Така наречените "Трудни деца"

  • 30 809
  • 296
# 240
Prizma  това което си  написала  важи  в пълна сила и за нас  .Немога да отида на  фризьор     въобще  където и да било с  Данито  тк  рискувам  да тръгна с   наполовина подстригана глава  Mr. GreenКогато   сме на почивка   обикновено зимата   през  тези  две седмици  се  виждаме   в малко приключение  когато  дойде  време  за   закуска обед или  вечеря   Mr. GreenТази  зима  бях   "Майката на  непослушното  дете " Rolling Eyes
Пада едно  гонене  из  ресторанта  BlushПриела съм го такъв  какъвто е ...моето дете Simple Smile

При нас  върши работа  тайм аута.
Виж целия пост
# 241
Prizma, както пише авторката на книгата, която активно препрочитах тези дни - едни деца се раждат с руса коса, други - с кестенява, някои са със сини очи, други - с кафяви, та така и с темперамента - едни имат нужда да се движат, други - не чак толкова Wink У нас вечер освен на гоненица, на друго рядко се играе сега през зимата, когато през деня няма възможност за толкова активност. Купихме батут, и гледам, че Ники свиква като му стане нервно да ходи да скокне десетина - двайсет пъти... Това е положението...

Millena, и ние имехме много гаден ден вчера. Освен че изнервихме покрай престоя у майка ми, после играхме на снега, изморихме се всички и стана мазало...... Покрай това и Ния се доразболя (беше уж само хремава, ама покрай цялото викане....) Confused Още не мога да свикна, че има И такива дни - след няколко хубави все си казвам, че с известни усилия нещата се оправят и сцените остават в миналото и всеки път бивам опровергана...
Виж целия пост
# 242
Реакцията на околните ме впечатлява тогава, когато е добронамерена и адекватна. Определени ситуации ме притесняват и мен самата, за други знам, че просто имаме лош ден.
Вече се отказах да търся формулировка, още по-малко диагноза, по-важното е, че осъзнах, че не е  въпрос на израстване и не е поредният етап от развитието на детето, а се налага разбиране, търпение и целенасочена и непрестанна работа. Вярвам, че макар и трудна, един ден училищният живот няма да е мисия 'невъзможна"
Виж целия пост
# 243
Ще повторя малко написанато от вас, но точно тава за мен е дразнещо. Че децата ни непрекъснато трябва да бъдат пъхани в калълпи. Ако не седи мирно и не гледа само в учителката - то тогава е хиперактивно и с дефицит на внимание. Ако не влиза в този калъп трябва да го пъхнем в други  така докато свършат калъпите  ooooh! ooooh!
Това за мен е изумителното. Защо е нужно непременно да се опитаме да вкараме едно дете / и тук не визирам само своето/ в описанието, което имаме?
Защо?
Защото така за нас възрастните е по-лесно. Това дете е еди какво си и рецептата за справяне с него е еди каква си. И като не сработи всички са изненадани. А няма от какво.
Просто трябва да разберем най-накрая че особено при децата индивидуалността е много силно изразена, защото още не сме имали време да им я отнемем. Трябва да уважаваме тази индивидуалност и да развиваме хубавите черти на детето, както и постепенно да тушираме недотам добрите.
За нас тепърва предстоят трудните моменти по заглаждане на ръбовете, ще следя как вървят нещата и при вас.
И друго нещо ми прави впечатление защо при посещенията при роднини, които открито си позволяват да критикуват възпитателните ни методи децата стават още по-непослушни? Имате ли отговор?
Аз имам и ще го споделя по-късничко с вас!  Hug
Виж целия пост
# 244
И друго нещо ми прави впечатление защо при посещенията при роднини, които открито си позволяват да критикуват възпитателните ни методи децата стават още по-непослушни? Имате ли отговор?

Имам, да. Даже няколко. 1. Губят "респекта", доколкото мога така да го нарека. Това е очевидно, когато някой те критикува открито
2. Знаят, че повече неща са им позволени
3. Превъзбуждат се от самото попадане на друго място, особено с други правила.
Има и още, но са вариации на тези.
Виж целия пост
# 245
И друго нещо ми прави впечатление защо при посещенията при роднини, които открито си позволяват да критикуват възпитателните ни методи децата стават още по-непослушни? Имате ли отговор?

Имам, да. Даже няколко. 1. Губят "респекта", доколкото мога така да го нарека. Това е очевидно, когато някой те критикува открито
2. Знаят, че повече неща са им позволени
3. Превъзбуждат се от самото попадане на друго място, особено с други правила.
Има и още, но са вариации на тези.

