Семейни трагикомедии и битовизми

И аз само се смея с вас Имаме и ние разни битовизми, ама пусто кат ми е се е спекъл мозъка...

Смях се с Ромео. Най-първата ми кучка в апартамента (преди около 20г) - Лиза - ядеше люти чушки. Следващото четирикрако (Томи) обичаше всякакви туршии, моркови и домати. Мама отива на пазар с Томи. Изтъпанчва се пред някоя сергия и строго пита "прясно ли е?". Дежурният отговор - "ДА!!!". Мама се фръцва и заявява "Хубаво. Може ли да пробвам. Ако кучето го яде ще го купя".
Сегашният ми котарак пък обожава царевица, във всякакъв вид. Като види консерва царевица сякаш вижда месо. и както една мама по-нагоре беше писала - започва се едно досадно мяукане, докато не види в купичката си заветната царевица.
И всички питомци, до един, все едни злобни. Явно това си е някаква семейна черта. С мама така и не успяхме да възпитаме едно нормално и спокойно животинче, дет няма да те захапе, просто ей така, да си пробва издръжливостта на ченето.

Сетих се и за една случка на мама, много й се бях смяла.
Работеше в катедра "Икономикс" в УНСС. Пристигнал ректора при нея и решил да проведе служебен разговор. Говори си човека по телефона. Мама през това време обаче решила да си размотава компютърните кабели. И се завряла под бюрото, да си чопка и размотава.
И ми разказва "Чувам аз Миркович да крещи в слушалката 'Алоооо, алоооо, я май прекъсна'". И се подавам аз изпод бюрото с телефонната розетка в ръка, ми кабелчето ми пречеше ве.

Много си загубила ние мече имаме луксация на чейнетата от смях.

аз за смешни случки от домашния бит сега не се сещам, но се сетих как веднъж взех един изпит.

Изпитът е по старогръцки, сесията - зимна. Навън фучат виелици, сняг вали, като сега. Целият курс сме навряни в една стаичка, всеки си е изтеглил листче и пише усилено. Изпитващата седи на банката, а всеки, който извика за да му провери написаното сяда срещу нея на чина и чака чинно да го запитат нещо допълнително. Чинът е до прозореца........минават няколко часа, в стаята сме останали трима колеги. Единият почти скъсан - за най-накрая......Другите двама сме "отличници", но трябва да се поизпотим за 6, досега най-високата оценка е 5. Колегата преди мен получи 6, става си и започва да си оправя багажа за да излезе. аз заемам мястото му и се подготвям да ме пекат на бавен огън......Другият авер седи някъде зад мен и се чуди как да закърпи 3. Първият колега тръгва да излиза, отваря вратата и се чува някакъв "стряскащ" звук и викове на изпитващата и колегата. И тук ми е като в забавен каданс. Виждам, че прозорецът се откъртва от пантите си (представете си огромен прозорец, подходящ за сдание като един университеи) и започва да пада къмто главата ми. Аз не мога да реагирам адекватно, освен да си закрия главата с ръце и да легна на чина. Навсякъде хвърчат стъкла. Прозорецът обаче е паднал на милиметри от главата ми, аз жива -здрава със стъкла в косата си и навсякъде другаде,де.....Изпитващата пребледняла - прежълтяла, също и колегата.....Скачат и почват да ме прегръщат и реват, а аз не знам какво става, бях като в шок. Та така си взехме изпита - аз получих 6 без да ме изпитват, а колегата получи 3 заради случката.

Следя темата от самото начало и реших и аз да се сключа.
В момента сме болни от шарка и се сетих за една случка разказана от приятелката ми.

