С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ?

Товааааа... фигуративно казано ли е? 

Да си призная, често някои от постовете ви ми се струваха пресилени. Все си мислех, че не може да съществуват чак такива вампири, нооо вече мисля, че ги има.
Моя позната (далечна и случайна), която преди да стане свекърва и да се сдобие с внуче, имаше вид и държание на нормален човек , днес за 10 минути успя да изръси поне 100 "бисера". Ще ви цитирам само някои:
-Одрало ми е кожата детенцето ми! (като при тези думи навира в очите на присъстващите телефона си със снимката на бебчето)
-Ох да си се прибирам и да си го поемам, чеее... (клати отчаяно глава и пули оче към тавана)
-Аз както съм отгледала баща му и него ще си отгледам.
-М, кърмене, много важно, шишето с млякото върши същата работа.
-Те нищо не разбират, само ми се бутат в ръцете като си оправям детето.
Не познавам горката снаха, ама явно не и е леко с такова чудо. Убедих се, че простотията и проклетията са безгранични.

Малииии,тази прилича на една друга,дето черпела гостите,щото ТЯ била родила детенце,скрила приготвените от майката бебешки дрешки и домъкнала старите дрехи на сина си и се дразнела,когато МАЙКАТА гушкала детето си.Не помня на коя мацка беше свекървата,но бях втрещена,като четох...

Е това все едно и аз съм го писала!
Моята свекърва е от този тип хора! И все иска снимки на децата! Чудя се защо ли?   За да се хвали! Ама за какво?  Че вижда внуците си само по празници и то не винаги, че като отидем у тях никъде и нищо не може да се пипа, защото леля (зълва ми е на 34 години жена) щяла да се сърди, ако й развалят подредбата на витрината с играчки!   Всъщност се отнася до дъщеря ми, защото синът ми е на 1г. и 2м. и когато е бил там още не ходеше сам.
Вечно е болна, вечно изморена , все без пари и все ремонти прави!
А как обича да казва какво и как да го правим, не е истина! Добре,че мъжа ми не е от мамините синчета и е вечната й опозиция!

Ама като чета тук сякаш не е толкова зле! Разказа на Китана направо ме потресе! Дано намерите правилния път с мъжа ти,мила, и да бъдете щастливи без нейната намеса!!!

И аз ще цитирам :

За 2г. и 3 м. е виждала внучката си около 9-10 пъти. Живее в друг град, но той е на около 50-60 км от Варна и пътуването не е чак толкова трудно. Но е идвала само 2 пъти в къщи откакто се  е родило детето- веднъж на кръщенето и веднъж на лекар, като минала за 15 мин. през къщи и искала пари , защото нямало да и стигнат. Останалите 7-8 пъти сме ходили ние. Но тъй като не е удобно да спим там / изобщо не се и опитват да ни го направят такова/, не ходим често, защото в един ден трябва да пътуваме натам и обратно и да мъкна сумати и багаж. Ето и сега -  щеще да идва тази седмица, обаче се обади че пак е болна. Като си помисля, така е и по-добре - от толкова рядко виждане вече няма какво да си кажем. И детето не я познава и реве от нея и така.
Най ме дразни, че като се обади по телефона говори , че и липсвало детето, а когато го заведем на гости и 10 мин. не стои с него. Все аз ходя и бягам подир нея и защото все пак сме в чужда къща нито мога да я нахраня като хората, нито да я приспя. Да не говорим, че никога не и приготвя подходяща храна, като и се обадим че ще ходим - все трябва да си нося. И в крайна сметка вместо да отида да си почина няколко часа и баба и да си поиграе с нея , аз само се натоварвам повече. Ходим само, ако мъжът ми много настоява, иначе гледам да измисля нянакво оправдание и си стоим в къщи.

Принципно не мога да се оплача съвсем от свекърва ми - в началото беше започнала да ми преподрежда нещата и да ми казва кое как е най- добре да се подреди, направи... Но тя живеe на 300 км от нас  , а и след като ми преподреди бельото и нервите ми не издържаха, поговорих с мъжа ми. Той не цепи басма на никого и просто й каза, че трябва да пита мен какво има да се прави и аз да й давам задачите  . Онова, което ме дразни в нея е по-скоро показността - разнася снимки на сина ми и мой даже, и се хвали пред колежки, комшийки, изобщо където свари. То бива гордост ама...(вече 13 години сме заедно с мъжа ми). Другото, което ме ядосва е, че винаги изтъква, че направо само с детото по цял ден може да се занимава, а като е при нас или ние отидем при тях все си намира 1000 други задачи или се мотае по магазините (и МОЛа  ), а аз пак сама си гледам детето. Свекър ми пък направо искаше да им пратя детето при тях, там да си стои и да ходи там на детска (на другия край на България ) И това при положение, че и двамата работят. Свекърва ми ме изкарва извън нерви и с това, че когато се обади по телефона започва с какво прави синчето ми (за мъжа ми) и от 30 минути разговор отделя 5 за детето, като при това почти не слуша какво й разказвам за малкия - само мъжо я вълнува. То бива любов ама ... добре, че мъжа ми е пълна противоположност на мамино синче. Дори в редките случай, когато е оставала да гледа детето (като започнах работа) се сеща да сготви, ама храна, която не можеш да предложиш на 2 годишно дете, но пък сина й (любимия ми) я обичал. Ми сготви, ама помисли и за МОЯ син.
Тя обаче е по-лек случай - полудявам от майка ми и свекър ми. Те и двамата си падат по издаването на нареждания кой, къде, как кое и така...Какво трябва да яде детото, кога, защо още не може да казва хубаво "Р", защо не яде боб или пък колко лошо е, че обича най-много супа да яде. Какво да си сготвя и кога да го изям. Сигурно и аз имам трески за дялане, но все пак съм 30 годишна, детето е на 3 и си има мнение също вече...
Нямаше от какво да се оплаквам ама... 

Е,това май е най-дразнещото. (въпреки,че въобще не мога да гарантирам,че и моята не го прави точно същото....)

Че той е нейното дете, ти какво очакваш
А май и за доста други работи се грижи жената.

Майката на съпругът ми ме дразни със съществуването си. Няма толкова брутално грубо, нетактично, злобно и отвратително същество. Думите ми бягат, когато говоря за нея. От известно време съм забранила всякакъв контакт. И сега ми е добре. Дано не се променя положението. Всички в къщи осъзнаха ползата от липсата й.

Моята същото го каза за гинеколога,понеже казал,че бебето е момиче пък тя искала да е момче понеже женско внуче вече си имала,сега било ред на мъжко.

С НИЩО не ме дразни ))

Всичко ме дразни в нея, дори самият и глас ме дразни...
Вечно една апатична, флегматична, вечно болна, тук я боли, там я боли. все и е виновен света за нещо..
Все няма пари, вечно крънка всички (най-вече мъжа ми, въпреки че аз съм по майчинство  ) но все намира пази да си купува скъпи тоалети, дрънкулки, чантички и обувки.
Вечно мрънкаща принцеска 

Не мога да си кривя душата, когато се е налагало да гледа малкия - което е било 2 пъти до сега, защото майка ми не е могла, не ми е отказвала. И ако ми е трябвал медицински съвет, понеже е мед сестра, винаги мога мога да разчитам.

Стова ,че продължава да се държи с почти 40годишния си син като с пеленаче и очаква аз да се грижа за `съкровището`да му бъда 2майчица на вкретенения й син! добре,че той се окопитва попентално след като напуснем`светата обител`къщата на мама и влеза в час ,иначе няма начин