Така наречените "Трудни деца"

Ние също ходихме в Пумпелина около 2 месеца, в началото - плахо, по едно време - с голямо желание, но след това му омръзна и изобщо не можех да го накарам да ходи. Тъй като говорният проблем беше почти отминал по това време, а от работата с психолог не видях особени резултати, мотивацията ми значително спадна и се отказахме...

Maria.St там ли разрешихте говорния проблем? Няма такава институция, която сама да се пребори с проблема на децата ни - наясно съм, но разчитам на специалистите там като допълнение към собствените ми възпитателни методи. Очевидно те не са толкова лоши тъй като при големия ми син, както вече на няколко пъти споменах има значителен напредък. Да не кажа, че съм изключително доволна напоследък от него, с изключение на някои вече предпубертетски изпълнения стана просто дете за чудо и приказ, а беше същия като брат си. Дали обаче ще му дадат шанс в училището, в което е сега, това ме притеснява защото аз си познавам децата и вярвам, че ще се справя, въпроса е дали ще ми дадат този шанс.

Lennyh, при него така и не се стигна до точна диагноза за говорния проблем, най-вероятно беше на психологическа основа (да се прави на по-малък). Проблемът се подобри успоредно с ходенето в Пумпелина, но мисля, че не малка роля изигра и факта, че си го оставих вкъщи - спрях го от градина за известно време. От един момент нататък Нина предцени, че дечко ще има по-голяма полза от работа с психолог, ходихме още известно време при психоложката, но не забелязах никаква промяна, освен нарастващото му нежелание да ходи там.
Като цяло останах със смесени чувства,  но може би при нас имаше значение и че не "случихме на сезон". През месец май и началото на м. юни всичко беше ОК, после там стана навалица от много деца на различни възрасти (а Ники е абсурд да реди пъзел, докато двама батковци на съседната маса се уговарят да излязат да карат колело) и нещата взеха да вървят надолу, заедно с това и моето отлично първо впечатление...

Радвам се, че така добре се развиват нещата при вас (ще споделяш опит ). Дано им дадат шанс на децата, ако не - ще трябва да се борим, няма друг начин по това време и на това място...

Здравейте  чета  ви от самото начало    Имаме син на  5  г  и 7 мес  Дани  ,което е едно красиво  темпераментно дете  Минали сме през  всякакви периоди   от  проговаряне до укротяване  на опърничевия  .Предполагам    четете  темата  за  Хиперактивност и дефицит на концентрация-  давам линк  за мамите   които не я  знаят
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=31498.820.От тук може да черпите информация   материали   с които да занимавате  вашите  малки съкровища   http://desipeeva.blogspot.com/
http://picasaweb.google.bg/home 

Ние също сме ходили в Пумпелина, а в ЦЕНТЪР ЗА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ партньор е Логос АБВ и Оля Георгиева и там сме ходили. Около 8-9 месеца ходихме на 2-те места, специалистите се познават и работиха така, че да не се дублират. Много съм благодарна на специалистите от 2-та центъра. Сетих се за едни игри за развиване на търпението - игри с изчакване на ред; имаше слухови упражнения - пускат се звуци и картинки и тя трябва да ги свърже. В Пумпелина последно я водих на Монтесори в група, обаче явно беше малка и се разсейваше от другите деца. Считам, че и от 2-та центъра са направили много за детето и за майка му, да го разбира по-добре. Струва ми се, че семинарите от ЦЕНТЪР ЗА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ ще са много полезни.
Всъщност това, което ме притеснява е че децата когато отидат в детската градина се изправят сами срещу една учителка и е нейната дума срещу детето. А ми се струва, че при конфликтна ситуация трябва екип от професионалисти да изследва защо се получава така, да даде насоки на майката, на учителката, да предложи някаква промяна в средата. Може би ролята на ресурсния учител е нещо подобно.
От друга страна децата към 6-7 години трябва да могат да задържат вниманието си, да слушат говорещия и да могат да се контролират 30 мин.  Стряскащото е, че работиш с детето от в периода 3-5 годишна възраст, а резултата се вижда след 6-тата година. Обаче няма как да върнеш времето и да направиш някои неща по-различен начин.