Тя има 2 дъщери с малка разлика и миналата зима бяха болни от шарка.Мина една ,после мина другата и 2-те имаха пъпки на всякъде. Техния татко втрещен от гледката на ужасни пъпки и от страх да не се затрие грабва телефона и звани на майка си в Гоце Делчев да я пита дали има спомен някъде преди 40 години да е карал шарка. Жената обяснява,че не е много сигурна,но май е карал. Видимо успокоен,но с едно на ум.
Минали няколко дни и една сутрин с огромен ужас и потрес разбрал, че целия се опъпил и има пъпки повече от двете си дъщери взети заедно.Вече настъпва края на света,лежи вкъщи и не мърда, отделен в другата стая и приятелката ми се вживява на медицинска сестра.Това сигурно и беше най трудния пациент.
Какво беше учудването й, когато го сварва в средата на стаята гол до кръста с телефон в ръце и си прави снимки!!!
-Иване, какво правиш!
-Нищо, правя си снимки и ги пращам в офиса да видят колко съм зле!

П.П Честит Имен Ден, Иване! Да си жив и здрав!

Бабче, фен съм ти  

Браво и на всички останали разказвачки

 СТРАХОТНИ СТЕ              Да се впиша и аз за домашните любимци.
Кучето ни се казваше ИНГА немска овчарка ,женско ,младо и злобно.Играе си тя на една поляна подхвърлям и пръчки и тя весела та полудява .От изневиделица цяла рота войници и аз веднага я хванах щото като видеше униформен/понеже беше в полицията за известно време но това е друга история/ ставаше като бик гонещ ториедор.Войниците забелязаха че я хванах и започнаха да ме подиграват че кво щяла да им направи та я хващам.Траях на нападките им но ми възвря чайника щото нестига че е за тяхно добро ами и се подиграват че била помияр.Леко откопчах карабината и тихо произнесах самоШШШШШШШШ.Като ми ти се спусна това куче както бяха строени гледаш един на дърво се качва, друг бяга като за световно трети зад храсти се крие ,аз след нея  от дърво на дърво от храст на храст не мога да я укротя с голям зор я хванах .По едно време идва ротния но от 100м ми вика.И СЕГА КАК ЩЕ ГИ СЪБЕРА КАТО НЕ ИСКАТ ДА ИДВАТ ДОКАТО НЕ СЕ МАХНЕШ С КУЧЕТО  АПЪК ЗАКЪСНЯВАМЕ ЗА УЧЕНИЕ.И аз се принудих да се пребирам за да може ротният да си събере войниците.

ах, аз се сетих сега за една кратка случка.

На гости ни е сестрата на мъжа ми........ Тръгва да си ходи на следващата сутрин. И се изпращаме. Целуват се по бузите с брат си(т.е. мъжа ми). После идва мой ред да й кажа чао и аз вместо по бузата като и пуснах един език по навик  . Така,де мъжа ми всяка сутрин като тръгва на работа така го изпращам......
Много се смяхме....Драго естествено разбра последен, че съм пуснала език на сестра му. Добре, че с нея като студенти живяхме 2 години заедно, та си познаваме и кътните зъби 

Темата е страхотна, отдавна не съм се забавлявала така 

Да разкажа за моя пореден опит да направя кекс. Аз си имам само една рецепта /по която никога, ама никога не се получава нещото/ и тъй като рядко ми идва музата, си карам по нея, всеки път с все по-рехава надежда, че този път вече ще се получи. Наследника /около седемгодишен тогава/ подскача радостно около мен - мама реди кекс!!! Като се опече установих, че пак сме при същия доктор - отгоре и отдолу твърдо та знае ли се, отвътре клисаво и около два см дебело цялото нещо. Все пак продукти разни съм хабила, та реших да дам на гладника да пробва, като съвсем сериозно го инструктирах "ако ти харесва, ще ми кажеш, ако не ти харесва - нищо няма да ми казваш, чу ли?"
Той гОркия отхапа/отчупи с триста мъки едно парченце и изтърси - "мамо, нищо не ти казвам!"

