Семейни трагикомедии и битовизми

Преди няколко години в много късна есен, с мой приятел ще ходим на парти. Аз живея до НДК и трябва да минем напряко през градинката. Както знаете всички, които живеете в София, лампите са излишен лукс там.  Около паметника (онзи "хубавия") все още нямаше ограждения. Та върви ме си ние, бърборим а тъмницата, като в рог. В един момент аз загубих почва под краката, залитнах и пропаднах. Секунди не разбрах какво става, докато не чух над мене разтревожения глас на приятеля ми - Дениииииии, къде си? Кажи нещо? Тогава осъзнах, че съм паднала, представете си, в канализацията около паметника!!!!!!!!!! Онази, дето има такива и в подлезите, за отводняване. Някой умник махнал решетката и аз, вътре. Как съм го постигнала, идея си нямам. Аз съм висока 178см, като съм падала, съм се извила странично и направо си полегнах вътре. Беше много меко, пълно с кал и листа. Излезнах от там без нищо шчупено. Само скъсани обувки и дънки и кална, от глава до пети........

Кога най-сетне ще го демонтират този седмокрил петох...ик?!

беболина, по-добре само ти да пишеш, че всичко бледнее след твоите творения 

Честита Нова Година! Да имаме любов и здраве, всичко друго да можем да си го купим!
Сетих се за една история от ранната ми младост, естествено сега съм в късната такава.
Та така, тръгвам аз на работа. Отскоро работя в тази проектантска организация и старателно се кипря. Лято, топло, аз пременена цялата в бледо бежово. Сандалки, чанта, поличка, блузка, гердан, парфюм ... Всичко тон в тон дет се вика. Чакам такси, щот в тоз тоалет рейса не ми подхожда, ама виждам, че доста закъснявам и решавам все пак де се възползвам от услугите на градския транспорт.  За късмет се появява рейс, качвам се и сядам в средата до колелото. Загръщам си полата, така че хем да не се измачкам много, хем да не я изцапам и тъй като е много широка задната част идва почти върху коленете ми. След няколко спирки се качва мъж с кафе в ръка и застава точно срещу мен. Гледам аз кафето боязливо и си мисля, че ако мъжът не дай Боже залитне цялата ще ме олее. Докато си го помислих и -  дупка, друс и цялото кафе в моята пола се изля. Мен истерия ме обхваща и започвам да крещя нещо от рода, че е простак, че не може в рейса да се качва с кафе и други подобни (вече не помня какво точно избълвах). Мъжът стои и ме гледа спокойно сякаш нищо не е станало от което аз още повече побеснявам. В един момент явно му писна да ме слуша и най спокойно с дрезгав провлачен глас ми казва: " Кво си се развикалА ма, да не съм те удавИл. Че се изпереш! Аз сЕга до обед нема да пия кафе, а тя взела да ми крещи. " Изказа се и ми обърна гръб.
Идва моята спирка ,слизам, позавъртам полата, така че петното да дойде отстрани и като се мъча да го прикривам с чантата тепам на високите си сандалки към ателието. Тъкмо взе да ми става смешно от нелепата картинка, една жена ме настига и със загрижен глас шепне: "Другарко, другарко, превръзката ви е пропуснала." Аз взех да се оправдавам и да обяснявам произхода на петната, а тя клати глава и ми вика "Бе то ако е кафе ще се изпЕре, ама кръвта позасъхнала ми се вижда, трудно ще излезе!"  

Много ви благодаря, много ме развеселихте...
Луда, аз мисля, че всеки има чувство за хумор, просто хората се смеят на различни неща. Тя майка ми, тогава беше смела, но да я видиш след Студио хикс навремето...Баща ми тираджия, няма го с месеци, тя се пренасяше вечер в нашата стая, барикадираше вратата със столове и табуретки и при всеки странен шум, а като задухат ветровете в къщите такива са си много, заставаше пред вратата и почваше да реди, първо мънкайки-"Моля те пощади ни, аз съм тука сама с две невръстни дечица, не ни убивай, моля те..." Тука вече повишава тон, за да няма недоразумения и драми и почва ясно, почти крещейки да нарежда: "Парите са в лявото крило на гардероба, във втория шкаф, в една квадратна дамска чантичка, златото е в шкафчето до огледалото, касетофона е в хола пред секцията, касетите са тука, ама няма да ти харесат, на децата са..."

Беболинке  , жива и здрава да си ни!!!Със смях и болести се лекуват, грижи се забравят и с лекота се младее, тъй че ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ от поредната ви фенка, момичета Започнах първия си работен ден от новата година с такова настроение, все тъй да тече пожелавам на всички хехе А с трагикомедии се надявам да се наредя достойно до вас, само вдъхновение да има хехе

Мноооооого се смях на случките ви, чак пръхтях от удоволствие по едно време. И реших и аз да споделя една две случки.
  Такааааам. Сега нали са празници, че се сетих как сърваках баща ми когато бях втори клас. Тъкмо преди ваканцията учителката (тогава другарка) казва всички да носим дрян и пуканки, кравайчета, ошав абе кой каквото има и ще украсяваме ние сурвакници. То добре ама като се почна едни низане на пиканки на сливи и накрая украсени вече сурвакниците някои се сети, че ябълка трябвало най-отгоре да се набучи. За красота някаква просто и прекрастност дет се вика. И както и да е прибирам се аз вкъщи а баща ми подоздрително ме гледа и току вика "Абе да ти купим някоя по-хубава..." Да ама аз дума не давам да се издума, как може да има по-хубава от моята. Бре като дойде новата година като скочих аз да сурвакам и първо тате. Аз въодушевена и праскам с таз ми ти сурвакница то пуканки хвърчат и сливи, а най-отгоре ябълката на всяко удряне думка отзад по темето баща ми. А той горкия вика "Удряй, тате, удряй, че да ми дойде акъла в главата!"...... А аз пера още по силно и "Сурва, сурва година..."