Именно!
Със съпруга ми сме се уточнили, че каже ли нещо единия, другия не противоречи пред децата дори и да е на противоположното мнение и схемата при нас работи.
При родителите ми нещата обаче са направо катастрофарлни. Те няма желание да гледат децата и да се занимават с тях, в редките случаи когато се е налагало да им ги оставя са били едни пазарлъцииии  ooooh! ooooh! ooooh!, но това не е предмет на тази тема. Мисълта ми беше, че въпреки явното си нежелание да участват във възпитанието на децата си позволяват да ми правят нон стоп забележки, за всяко мое действие или бездействие при възпитанието на децата.
Много пъти съм ги молила, ако имат забележки да не ми ги спестяват, но да намерят начин да ме "съветват" не в присъствието на децата. Това чудо не се е случвало никога естествено. Добре че рядко се виждаме все пак, но винаги когато ги водя у нашите се изпокарваме и се прибирам разтреперана  Crossing Arms.
Виж целия пост
# 246
Че децата ни непрекъснато трябва да бъдат пъхани в калълпи. Ако не седи мирно и не гледа само в учителката - то тогава е ....

Тук ми стана много интересно, какво според теб е приемливо да прави едно дете в учебен час?

Иначе според мен трябва да се научат да се владеят и да спазват правилата, защото утре може да реши да не изчака на светофар или пешеходна пътека, да се сбие, без да прецени опасността и други не много приятни неща. Разбира се правилата да са съобразени с възрастта, голямо изискване е да очакваме от едно 4-5 годишно дете да ни чака в салон, от изпит, да стои в заведение. Да, някои успяват, но това е изключение. Обаче да внимава 15-20 до 30 мин в първи клас, мисля че е нужно.
Виж целия пост
# 247
TanyaMG по принцип всяко едно дете трябва да се стреми да седи мирно и да внимава в час. Но си мисля, че в тази тема сме се събрали именно, защото нашите деца не се справят със задачата по една или друга причина.
Търся начин да стигна до желаното, но според мен намирането на разковничето включва и желанието и старанието на учителката да положи известни усилия да приобщи "различното дете". Да му създаде стимул, да намери начин да го заинтригува. Затова и се нарича педагог - защото трябва да възпита у него навиците за следващите учебни години. Да не забравяме, че говорим за дете на 6 години в предучилищна група, не става дума за дете в 5-ти клас.
Виж целия пост
# 248
Търся начин да стигна до желаното, но според мен намирането на разковничето включва и желанието и старанието на учителката да положи известни усилия да приобщи "различното дете". Да му създаде стимул, да намери начин да го заинтригува. Затова и се нарича педагог - защото трябва да възпита у него навиците за следващите учебни години. Да не забравяме, че говорим за дете на 6 години в предучилищна група, не става дума за дете в 5-ти клас.

Тук съм съгласна с теб Hug Аз и по-нагоре се опитах да го кажа, при такова поведение трябва да се прецени детето в учебната среда - може да е сложено на неподходящо място, учителката да го пренебрегва или куп неща.
Виж целия пост
# 249
Лени, абсолютно съм съгласна с теб!! Темпераментните деца могат да бъдат научени да спазват правила! Иска се повече търпение и индивидуален подход, но и аз смятам, че точно това разграничава добрите педагози от останалите такива! В петък учителката на сина ми го похвали колко добре се справя с дисциплината и т.н. и каза нещо, което аз бях забелязала преди, че другите хора (учители и персонал) са били изненадани от промяната в него. Аз пък я похалих, че в голяма степен се дължи на нея персонално  Heart Eyes
Виж целия пост
# 250
Търся начин да стигна до желаното, но според мен намирането на разковничето включва и желанието и старанието на учителката да положи известни усилия да приобщи "различното дете". Да му създаде стимул, да намери начин да го заинтригува. Затова и се нарича педагог - защото трябва да възпита у него навиците за следващите учебни години. Да не забравяме, че говорим за дете на 6 години в предучилищна група, не става дума за дете в 5-ти клас.

Тук съм съгласна с теб Hug

Предположих, че ще се съгласиш.
Причината да недоволствам е точно тази, че при 14 деца в групата госпожата просто констатира, че това дете е "различно" и с това според нея се изчерпват нейните задължения. А аз смятам, че именно към това дете / абстрахирам се, че това е моето дете в случая/ трябва да се вложи малко повече старание и нестандартно мислене. След като госпожата смята че останалите деца са перфектни в поведението си на ученици, за мен логиката е че трябва да се опита да направи така, че да намали до минимум разликата между тях и "различното".
А не да ми каже - направете нещо!
Какво трябва да направя?! Тя не е наясно, а и аз не съм там през деня за да мога да влияя на поведението му.
Бих искала когато ми се дават съвети  те да са - направете това и това или защо ен опитате така... А не просто направете нещо.
От момента на разговора с психоложката всеки ден говорим в къщи, обяснявам му как очаквам да се държи и защо. Никога не съм прекъсвала контакта с детето, но ми е трудно да влияя дистанционно на учебния процес и това ми е болката.
Виж целия пост
# 251
А за мен в тази крехка "ученическа" възраст - 5-6-7 годинки, главно учителката е тази, която трябва така да поднесе материала, че децата да я слушат, а не просто ей така да се изисква спазването на дисциплина/правила и т.н. Вярно, че в Бг няма много предпоставки, но всичко е въпрос на въображение. Какво и пречи например, ако види, че едно дете е станало и се разхожда, да го помоли да избърше дъската. Или да и подаде нещо. А после да го помоли да си седне на мястото, което ще е и логичен завършек на разходката. Вместо да се правят драми и чудесии... Всеки знае да преподава на децата, които слушат. А педагозите са тези, които умеят да привлекат вниманието на всички деца. Наскоро се разправях с учителката по англ. по този въпрос - Ния какво послушно прекрасно дете била, пък Ники хич не внимавал в час, говорел и т.н. Добре, че беше пред децата, иначе не знам къде щях да я сложа. Хем си позволява да ги сравнява, хем говори глупости. 5-годишно дете не слушало в час??? Ха-ха-ха. В чужбина децата до доста по-късна възраст и чинове нямат даже...
Виж целия пост
# 252
В чужбина децата до доста по-късна възраст и чинове нямат даже...

