Искам да попитам тези, които не си дават децата няколко въпроса и ми е много интересно да прочета отговорите:
1. Вие отрасли ли сте с бабите и дядовците си ( контакт с тях, независимо колко дълъг)?
2. Основни причини да не ги давате ( "освен не го храни с каквото и както искам, не го гледа като мен") / Ако може по-градивен довод.
3. Какви са вашите очаквания от бъдещето си като баба?
отрасла съм, прекарвала съм страхотни лета при баба ...и смятам детето ми също да прекарва, но е още малък да го оставям...искам сам да си поиска, а не да живее с усещането, че го оставяме, за да се отървем от него, да реве и да се тръшка ... смятам като стане на 5 да го изпратя на море с баба му и дядо му, те също ходят н апалатка, така че няма да е по- различно отколкото с нас ....
Малките деца изживяват много тежко раздялата и дори забравят родителите си ... по такъв начин психиката им се предпазва ... както хората в шок, забравят случващото им се
.Еднакво обърната съм към двете семейства,но вие по-горе сте описали какви добичета сме ние,свекървите,та не очаквам и при нас големи отклонения от това правило.И ние живеем на 100км от двете си деца,но на дъщеря ми децата(заедно с нея)всеки месец по 10-15 дни са при нас,а семейството на сина ми за тази година има регистрирани 2 идвания за по 1,5 дни.И естествено тяхното дете не ни познава,плаче от нас,а съответно и ние не го познаваме и някак не ни е толкова близко.Чела съм тук теми-как свеки обича повече децата на дъщеря си,но вижте и вие как си следват нещата едно от друго.Обичта към всяко живо същество се изгражда с общуване,не е вродено чувство.Така,че вие лишавайки децата си от компанията на баби и дядовци не им помагате да се обикнат взаимно,да се социализира детето,да си изгражда по-широко светогледа и да знае,че света не е само от мама и тати.Искам да попитам и как ще дадете децата си на ясла или градина на съвсем чужди хора,като не ги доверявате на най -близките им след вас?Четейки разни книжки за въспитанието на децата,виждам,че се прелагат за децата от няколко месечна възраст игри от вида-"мама е тук,мама я няма",за да свиква детето,че мама може и да я няма сега,но ще дойде и това не е повод за отчаян рев до посиняване.Животът е такъв-срещи и раздели и децата само печелят ,ако го разберат по-рано и се адаптират към това.Така,че,когато ви предлагат помощ-приемайте от време на време-от полза за вас и децата ви е,не мислете,че наказвате някого,лишавайки го от вашата "собственост",защото и децата си вие сте родили,но те са отделни личности и не ви принадлежат. 
Колко често гостува дъщеря Ви на свекърва си и по колко време остава там.Защото ако и там гостува всеки месец, за по 15 дена, то дните в месеца се изчерпват и от това излиза, че не се дава възможност на таткото да опознае детето си. 
Но от друга страна всяка баба е щастлива,когато гледа внучето си 
...