Ходим на логопед от  3  год    възраст    -малко повече  от 2 год и половина.Ефекта  при нас  дойде    от  4-та до   5- та  година .Сега сме семейство Защо ?Защо? ..цял ден задава въпроси  .Научи  се да стои  50 мин  на  едно място  да слуша  и да изпълнява   това което се изисква  от него.С   две ръце  съм за работата  с логопед.Нито  Ноотропил   нито   Клережил  могат  да накарат  децата  ви да говорят.Много  търпение  се изисква от ваша страна  никакво крещене    викане    а  за повече и дума неможе да става хубаво  е докато им   говорите  да  клякате и да  виждат  вашите очи...говорете им .

bluevelvet, струва ми се че тук при децата проблема не е говорен, а взаимодействие с другите деца и учители, реагиране адекватно на предизвикателство, възможност детето да  преразкаже преживяното и да се ориентира къде е в общата картина на живота. Може би се казват социални умения. Но според мен няма как да се научат, ако детето общува изолирано с логопед. И каква е ползата ако аз не съм му викала, но попадне в детска градина с невротична госпожа, която изкарва детето виновно за всичко. Или пък г-жа непукиска, която ще го изолира в един край и няма цял ден да се опита да го приобщи към заниманието на децата.

Ами детето  ако неможе  да   говори общува  и като се прибави  и      хиперактивността с допълнение от дефицит  на концентрация  няма как детето  да   няма     и поведенчески проблеми
.С  подобряване   на говора   и  разбирането   тк  това са две различни неща   детето се успокоява   определено е по спокойно  ..тръшканията  намаляват  ревовете  също,  с лекота    общува  а не  да плаче  срещу  теб и да не може да  ти каже какво иска  да яде .На  100  процента проблемите се  овладяват с много много       работа     .Но   както казах проблемите са свързани говор  поведение .Много е  трудно едно дете  да се социализира   и интегрира  ако то  не може да общува  .Една голяма  част от децата които  късно проговарят   неразбират значението  на  голяма  част от думите и    изразите.Освен това  всяко дете има  различни   дефицити  (говор,концентрация ,памет..и тн  )(говорим за   проблемни деца..)
Разбира  се  това е едно мое  виждане  на  нещата...
Терапията се прави с  цел детето  да може да  се изразява свободно,да е   концентрирано  ..и   по -спокойно.
Да   детето  трябва да е  сред децата за да може да се интегрира  .

Само исках да вметна, че класифицираните като "трудни" (или темпераментните деца, както аз лично предпочитам да ги наричам) не винаги имат говорни проблеми. Затруднения с общуването, да, но това не е задължително да е свързано с неразбиране на думи и изрази или невъзможност да говорят. Понякога те изобщо нямат такива проблеми, в други случаи имат минимални логопедични проблеми (каквито имат всички деца - напр. лошо произношение на "л", "р" и пр.).

Да  така е  Maria.St   една  част имат  други  нямат   проблеми с   говора .Л и Р  се изчиства    Аз  пиша  ..   това през което  преминаваме .Л и  р    са  незначителен  "проблем"
Може ли  линк   към сайта който правите    

А говореното има и друг аспект - моето дете когато е с мен или в приятна за него среда говори, общува, казва какво иска, може да разказва по картинки,  и други неща, които според мен ги правят всички деца на неговата възраст. Но когато непознат човек му направи забележка по по-груб начин или ако иска нещо, но не му го дават, загубва говор и се тръшка. Това не е толкова проблем, че не може да говори, а на преживяване на ситуацията.

Да, именно, това е проблем с общуването и изживяването и мисля, че много от децата имат именно такива проблеми. А и често пъти околните имат проблеми да ги изслушат и да разберат какво искат, защо реагират по определени начини и пр.

