Фотография - бокиране по Джеминариус, 21 епизод

Фрида, мерси за мнението Честно каано очаквах повече критика, но може би наистина не прави впечатление...
Кадърът наистина има нещо кинематографско
На мен лично много ми харесва как обърнах цветовете в ч/б, интензитетът на черното страшно ме кефи.
Реших да е ч/б, защото Сара е с много тънка кожа и на лявата бузка си личаха веничките. Кадрирането и кропът (малко отгоре) също ми харесват. Това, което ми бърка в очите е светлината - в мое дясно е нощната лампа и бузката е прекалено осветена. Но мъжът ми каза, че не се набивало на очи.

Луиза, благодаря и на теб

Вместо да се кумиш дали и кога да се виждате с мацките - виж, че са несериозни - пали колата и драсвай към Велинград! 
Аз съм чувала много добри отзиви за спа центъра, но миналия път не успяхме да се организираме с една мадама. Сега на момента бих тръгнала с теб  Аз обожавам такива глезотийки..., за другия път ще знам, че и други има като мен 
Аз в София в мола на Стамболийски ходих на масаж с камъни - много ми хареса. Твърде късно го открих и успях само два пъти да отида. Наистина си заслужава 

Твоите хранителни снимки са много добри, естествени са. Според мен, но не е задължително, спокойно да вдигнеш лееееко светлите тонове. Забелязала съм, че снимки с храна носят на по-светло. БЖях писала и преди, че четох някъде - балансът на бялото спокойно може да синее. И след като пробвах няколко пъти, наистина снимките стават като че ли по-живи.
При първата ти снимка мен лично малко ме иритира фонът - хем присъства, хем не е ясен и се напрягам.
При втората композицията и ъгълът много ми допадат. Единствено бих вдигнала малко светлите тонове, за да може дъската да мине на втори план. Така ми е прекалено явна.

Ъгълът на четвъртата много ми хареса, бих опитала с винетиране към светло, заради тъмните ъгълчета в задната част.


Цветята на Вечерница ме подсетиха за моята поредица от лалета, ето моите тези, които аз най-много си харесвам:

http://www.flickr.com/photos/12370523@N08/2188435306/



http://www.flickr.com/photos/12370523@N08/2187645943/in/photostream/



http://www.flickr.com/photos/12370523@N08/2183370895/

Лалетата са ми любимите цветя и винаги откривам нов начин да ги заснема. 

Вечерница, сигурна съм, че и фона, и ДоФ-а можеш да оправиш. Композиционно можеш още, според мен. В повечето случаи при теб ДоФът е непосредствено след цветето и това мен лично ме обърква. Фонът е прекалено разнороден и пречи. Някои от ч/б са преекспонирани. 

Здравейте всички. 
Първо - болните да оздравяват скоро. 

Ето, че темичката се посъживи. 

Фрида, баща ти е много "благодатен" обект за портретиране. Да не би да е човек, който се занимава с изкуство, защото такова впечатление ми създава?
Харесаха ми и двата - много хубав детайл, контраст, "изчистеност".
За пуловера и аз бих казала, че ми се набива в очи, а при първия  портрет и на мен ми идва малко по-тъмна лявата половина, но предполагам, че това е търсен ефект. Харесва ми и така.  

Моби, много свеж и колоритен портрет, наистина цветовете са сочни. Много живи и детски.  

Вечи, при крачетата бих махнала килима и оставила за фон само паркета. Много ми е шарен тоз килим, дори и черно-бял. И може би е добре да пробваш различни ъгли на заснимане и пози на крачетата. Примерно да са леко "кръстосани" и висящи от леглото, или едва-едва докосващи пода пръстчета.

Джеми, чудесен кадър, наистина като от филм. При тази силна емоция и интензивност на черно-бялото, за мен е достатъчен и като един кадър.

Лоис, аз нищо не разбирам от снимки на храна.  Филенцата изглеждат обещаващо. 

Аз продължавам да се боря с моите маймуни и опитите с новия апарат. От миналата неделя нащраках няколко поредни кадъра за няколко секунди, колкото успях да задържа вниманието на Мариела.  По тази причина има и орехи на по-долните снимки - за забаламосване.  Сияна пък все ми бяга по тъч линията и нищо по-изпипано не мога да сътворя при нея.   


http://www.flickr.com/photos/svemile/

Абсолютно същото усещане за бащата на Фрида имам и аз 
Мерси за мнението - и тук, и там

Твоите кадри ми харесват, някои обаче композиционно може да са по-добре.
Примерно първата снимка - вдясно имаш излишно много пространство, фонът влиза в кадър.
При втората - така или иначе е сбита композицията, спокойно можеш да кропнеш малко от лицето. Примерно само половината от ушето да е в кадър. Така, както е - хем цялото лице + уши се виждат, хем няма въздух по посока на погледа. Затова спокойно дай мако кроп, хем и усещането за това, че погледът излиза извън кадър да се засили. Предложих ти кроп.
Третата снимка е много сладка, можеше мааалко по-отвисочко да снимаш. Без орехи би било по-добре.
Орехите бих ги намесила в кадъра, ако се показва по някакъв начин интереса/връзката на детето към тях. Така те играят ролята на някаква ограда, ама защо са там - иди разбери. 