От зимата и снега навън все зимни истории се сещам.
В далечната 1981 заминавам с дъщеричката си на почивка в Габровския Балкан. Почивна станция, ски гардероб, баби (без внуци), няколко скучаещи самотни лелки, аз с детето и... един футболен отбор. Идилия. Аз се държа като кралска особа - с бабите разменям по някоя любезна дума, с лелките пия от време на време кафе, а отбора за мен не съществува. тъй де, аз столичанка с положение ли съм или лукова глава. Момчетата закачат детето, мятат по някой белтък и към мен, треньори и масажисти се включват от време на време, а аз самото целомъдрие дори не ги поглеждам и гордо разнасям малкото си дупе в новия си екип за ски из коридорите. Минава една седмица, аз напълно съм спечелила бабешкото възхищение (какво прибрано булче съм) и в събота пристига нашия татко, хем да ни види хем и той да се поплизга на хубавия сняг. След радости и гушкане започва да разпитва детето как прекарваме, има ли си приятелчета и тя с готовност му разказва как батковците си играят с нея, а той сериозно я пита:
- Само с теб ли си играят бе тати?
- Само с мен - отвръща тя.
- Ами с мама, с мама не си ли играят? - пита гадния провокатор и се хили.
Детето отвръща, че с мен не си играят и той сериозно казва:
-Ама не е хубаво така. Да им кажеш и с мама да си играят!
Тръгва си той в неделя, а малката жабка хуква да се види с батковците и от вратата на залата в която се събират започва да им разказва како е поръчал татко й. Една седмица вместо "добър ден" и обичайните подмятания всички ме питаха защо съм такава непокорна жена и защо не искам да си играем.

Хохохо, страхотни сте, давайте още, стига сте дремали! 

Душичка!

и аз 4ета  темата от самото и на4ало, дори веднъж се опитах да пи6а, но то4но в момента когато натиснах публикувай ми се скапа интернета, така 4е това ми е втори опит.
Зна4и слу4ката която 6те ви разкажа ми е разказваана от майка ми, а главното действа6то лице е моя милост. Тогава съм била на 3 или 4 годинки, на6ите тъкмо са правили ремонт и сменили тапетите. Въпросният ден ме оставили на баба ми да ме гледа докато на6ите били на работа. Явно баба ми не се справила много добре със зада4ата си имайки в предвид слу4илото се. ТА този ден пръв се прибрал ба6та ми и когато се прибрала мама той ядосано й заявил да се ка4и на вторият етаж да види какви ги е свър6ила 6терката. Когато се ка4ила мамето горе свят й се завило, моя милост нарисувала новите тапети, при което маика ми надала ядосан вик "Ралицеееееееее, ела веднага тук" при което аз най спокойно се появявам и с цялата си детска невинност поглеждам стореното от мен и заявявам "ААА тати ве4е ме би". Ами така де за6то трябва да ям бой за едно и съ6то не6то 2 пъти

Днес привечер бяхме на гости у нашите. Баща ми - горд дядо на единствено засега внуче, направо го обожава.

Понеже малкият почти не се заиграва с играчки дядото вече се чуди какво да му предложи от покъщината.

Изведнъж скача щастлив с блеснали от радост очи и ми казва: "Тези дни чистих шкафовете и намерих останало от вас едно старо тамагочи, сега ще го дам на детето!". Отива горд до шкафа, взема нещо малко от там и подава на детето ми един...пейджър.
Леле, колко бъзици отнесе!

като заговорихте за ски-ваканция пък се сетих.
 Мъжът ми отива за първи път на ски, на Боровец. Влиза в ски-гардероба и там се захласнал по едни обувки и пита "А по колко върви килото на обувките?"  ...............

сетих се когато за първи път отидохме с мъжа ми на Рилските езера. То  самото пътуване беше екшън, но ако почна да разказвам ще ми отиде цялата вечер....затова ще се пренеса направо на изкачването покрай езерата. Красота от всякъде, захласвам се естествено по гледката.....но все повтарям на мъжа ми"Абе тия езера що не са сини като по снимките?" И така на всяко езеро все го питам, а той ми мълчи кат пукал............и накрая като се качихме до последното езеро, откъдето се виждат всички останали решаваме, че ще почиваме........Сядаме си ние и се наслаждаваме на пространството под нас, ама аз пак недоволна "Абе тия езера въобще не са сини, защо тогава по списания и в интернет синьото направо ще ти избоде очите. Еййй, много фотошоп е играл там" Мъжа ми се подхилква и нищо не ми казва, по едно време ми маха слънчевите очила от очите и като ми блесна онова ми ти синьо, направо ми изпълни душичката.......