В събота бях на изпит заедно с други 100-тина човека. Една колежка беше довела дъщеря си /специално попитах - род. 16.03.2002/. Това дете чака търпеливо в продължение на час и половина право във фоайето, докато майка й успя да влезе на изпит. Разговаряше с другите студенти, поигра на дама - останах измумена от зрялото поведение на детето. Аз не мога и да си помисля например за посещение при фризьор /нито синът ми да ме изчака, нито той да седне на стола/, зъболекар, дълга опашка в магазин; всяко ходене на лекар или друго мероприятие, свързано с определено поведение и изискващо търпение, ме притеснява и го предприемам само при крайна необходимост. Тези 'врътвания', изблици, сцени, побягвания, резки смени в настроението, непредвидимостта на реакциите ... при деца над 5 години ми се струва, че са сред нещата, които се случват при т.нар. "трудни деца", а май не би следвало. Поне при нас е така, вкл. и трудно концентриране и задържане на вниманието, както и отказ от занимания.

Мама, татко и аз
Свръхактивното дете


Свръхактивните (хиперактивните) деца създават много грижи на родителите и на учителите си, но в най-голяма степен страдат самите те. Особено им е трудно днес, когато се изискват повече знания и умения от всеки млад човек, както и способност да се поддържат активни социални контакти.
През ранното детство е нещо обичайно да се наблюдава колко много малки деца са в постоянно движение, как тяхното внимание не се задържа за дълго върху различни предмети и дейности. Това е нормална възрастова особеност. Пораствайки обаче, сред децата се открояват и такива, за които по-категорично може да се твърди, че имат т.нар. синдром на двигателна свръхактивност и дефицит на вниманието. Този синдром се среща сред всички деца по света. Според проучванията той е разпространен сред 3 до 10% от децата в предучилищна възраст. В България – сред 12%. Момчетата по-често са жертва на това поведение.
Децата, при които е изявен синдромът, имат две характерни особености проблеми с вниманието; повишена двигателна активност (хиперактивност), съчетана с импулсивност на реакциите (без задръжки).
Такива деца не умеят да се концентрират по-дълго върху някоя дейност или игра и рядко я довършват докрай. Външните дразнители лесно отвличат вниманието им. Когато обаче нещо ги забавлява и не трябва да влагат особени усилия (телевизионно предаване, компютърна игра), бързо се укротяват. Обичайно за тях е да са непрекъснато в движение, да приказват, без да млъкват. Тези деца не могат да се заседят дълго на едно място, бързо стават. Такива прояви пречат на другите, защото има ситуации, които налагат да се седи мирно и тихо. Поради своята постоянна забързаност, неспособност да се укротят свръхактивните деца са подложени на рискове, защото не могат да се предпазват. Така те често стават жертва на травми и всякакви инциденти. Отношенията им с връстниците и възрастните са много затруднени. Когато разговаря с друг, такова дете няма търпение да изслуша докрай събеседника си, прекъсва го, още не чуло въпроса, бърза да отговори. А като всички други деца и то иска да играе с връстници, но или ще блъсне някого, без да иска, или няма да има търпение да спазва правилата на играта. Това настройва другите срещу него – не само навън, но и у дома. Като съзнава, че не може да се въздържа от своите нежелани прояви, такова дете дълбоко се измъчва и страда
Околните пък постоянно го осмиват, укоряват, наказват и отхвърлят. В резултат свръхактивното дете лесно се озлобява – то се защитава чрез агресия, с предизвикателно поведение. Някои пък затаяват болката в себе си, заживяват в изолация. Дори и да са с добри умствени възможности, страдащите от това разстройство имат затруднения в обучението и обикновено не могат да постигнат големи успехи. Особено им пречи това, че не могат да се концентрират, лесно се разсейват...
Диагнозата която ще определи дали едно дете е свръхактивно и при него има дефицит на вниманието, не може да се постави преди навършването на 3-годишната възраст. Така е, защото в ранните години много деца са изключително подвижни, емоционални, лесно възбудими. С времето обаче те се променят и съзряват. При част от тях тези черти са по-изразени и е възможно по-късно да се разпознае описаният синдром. Неговите характерни белези съвсем ясно се очертават в края на предучилищната възраст (към 7 год.). А трудностите започват да се задълбочават в училище – в клас, по време на час...