Джем-потвърждавам за обръщането в ч/б, много хубаво е станало.
За баща ми-ми да, изкуството да прави хубави и умни деца-има ..... ПЕТ. 

Джем, мерси.  Полезно!
Напълно съм съгласна със  забележките ти за първата и втората снимка.
За кропването на втората бая се чудех преди да я пусна, обаче станах жертва на майчинската лиготия.  Изобщо, снимам ли си детето, трудно явно се решавам на по-смело и правилно кадриране, и оставям нещата малко ръководени от емоцията и умилението. Което е голям минус, искам ли да се развивам. 

С орехите имам още кадри - как си играе с тях, с ръчичките й, и с ръчички и личице, но нещо фокусът не е там, където е трябвало...Много шавръкливи деца имам.  Ще ги поразгледам пак да видя...Дори си мислех за нещо като диптих да създам, барем и орехите влязат в роля, но впоследствие се отказах. Благодаря отново. 

Значи с Фрий правилно сме надушили твореца 

Фрий, дай да видим и други с орехи, все някой орех ще е на фокус 
Значи и аз отначало, докато се учих да кадрирам, оставях много въздух, за да имам после възможност да кропя.  Ама после все не знаех как да окропя така, че да не осакатя снимката.
Жал ми беше да режа уши и пръстчета, но в последствие взе да ми харесва, даже си беше един вид предизвикателство - доколко мога да клъцна ръчиката, без да изглежда орязана. И с течение на времето пак си стигнах до правилото на третините. То май ми е влезнало вече в кръвта дори, изобщо не се замислям като снимам. Та мисълта ми е, че придържам ли се към него, кадрирането и кропът, който автоматически си се налага, в 90% от случаите са в десятката. Но всичко това се отработва с времето

Джеми, отдавна ме сърби да те питам от колко време точно се занимаваш по-сериозно с фотографията като хоби?

Вечерница, някъде началото на февруари 2006г. си купих фотоапарат, с цел да започна да снимам по-добре. Това ми беше първата аранжирана снимка http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE& … amp;USER_ID=26480
Истински заобичах фотографията, като си купих рефлекса, т.е. март 2007.
 Защо? 

Водиш с цяла година опитност
Личи си, колкото и да се опитвам да те настигна

Аз мисля, че времето не е от значение. Като гледам във Фликр хората от колко време снимат, с професионални апарати (тия американци ме изненадват всеки път ), а снимките им - едно голямо нищо. Ама нищо ти казвам! Nix, niente!  Нито композиция, нито светлина, дофът му е по-на фокус от моделът  ... четох в една група някакъв шемет, който си е купил камера като моята - на ИСО 1000 му шумяла  Секви балъци. И около тях бъка от такива, които им правят метани, та ме карат да се напикавам от смях 
Така че това кой откога снима 'ич да не те впечатлява.

Абе, ти недей ми разправя, че времето няма значение.
За мен лично донякъде (но само донякъде) има, защото все пак на мен ми трябва време да смеля прочетената информация, да изпробвам до момента наученото (нищо, че не ми личи ), да тъпча на място през това време и тн.
Дано ме разбираш правилно. 

Наистина не мисля, че времето е от значение. Виждала съм го и във ФФ (напр. човекът с ник Георги, ама много често си затрива снимките в профила  ) - човек или може да вижда и да пресъздава видяното, или не може. Аз наистина си мисля, че фотографията е изкуство, за което се иска талант. Има си хора, които може да видят и най-невълнуващата ситуация и да направят невероятен кадър и да пленят публиката и да те накарат да се почустваш на мястото на събитието.

П.П. какво означават йероглифите в подписа ти?