Мънки, разсмя ме с това твоето сурвакане... Ама и баща ти...щом го блъскаш по главата,а той иска още...много го е било грижа добре да се представиш...

Беболинке-Поздравявам те за страхотната темичка.Аз не съм добра разказвачка но ето една и от мен.

Преди години на нова година след 00.0ч с мъжа ми решихме да се преоблечем той на жена /висок е 1.88слаб/ ,а аз на мъж/със мойта скромна височина 1.55/.и да тръгнем по приятели за да им честитим и да се повеселим.Накиприх го аз със сутиен който взехме от кумшийката щото тя надарена за да хваща око,дантелена блузка ,моя къса фиерична пола ,прашки,два чорапугащника черни за да не му се виждат окосмените мъжки крака,руса перука,страхотен грим със всичките му салтанати/необходимо/и понеже има големи еленски очи с големи мигли стана като кукла.Тръгнахме с колата  кара той и по пътя се заливаме от смях и му викам че сега плаче само за КАТ.И нещеш ли след две пресечки двама униформени ни спират за проверка .Мъжа ми като ги видя разкопча дантелената блузка за да се вижда сутиена ,щрак полата нагоре да му се вижда дългото бедро чак до сливиците и зачака.Идват и -МОЛЯ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРОВЕРКА!Мъжа ми най елегантно се надупва срещу тях за да си вземе дукументите от жабката и задника с прашките му лъсва пред очите им .На катаджиите им се изцъклиха очите пред тази защеметямаща гледка и най любезно поемат документите.Отварят и четът мъжко име и казват че това не са неговите дукументи .Но той продължава та твърди със престорен глас че са негови че няма грешка .Така 15мин докато мъжа ми се разкри и полицаито седнаха на земята от смях .Половин час не могат да върнат документите като твърдят че по хубава мацка не са виждали.А приключенията с приятелите и още едно спиране за проверка ще ви разкажа друг път .
Дано с този разказ да съм допринесла за доброто ви настроение.

Зиче, браво,браво.
До сълзи се разсмях чак...
Давай и историята с приятелите...

ох  нямате равни така се хиля че сигурно комшийте ми се чудят какво става, а малката ми приглася без да знае на какво се смея

много моля разните сухари и луди да не четат и най-вече да не пишат в темата

И така щом ви е харесало ето продължението.
След  перипетите с КАТ мислим че всичко вече ще е наред -да ама не. Като отидохме и звъним на едни приятели те не искат да ни отварят / щото аз пък бях преоблечена като раздърпан циганин  /и само аз звъня а моя се скрил че той по представителен беше/с една ушанка  с разкъсана памуклия ,абе изобщо никой не можа да ни познае.Жената ни гони от вътре без да отваря вратата и казва ,че ще викне полиция и да си вървим  да не ги безпокоим.Мъжа и го слушаме я пита -кой е бе Нели? а тя -някакви цигани тука и натискат вратата искат да влезнат. И той -Ей сега им е.....х мамата- като идлезна ми ти тоя човек с един кол като ни подгони и мъчи да ни удря ние от смях не можем да им кажем че сме ние и да не ни налита тъка. Ама  ние нахални и стоим не си отиваме като мислим че ще се досетят но не.Отиде да вика полиция и ние  напъваме вратата за да му кажем ,че само полиция ни липсва СЛЕД ВСИЧКИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ и пак се заливаме от смях.След дълги разправии мъжа ми си свали перуката и пак чука и вика да излезнат да го видят че не сме цигани а тяхни приятели-та  нещата си дойдоха на място с много смях след това ,иначе незнам как щяхме да се оправяме ако беше дошла и полиция.
Да но с това не приключи всичко за тази новогодишна вечер но след малко пак ще ви пиша продължение.

Преди един месец почина дядо ми. И мъжът ми звъни на шефа си да му каже, че няма да ходи на работа, защото е на погребение. И шефът го пита на кого, а моичкият вика: "Ами, на жена ми.....на дядо й". Ама между "на жена ми" и "на дядо й" имаше около трийсетина секунди кашлица, щот се задави моя и се закашля. И представете си, шефа как се е почувствал. А колегите му после разправят, че шефа се подпрял на бюрото и пребледнял. И после като чу заветните слова "на дядо й", че като му се развика на моя, ужас. А той, моят, си умира от хилеж и вика: "Леле, скъпа, погребаха те".
То, не е смешно, но нали авторката иска трагикомедии

Ох, страхотни сте, продължавайте в същия дух. Танче, смешно си е, недоразумението де. Аз с тея телефони, много неблагоразумно като почне да му пада батерията казвам-бере душа и като угасне екранчето-той умря. Та обаждам се на една братовчедка, говорим този как е, онзи кво прави и по едно време виждам, че гасне и казвам: "Ей, той умря" и той действително изчезва. След половин час звъни братовчедката паникьосана, разтреперана и повтаря: "Кой умря бе, какво става, ще се побъркам от притеснение...". Оттогава не бързам да го "погребвам"...