Важно е да се открият причините за такова поведение. Преди всичко особена роля играе наследствеността. Тя е доказана при наблюденията на различни семейства и на еднояйчни близнаци. Поне при 1/3 от случаите са установени някои от описаните особености и при родителите, макар и не толкова категорично изразени.
Установено е, че увреждащи фактори могат да въздействат и през бременността и да окажат неблагоприятни последици върху мозъка на развиващия се плод. Особено отрицателна е ролята на тютюнопушенето и пристрастяването към наркотици от бъдещите майки. Често децата им се оказват свръхактивни, трудно се концентрират, появяват се и други усложнения в живота им, ако средата им остане същата.
Смята се (доказано е чрез изследвания), че чрез пороците на бременната се засягат онези зони в мозъка на бебето, от които зависят нормалната активност на индивида, неговата способност да контролира своето поведение и да си налага задръжки.
Прогнозата при свръхактивните деца не е песимистична. След време около половината от тях повишават самоконтрола си, стремят се да постигат някаква цел, приспособяват се към тези, които ги заобикалят. В по-зряла възраст се срещат някои напълно преодолими черти – това, с което се заемат, бързо им омръзва, стремят се към все по-нови и вълнуващи емоции, настроението им лесно се променя, проявяват прекалено афектирани изблици или бъбривост... При много млади хора тези особености пречат да реализират докрай своите амбиции и да изявяват реалните си възможности. В по-тежките случаи те се отдават само на удоволствия. Пътят към тях ги отвежда до наркомания, кражби, конфликти и измами. Средата допълнително може да изиграе своята негативна роля.
Как може да помогнете ако детето ви е свръхактивно? Няма да ви е лесно с такова дете. От вас се изисква да имате воля и много сили. Обичайните възпитателни методи – убеждаване, порицание и заплахи, не водят до успех. Често майките и бащите губят контрол – крещят, бият детето или му се подиграват. В тази ситуация преди всичко страда то, но не са пощадени и останалите членове на семейството. Ето две изповеди. Детето: “Постоянно ми натякват, че съм по-лош от другите, гонят ме от класа. Вкъщи за всяко счупено нещо или безредие винаги съм виновен само аз. А брат ми и сестра ми си играят без мен, не ме искат, нищо не споделят с мен. Уж съм у дома, но се чувствам чужд човек...” Бащата: “Постоянно повтарям на моя син да не се катери по леглата с обувки, да не прави нетактични забележки по адрес на гостите ни или на непознати (“Ти си много дебела!”). Той не може да се въздържа и често си взема от магазина всякакви неща, които му харесват, въпреки че вече никак не е малък. Срещите с учителките му от детската градина са изтезание и за нас с майка му, и за тях.” За да се преодолеят проблемите, са нужни комплексни мерки
Въздейства се в няколко посоки.
Чрез медикаменти. Това са т.нар. стимуланти. Те обаче не се препоръчват при деца под 5–6-годишна възраст, защото понякога водят до нежелани странични ефекти. Поради това отговорността за вида, дозата и срока на приемането на тези медикаменти се поема и се контролира от лекар специалист.
Подготовка и обучение на възрастните – родители или учители. Нужни са ви знания и умения как да се справяте с проблемите на хиперактивното дете. Като сте наясно, че то не може дълго да издържа умствено и психично натоварване, добре е често да му осигурявате условия за релаксация. Да прави паузи – т.нар. тайм аут, краткотрайно прекъсване. Не бива едновременно да му възлагате много и разнообразни задачи. Такова дете е особено чувствително към поощренията – хвалете го за всеки успех, макар и минимален. Може да прилагате и наказания, но не в драстична форма – например може да лишите детето от някои получени преди това привилегии. Основната цел е постепенно то да се научи на самоконтрол и да е наясно как да се държи и да общува по приемлив за околните начин. Това ще стане, ако откривате и развивате силните страни на детето. Вие – родителите на свръхактивното дете, също имате нужда от помощ. Как да преодолявате стресовите изживявания, чувството си за вина, нетолерантното понякога отношение към собственото ви дете? Много полезно е формирането на групи за поддръжка, в които се събират семейства на такива деца, обменят опит и информация помежду си, оказват си взаимно подкрепа. Много известни и преуспели личности са страдали от синдрома на хиперактивността – Моцарт, Едисон, Елвис Пресли, Джак Никълсън, Робин Уилямс... Въпреки това са постигнали върха в своята професия. Д-р Маргарита Поппандова

