Семейни трагикомедии и битовизми

Момичета, така се хиля, че отместих с 5см. монитора и екрана ще се напука всеки момент
Ксения, върви изпий 5-6 ксанакса, да забравиш прочетеното и не се връщай тука, да не се разтроиш пак

Беболинче супер си.особено на последните две   от историите ти със сълзи съм се смяла 

Така понеже все за готвене става въпрос, пък на мен гафовете са ми там по-малко.
 В далечната 1993 , аз отивам да работя,предната година съм завършила и вече никой неще да ми дава пари.
 Та една приятелка ме урежда с връзки в едно много модерно заведение срещу тогавашният “Новотел-Европа”.
 Работих аз каквото работих и един ден идват едни да правят резервзция.Оказва се, че са 25 бр. японци от хотела.
 Искали седящ коктейл да им бъде направен,дадено,управителката преподавател в ТОХ-а.
Правим масата която е сервирана само от едната страна и настаняваме гостите.
 На мен ми се пада от едната страна да бъда, слагам , вдигам, усмихвам се ,
управитлката съска “не така,а така” , а бе елитна работа.
 След основното ястие ,аз съм за станала залепена до една колона и броя хапките на хората и чакам да ме поискат нещо, да кажем сирена и вино.
 И тогава господина , който е в края на масата и до стената която е от неговата дясна страна,си слага лявата ръка пред устата леко да е закрита и дясната ,с средният пръст започва едни движения.......
 Аз като видях така се ококорих,че чак ........И това действие продължава доста време придружено с една усмивка , такава мазна.
 При което на мен вече на 20-тата мин. ми е дошла смелоста и заставам пред цялата маса и с дясната си ръка започвам много явно да му показвам,че и аз мога така.
 Отивам в офиса и сядам цяла разтреперена да изпуша една цигара.
 И....,и тогава влиза като хала собственика и ме хваща за яката на ризата и започва да ми крещи: Как си могла да направишна клиента ,така и среден пръст да му покажеш”.
 А аз , вече яко разциврена му казвам:”Ми той що ми прави така.”
 При което настана една злокобна тишина около 2 мин. и извднъж смях,смях да задавяне.Аз стоя като загубена в огромното и вече запчва да ме хваща яд.
 И тогава........тогава ,шефа през сълзи ми казва”Ама той човека иска клечки за зъби.”

Излишно е да казвам,че си тръгнах по бяла риза и пола и никога,никога по-вече на минах от там.
 

Честита нова година на всички, в тази разтоварваща темичка. Беболина не си се разписала, за новата година. А такива заядливки , като Ксения не обръщаите внимание. Тя явно няма тема в която да не се заяде. Не завиздам на нейните близки и приятели.

А Ксения може и да няма приятели, щом се заяжда в почти всички теми в нашия форум. Като не и харесва да не чете
А ние ще си пишем и ще се смеем, независимо от това, че на някой не му харесва.

И аз те подкрепям с две ръце - бих си купила веднага няколко книжки, и то не само в името на каузата - ти просто пишеш страхотно.

Много се смях на историите ви. Искам ощеее пък.

В ранната ми младост, щото смятам късната да приключи някъде около 60-та ми година имах един приятел, но решавам, че вече не отговаря на творческите ми въжделения и прекалено често практикуваме прословутата игра-"на си ти куклите, дай си ми парцалките", крайно време е да сложим финал на романса. Човекът усеща накъде духа вятъра и отива да се съветва със сестра ми, като какво да стори, че за мен да се пребори. А сестра ми, главата и пълна с цветя и рози, му дава екзотични съвети да посипе разстоянието от портата до къщата-десетина метра-с листенца от рози, споменала свещи във формата на сърце и какви ли не подобни дивотии, дето гледала по филмите, размечтало се момето. Ето защо, мъже, не търсете съвети за това, какво искат жените ви от приятелките им, ще разберете само какво искат приятелките...Та вдъхновила го сестра ми белия рицар за подвизи и той обмисля идеите. А седмица по това време, бабето върви и повтаря да си затваряме нощем прозореца, да не влезне крадец. Ама мрънка непоносимо досадно. Крадец, та крадец, как ше ни изплаши, какво друго ще ни прави, за тези с мръсно подсъзнание, уточнявам, правенето е свързано с кървища и смърт...Та сипе люти закани и заплахи, какво ще стане като не си затваряме прозореца. И една нощ, тъкмо преди сън, тъмно навсякъде, със сестра ми си говорим и тихичко се унасяме. Изведнъж пред така дълго обсъждания прозорец, се завърта някакъв дебел кол, бута прозореца, нещо прелетява и меко тупва на земята. Систър включва сирената-сяда насред леглото и пищи непрекъснато, ей така-уааааааааа, а от крехкото и телце излиза гласище, пряка конкуренция на Монсерат Кабайе. Аз май по-уплашена от писъка и отколкото от някаква реална заплаха, и пригласям, ама прекъснато-уаа, туп(скривам се през глава под юргана), после пак се подавам, крясвам и така. След около минута, две, а на мен ми се сториха часове, пристига майка ми, сънена и рошава, с отмерени, спокойни движения се справя със ситуацията. Шат-пали лампата, шат-блъска прозореца и накрая гнусливо с два пръста вдига от земята една повехнала от крясъците ни розичка, бута ни я под носовете и пита-това за коя е...А аз плахо предлагам да погледне под прозореца да не се е гътнало момчето от бойните ни викове. Той после разказваше, че е изпреварил звука с бързо бягане, но до четвъртата пресечка много ясно са се чували крясъците ни...

 
 

 

 

Уникални сте! Продължавайте в същия дух, много ме кефите! 

Искам да ви разкажа една случка от преди много години, има-няма 20.
Събуждам се, поглеждам часовника и олеле мале, закъснявам за работа. Скочих от леглото, отворих гардероба и взех първата ми попаднала пола. Тя с копчета отзад, навлякох някакъв пуловер, палтото и хукнах към работата - работех наблизо. Класирах се в последния момент. Съблякох си палтото и започнах права да подреждам някакви документи. В туй време влиза шефа, поздрави ме човека някак сконфузено    Учудено се обърнах към него и го питам - някакъв проблем ли има ? А той горкичкия - а не, ама вземи си закопчей копчетата на полата преди да са дошли колегите. Боже като се погледнах, ами аз в бързината съм закопчала само най-горното копче 

Аз работех в Пощенска банка. Салона ще се пукне по шевовете от клиенти. Зарити с работа, ходехме до  WC  на прибежки. Имахме една много надута колежка. Та същата отишла до там и се връща, с цялото си достолепие върви. Да ама като настъпи една тишина и всички нея гледат. Пък тя, като си вдигала чорапогащника, вдигнала и полата от към д-то и я загащила прилежно. Хубаво дупе имаше, трябва да призная.

 
разплакахте ме от смях

Хей, Беболинке, защо ми се струва, че си наследила таланта от майка си.
Сигурно е жена със страхотно чувство за хумор.