Аз си мисля, че талантът е много важен и след даден период от време той взема превес. Обаче в началото е необходима известна теория, запознаване с работата на апарата, физиката на нещата...(тук кретам аз )
Моби, много нежна снимка!
Фрее соул, твоята дъщеря има очички звездички, особено на последната ч/б снимка ми привличат вниманието от раз.
Ще пусна нещо, което много ми хареса, но снимката е станала без замисъл, напълно случайно. Изглежда ми все едно Криси виновно е навела глава заради нещо

Малиии, не смогвам да ви изчета - голям кеф  Само дето след малко трябва да изчезвам на имен ден, та ще пиша докъдето ми стига времето, и евентуално ще продължа посред нощ като се върна 
Фрида, за баща ти - в мен остава усещането по-скоро за много обаятелен и властен човек. От тези, които владеят тълпата и освен това предполагам също като теб е подвижна енциклопедия 
В момента съм на вълна силен контраст и идиотски цветове. Впечатляват ме снимки, при които се редува изгоряло с много тъмно - такива, които седят по-скоро като цветна графика или плакат - шантава работа. Сарината снимка на Джем например ме плени от пръв поглед - емоция, контраст, кинематографичност, композиция - абсолютно балансиран и завладяващ кадър - от тези, на които не ти хрумва да търсиш недостатъци (поне при мен е така - когато една снимка или картина ми влезе от пръв поглед под кожата). Лалетата също са прекрасни, но по един по-различен и много нежен начин - като любовна лирика 
За моята снимка - и на мен ми се щеше да затворя повечко блендата, но светлината в къщи е кофти и от ръка не става, а докато разпъна статива - момента излетял  Изгорялото отдолу е тетрадка и в оригинал е почти ОК (почти незабележимо прегоряло петънце в единия край), но при обработката я жертвах, за да постигна цветовия и контрастен ефект, който търсех  Подозирам, че известно време ще ви досаждам с обработки в тази посока 
Лоис, както вече съм споменавала - нищо не разбирам от снимане на храна, но затова пък обилно слюноотделям, като гледам снимките ти - май ще взема да хапна преди гостито 
Фрий, композиционно биха ми седяли по-добре, ако има повече въздух пред погледа (първата и втората, като втората бих я кропнала още отгоре). На третата орехите са ми в повече  Четвъртата и петата биха били чудесни, ако брадичката беше леко повдигната и опряна на ръцете, за да не седят тези орехи така самоцелно  Размишлявам си просто 
За да си добър фотограф, освен талант, който често хората надценяват, според мен се иска и много страст - чувство да има, поглед, емоция и разбира се, практика му е майката 

Ето ви долу нефокусирани орехи, да се забавлявате. 
И още 2 кадъра от същия ден.
Както и поправителен с кропа по предложение на Джеми.
Като гледах пак снимките, се сетих, че освен, че се въртях около Мариела в опити да я снимам що-годе прилично, се опитвах да избегна и главата на таткото на заден план, която дефокусирана стоеше като черно петно.  Хич не се впряга от моите фотографски въжделения и не понечи да се отмести. 
Моби, благодаря за коментарите. За първите две си права абсолютно, голяма грешка съм допуснала. Иначе за брадичката опряна на ръцете е чудесна идея, просто няма кой да я изпълни.  Всъщност точно онова, което исках да снимам, се получи неуспешно - как се забавлява с орехите. Несполучливите опити - справка по-долу. 

кропната
пак липсващо пространство...
един опит да избегна малко кофти цветове и жълтеникава светлина, не много фокусирана
и първоначалната идея за орехите, която не се получи. 
http://www.flickr.com/photos/svemile/

ЕлиМели, благодаря за "звездичките". 
Предполагам, желаеш коментар за снимката? Детенцето ти е сладко, но така поднесен кадъра нищо не "говори" на зрители като нас, носи емоционален заряд на теб като родител, но не и за другите...
Така виждаме едно теменце и малко очички, носленце...Детето държи някакво одеяло?... Някакви неща зад детето по пода, които отвличат погледа.
Детенцето е снимано отгоре, което принципно не е подходяща гледна точка. Светкавицата е развалила снимката също.

Има няколко простички правила, които ако искаш, можеш да опиташ на първо време.
Дечицата са красиви и изразителни, затова търси да подчертаеш личицето и емоцията им. Снимай на тяхното равнище - ако  ще правиш портрет.
Не центрирай обекта в средата. Ако гледа наляво - нека има въздух наляво.
Снимай на дневна светлина - тази от прозореца или навън. Със светкавица трудно се получават успешни портрети от непрофесионални апарати и непрофесионалисти. 
Снимка в профил или отгоре трудно ще изрази детето. Снимай в анфас. Снимай спящо дете в близък план.
Фонът зад портретирания обект е хубаво да не е твърде шарен, претрупан, ярък, отвличащ вниманието.

Това са съвсем груби препоръки, от които винаги има изключения, когато човек навлезе в материята. Имаш си моделче под ръка, пробвай на воля.