Речник за любознателни

Импулсивност
Това е склонността към бързо реагиране под влияние на емоционален импулс – без налагане на задръжки, когато това е нужно. Импулсивността е нормална реактивна особеност през ранното детство, израз на психична и неврологична незрялост.

Избирателно внимание
Такова внимание е присъщо на хиперактивните деца. Те се съсредоточават изборно – само по отношение на занимания, които са им интересни и приятни. Например гледане на интригуващо анимационно филмче, конструиране, когато им хрумне нещо, без да следват точен образец или указание. Вниманието им обаче се изчерпва бързо, ако трябва да извършват дейности, които изискват усилия на мисълта, следване на определен план или правила.

Тайм аут
С този термин англоезичните специалисти обозначават определена педагогична мярка. Когато детето е свръхвъзбудено, препоръчва се за кратък период то да се постави на тихо и спокойно място, без да бъде обезпокоявано. Осигурява му се малка почивка, за да се успокои или да си отдъхне от натоварването.
 

Prizma, преди такива моменти доста ме обезкуражаваха, защото виждаш как някои деца се държат и се питаш защо твоето не е така. Вече просто им се радвам и не го преживявам като лична обида
Вчера обаче беше доста тежък ден на сина ми, имахме няколко неща и той още от сутринта се напрегна, от там - и аз. Накарая вечерта ми мина границата и аз избухнах пред родителите ми, които след това ме направиха на нищо, как съм го роботизирала и какво ли не. Та днес още ми е криво, въпреки, че детето само след 2 мин ми каза, че разбира и прие, че наистина е прекалил. В друга ситуации щях да съм го забравила вече. Но защото родителите ми реагираха така към мен, днес още ми е горчиво. Ето, че още ми влияят външните фактори, независимо в коя посока са.

bluevelvet, добре дошла. Исках само да вметна, че много от тези типични техники за справяне изобщо не вършат работа при темпераментните деца (или поне при част от тях). Примерно при дъщеря ми тайм-аут-а е МНОГО лоша идея...
И освен това аз лично наистина мога и искам да говоря само за децата, които нямат дефицит на внимание, а просто са темпераментни. Разликата е огромна и винаги ми е доста криво, че така масово се смесват двете понятия. Сина ми е свръх подвижен и активен, но е адски концентриран в това, което върши. До степен, че като беше по-малък се напишкваше, защото не можеше да прекъсне важната си задача и да отиде до тоалетна. В момента още подскача по няколко мин преди да го направи. Аз имам същата черта, така че го разбирам.
Дъщеря ми е свръх емоционална, ранима, чувствителна. Но няма такава нужда от движение. Също е много концентрирана и креативна, трябва да ви покажа какви неща измисля и прави напълно сама.
И двете са МНОГО темпераментни, но са ДАЛЕЧ от диагнозата Свръхактивност с дефицит на внимание.