявам за спама. Препоръчани теми