Точно този пример исках да дам. Понеже имам страшно много приятели и роднини в много различни държави. Голяма част от тях познават Лъчи и бяха крайно изненадани от развоя на събитията при нас.
Та точно по този повод двама приятели и братовчедка ми писаха точно това - децата на възрастта на Лъчи, седят на масички, но в абсолютно неформална обстановка. Материала се поднася в забавен вид  част от нещата се поднасят като игри или съвсем нагледно се обясняват събирането и изваждането. Учителката се съобразява с темповете на всяко дете и работи с него някаква единица време, като в това време останалите получават задачка да оцветяват, изрязват, рисуват и т.н. Когато дойде ред на следващото детенце госпожата работи с него и така нататък...
Виж целия пост
# 253

 След като госпожата смята че останалите деца са перфектни в поведението си на ученици, за мен логиката е че трябва да се опита да направи така, че да намали до минимум разликата между тях и "различното".
А не да ми каже - направете нещо!
Какво трябва да направя?! Тя не е наясно, а и аз не съм там през деня за да мога да влияя на поведението му.
Бих искала когато ми се дават съвети  те да са - направете това и това или защо ен опитате така... А не просто направете нещо.
От момента на разговора с психоложката всеки ден говорим в къщи, обяснявам му как очаквам да се държи и защо. Никога не съм прекъсвала контакта с детето, но ми е трудно да влияя дистанционно на учебния процес и това ми е болката.


Била съм в тази ситуация и съм съгласна, че това е работа и на учителите, и на родителите.
Когато синът ми тръгна на ДГ започнаха оплакванията от него - не сяда по време на заниманията, не се подчинява и т.н., говорете му и то предимно от едната госпожа - с другата не беше чак  такъв проблем. Детето беше ходило на ясла, но оттам нямах никакви оплаквания - просто беше по-подвижен и по-палав от другите деца там, учителките го харесваха, обичахо го. Основно разговорите с въпросната учителка от ДГ бяха в тази насока : говорете с него в къщи, обяснявайте му. По ред причини преместих детето се в друга ДГ след половин година и там отново констатираха проблема с дисциплината. Аз естествено подготвена от другото място зададох въпроса: "Какво можем да направим ", а новата му учителка ме погледна изненадано и ми каза "Вие не можете нищо да направите, аз просто имама мнага работа с него". И така всеки път, когато не е слушал през деня тя ми казваше - имаме още много да работим с него. Наскоро ми каза, че и нейният син е бил такъв като малък и ме увери,че като тръгне на училище синът ми ще стане много "спокоен и уравновесен". Никога няма да забравя тези нейни думи- май никой, дори и най-близките ни роднини не са казвали по-хубаво нещо за него.
В обощение наистина много зависи от учителката.
Виж целия пост
# 254
Мога да споделя няколко подхода, които госпожата на Вики, която го познава едва от няколко месеца, пое го на 15 септ. използва много успешно. Примерно забелязала е, че трудно слуша тихо на чина си приказка, иска да говори, да коментира... това ме изненада, защото у дома слуша много спокойно. Както и да е. Тя му беше предложила докато слуша да рисува любимия си момент от приказката. В последно време, защото е студено да играят на вън следобяда, тя им чете от детските енциклопедии следобяда. Съответно след това предлага, ако някой иска да разкаже нещо по темата пред всички. Оказа се, че Вики почти всеки ден разказва, тя ми праща репорти за темите му, а и той споделя вечер.
Единствения път, когато го беше наказала беше изпращането му за 10-15 мин в бебешката група на 2-3 годишните. това някъде октомври месец. Бил се държал много некомуникативно и по бебешки (и у дома го прави понякога). ЗАтова тя го пратила при бебетата. Той после й казал, че съжалява, че се е държал така, че там му било скучно и т.н.
От тогава не го е наказвала, а сега от няколко седмици дори го хвали колко е спокоен, дисциплиниран, дори в междучасията и т.н.
Можело значи  Heart Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия