Семейни трагикомедии и битовизми

На лекция по марксизъм-ленинизъм сме. /Боже, колко съм пораснала!/ Изслушваме чинно преподавателя, дава ни той думата за въпроси, питат колегите, по едно време една рускиня задава въпрос, но не се справя с членуването в българския език и преподавателят поправя грешките и се опитва да и обясни кога в бълг. език се слага пълен и кратък член. Изслушва го тя и много искрено се опитва да се оправдае:" Ох, боже, всие ние мога да съ оправия с тоз пълиен члиен. Ту отприед го турям, ту отзад го туриям, всие ние мога да уцелия мястото". Ние сме запушили уста с ръце и едва се сдържаме, по бузите на преподавателя плъзва лека червенина и той набързо ни пожелава  успешен изпит. А милата ни колежка /наистина много мил човек/ изобщо не схваща защо избухва див кикот след излизането на преподавателя. Щото тогва по ония времена не беше прието да си говорим с преподавателите на такива по-щекотливи теми.

Че какво, да не е излъгал човекът? 

Точно в десятката уцели............негова е и фразата" Колеги, в археологията хляб има, ама салам няма. Опичайте си акъла,ей".

 

от вчера съм на работа / за сега имам Интернет само в службата/, открих ви и нещата са неудържими
ще продължавам да следя

сетих се за едно преживяване на морето през далечната 86
Такааа, ние сме с дечица на Приморско в ММЦ. В съседната стая е настанен един момък, щангист или борец вече не помня, който е получил почивката като награда за някакво класиране, вече не помня името Ачко ли беше, Начко ли беше, но както и да е, нещо на -чко беше, затова да приемем, че е Начко. Тук е момента да опиша Начко - висок около 150, набит с криви мускулести крачета, обилно окосмен с няколко слънчеви бани по рождение, малко простоват, но безкрайно добро и симпатично момче. Тъй като явно се чувства не на място в това гъмжило от чужденци и гларуси се прилепва към нас. Вечер кротичко си пием бяло винце на терасата и си говорим тихичко, през деня седи с нас на плажа и се чувства като член на семейството ни - аз съм кака, а мъжа ми бате. Така мина една седмица и ние решаваме да го накараме да си потърси по-интересна компания от нас. Вечерта му удряме една агитация, като не пестим насърчителни комплименти за външния му вид. Той хем иска да ни вярва, хем не е съвсем сигурен. В стремежа си да го убеди, мъжа ми казва " Ох, аз да не бях с кака ти щеше да видиш на какво му се казва почивка", аз допълвам за автентичност "То да не беше бате ти и тези двамата дето спят в стаята, щях да ти покажа на какво му се казва купон. Такъв като теб да ми падне щях да го схрускам!"  Изпъчи гърди момчето, изправи гребен и отиде замечтан да спи. На другия ден се разделяме още преди плажа, той си постила кръпчето на десетина метра от нас и хуква социални (и сексуални) контакти да създава. По едно време го загубихме от поглед и миг след това, точно срещу нас се разкрива следната картинка:
Начко до колене във водата пляска с ръце, подскача и закачливо пръска с вода три рускини хубави като капки. Белички, ефирни и ужасени от агресивното ухажване на Начко те подскачат и пискат опитвайки се да избягат от премесената с пясък вода (защото Начко дълбоко загребва, подскача и рита едновременно), но той възприема отчаяните им викове като възторг и още повече се старае, като пръксането заприличва повече на струя от мощна помпа отколкото на закачливи пръски. За да ускори приближаването им и да бъде по-убедителен той разкрачва криви космати крачета,  леко прикляка, потапя дупе във водата, от което  трикотожните му памучни плувки леко провисват,  започва да плиска космата гръд с обилно количество вода и да крещи към тях цяло гърло: "БързОй скачАйся, нестрахУйся! Не студенО!"
От това лято почти всички бисери на Начко са част от семейния ни фолклор. Има и още, но сега трябва да поработя малко.

Бабче, ти си номер едно, аааа и Ромео не се дава. Направо ви ловя, прекрасни сте!   

Ще ви разкажа една история, от която много се срамувам, ама белким ме съжали някой повече и от Ксения, та си ме осинови. Вървя комплект с две шумни и разхвърляни деца, но за сметка на това много непретенциозни и весели...Та така, моят произход откъдето и да го погледнеш, все си е един калташки и селски...По бащина линия-босненци, пето поколение натурализирани шопи. Тръгнал пет пъти прадядо ми от Босна и се заселил в Обеля. Горди, твърдоглави и за пустата любов живеят и умират. Една шепа душа носят, а и тя не им принадлежи. Горан Брегович казва "моята селска синя кръв". По майчина линия само името на рода им говори много-дивите...Прабаба ми останала млада вдовица с пет деца, всички я помнят с пушка на рамо, обикаляла кирпичената им къщичка да гони вълците, дето се примъквали досами прага на къщата...Срамота, ни графове, ни барони!Майка ми ще прекроява историята. Земята прекопа, триста чудеса сътвори, но успя да ме запише в едно от най-елитните софийски училища. Отивам аз първолаче, в центъра на София. Започват дечицата да се представят. Ама подготвени: "Аз съм еди-кой си, баща ми е директор на еди-кое си."; "Баща ми посланик еди-къде си"; "Майка ми доцент еди-къде си". Разбирам аз, че трябва някак да се представя, а само името не е достатъчно. Мозъчето ми трескаво мисли какво да каже-баща ми-шофьор, майка ми диспечер, хич и не се класират в тези редици. Идва и моят ред. С треперещо, уплашено и полуразплакано гласче се изцепвам: "Аз съм Катя хубавицата...". Е вече не съм тЕкава Убавица, но все още се представям без да намесвам други лица и все още съм запазила качеството си да разпознавам свестните хора, без оглед на това дали са с цървули или с Фурла... 

     
Понякога в една фурла са скрити доста цървули....

Момичета, благодаря, че си направихте труда да изчетете безкрайните ми словоплетства! Нали знаете - света е оцелял, защото се е смял! Та, и аз се опитвам (тъй, както умея) да оцелявам... Всъщност, може би всяка друга история би ме затруднила да я предам в приятно - сатиричен стил, но да разкажа за Ромео е толкова лесно - написвам нещата, такива каквито са. Има още разкази за него (ако вече не са ви байгън), ама първо трябва да си преструктурирам хлапетариума и тогава на спокойствие ще пиша. 

Хайде и аз да серазпиша. Случката е от времето когато бях социален работник. Там истории всякакви, коя от коя по-колоритни. За контингента от малцинствата... Имаше една циганчица - Фатме, която вземаше помощи като самотна майка. Обаче тя си имаше мъж, което беше обществена тайна. Тя беше контингент на други две колежки и ги правеше луди от цигански  номера, само и само да вземе всеки месец повече парички. Та едната колежка здраво я нарочи да я разобличава. На всичкото отгоре циганите също я мразят и я нарочили и идват в службата да я портят. Че как на Фатмето дали помощи, която си има мъж, а на други жени, която си нямат нищо не дали. В един момент на колежките им писна и решават на сериозно да я изловят чрез неформална проверка (на която всъщност нямат и право). Речено-сторено. Решават да отидат в махалата по-късно, някъде малко преди полунощ за да видят дали в къщата Фатмето живее с мъж. С кой акъл го решиха да ходят през нощта в циганската махала, не знам. Нямало страшно, мъжете им се съгласили да дойдат с тях. На едната колежка мъжът и военен, тръгва с пищова, няма страшно. Товарят се четиримата на колата и тръгват. Като стигнали, оглеждат - малка къщичка, отпред се влиза откъм уличката, отзад зад нея има кокошарник и кочина с прасе. Чукат на вратата - ей, Фатме, отваряй, проверка, да те видим сега вярно ли живееш сама. Отвътре се чува лека шумотевица и суетене, след това трясък и бурно кудкудякане на кокошки. След това някакво дрънчене и затихване на шума. Фатмето отваря и ги кани вътре. Наскачват неизестен брой дечурлита, едно реве, друго пищи, трето скача, а 3-4 накачулват "гостите". По-бойната колежка влиза с дясното рамо напред, другите след нея и започват да оглеждат. Фатмето много спокойна и ухилена ги пита с какво да ги черпи - педлага ракия или кафе  Проверяващите влизат в стаичката и виждат, че прозорчето към двора е широко отворено, а долу се търкаля поцинкован леген (циганина е скочил от там право при кокошките, като е скочил нацелил е легена, та от там и кудкудякането и дрънченето). Обаче вътре Фатмето си е сама с децата, нищо нередно. Оглеждат леглото. Що са две възглавниците на леглото бе Фатме - питат, а тя - аа, тук си спи до мен най-малкото дете... Върху леглото пълно с деца, така че не се доказва нищо.  Колежката бясна, че не я е уловила в крачка и оглежда за други доказателства. В този момент до вратата съзира окачено на стената огледало, а пред него на рафтче сложени крем за бръснене и самобръсначка. Колежката ги грабва и размахва победоносно под носа на Фатме - сега пак ли ще кажеш, че тук не живее мъж, а? А Фатмето - аа, нема мъж бе господжа, нема ... с това аз се бръснем мишниците ....
В това време от другите къщички започват да излизат цигани и крещят как Фатмето е лъжкиня(всички я мразят), има си мъж, даже го знаят кой е, хукват да го търсят за го доведат, ама не го намират. Други пък чули недочули - едни чули че дават помощи (по никое време), други леко войствени и готови да налитат на бой. Тогава военният се хванал за пищова и много професионално дал команда на мини ротата "изтегли се", след което пишман проверяващите се натоварили безславно на колата и светкавично се изтеглили  от циганската махала преди да е станала някоя беля.
Фатмето спечели битката. Така и не я изобличиха.

Да се включа и аз, вместо "запис".

96г., току-що започнали работа, с мъжа ми (все още гадже) сме излезли на квартира в родния ни град, по на 7-8 минути път пеша от домовете на родителите ни. Срам и резил за двете роди (плащането на наем, не съвместното съжителство)! Съответно едва успяваме да отклоним потоците храна и чеизи, стичащи се, като в социалистическо съревнование и от двете къщи.

Квартирата скоро става Аврамов дом или, по-точно, гара разпределителна за повечето ни приятели, които добиват навика да си чукат срещи на наша територия, с цел последващо скитосване из града. Една малка подробност - няма телефон, т.е., никой не предупреждава, че идва, а директно звъни на вратата. Мъжът ми работеше на държавна работа тогава, примерно момче, след работа - директно вкъщи, хората си знаеха, че след 17ч. поне един от нас е налице. Аз, трудеща се за частници-империалисти, бях с доста разтегателен и непредвидим край на работния ден, така че рядко успявах да налучкам колко души наброява към момента на завръщането ми контингента в скромния ни дом. Та, прибирам се аз една вечер, почти незакъсняла и сварвам, о рахат! само един страничен елемент у дома - бъдещата ми свекърва, с която сме на етап лИбезни усмивки, захаросани поздрави и минимум други контакти. Гледат с мъжа ми мрачно изпод вежди, вътре напрежението с нож да го режеш. Поздравих аз, предложих кафе, чай, свекървата отказа и след малко си тръгна. Питам мъжа ми станало ли е нещо - не. Вечерта спомена, че минала една позната с братовчедките си (и с трите бяхме в една компания, колежки на мъжа ми) да ми върне един учебник, но не ме дочакали.

След два дни бъдещият ми свекър ме среща на връщане от работа (минавах покрай тях) и ме помоли да се отбия до тях, да съм вземела нещо за мъжа ми. У тях ме приклещиха двамата със свекървата и с крайно злокобен тон ме предупредиха, да не допускам по никакъв начин чужди жени у дома в мое отсъствие. След ефектна пауза (през която мигам на парцали) следва продължението: въпросната вечер свекърва ми се отбила да донесе нещо си и заварила сина си в компанията на не едно, а на цели ТРИ! непознати за нея момичета. Пиели кафе, моля ви се, утре-други ден и цигара щели да запалят, а оттам колко му е и до други работи да стигнат!
Естествено, тя веднага се хвърлила да брани чест и род, натирила натрапниците и насмела сина си, а на другия ден го привикали  и му набили канчето и на семеен съвет! Но така, за всеки случай и мен да предупредят...

Явно реакцията ми (бях силно развеселена, като си представих сценката) им се стори твърде лекомислена, опитаха се да ми втълпят, да съм бдителна, че врагът не спи..., после махнаха с ръка разочаровано - да си нося последствията, хак да ми е, като съм толкова небрежна и толерантна!

После избягвахме известно време контактите с въпросните момичета - на мъжа ми явно му беше неудобно след конфузната сцена, а мен ме избиваше на истеричен хилеж.

Кажете, как да не е спокоен човек, при такива орли, бдящи зорко над семейното гнездо (дори преди да стане такова)!

     

Фатмето на Unknown_lady  ме подсети за Фатмето на майка ми.
Такааа, нашето Фатме идваше веднъж седмично да помага при чистенето. Вдовица с три дъщери, работлива, чиста и много мила, почти като член на семейството беше станала. След кратка бурна любов Фатмето се жени и казва, че мъжът И не позволява вече да "ходи по чужди къщи". След известно време Фатмето ражда момченце. Детето расте, мъжът работи и изхранва криво ляво многобройната си челяд, всичко е наред, като се изключи попийването му. Минава доста време през което тя редовно поне веднъж в месеца прави посещения на вежливост при майка ми и отнася предварително приготвените дрехи за децата. Единия път отива с малкия наследник, който е на около 4-5 годинки и докато се черпят споделя, че мъжът И учел и малкия да пие. Майка ми решава да се прояви като строг възпитател, грабва една ножица и като я размахва пред погледа на детето, зловещо се заканва "Само ако чуя, че пиеш вино и ракия, ей с тази ножица ще ти отрежа езика." Малкото пиянде мига на парцали, но нищо не казва. Тръгват си след известно време и вече на вратата, дребния с надежда в погледа пита: "Ам барим мента, можи ли ма?"

Ох, налегнаха ме ученически спомени...Имахме един учител по физическо, амбицирал се човека от нас да направи спортисти. Комунистическият му девиз беше: "От всяка ученичка-гимнастичка!". Омразни му бяха всички, които нямаха източената визия на скумрии. Бая се поизмъчи с мене като към кой спорт да ме ориентира. За спортна гимнастика-Хабсурд. Такъв ужас изпитвах от гредата (така ли се казваше онова тънкото, по което се ходи и подскача на метър от земята), че като тръгнех по нея, настоявах две момичета да ме държат отстрани. За спортове с топка не ме биваше,въпреки че стърчах една глава над съучениците си щото повече бягах и се криех от нея, отколкото да я хващам. Ако имаше по-мил подход, може би щеше да има по-голямо въздействие, а той един креслив грубиян, по казармен тертип овикваше всички с грозни и обидни думи. Реши, че съм достатъчно дългокрака за бягане. Бягам си аз, ама предпазливичко. Обижда ме, руга, крещя, докато ме амбицира за подвизи. Помня, как по цели нощи не спях и си представях как бягам и надбягвам другите. Решена твърдо да се докажа, тренирам упорито, макар че не се класирам напред. Но трупам мерак. То човек мерак да има, Господ и криле ще му даде. Та заветният ден на състезание в класа, кой ще се праща на междуучилищно състезание или нещо такова. Нахъсала съм се здраво за победа. Бягам, колкото сили имам, вятърът брули ушите ми, направо фуча, така се засилих, че буквално прелетях пред другите. Спирачният ми път беше поне десет метра. На финала-кървава и ожулена, с пукнат глезен, но първа! Е, не се класирах за никъде и от мене спортистка не станА, ама на себе си доказах, че мога и да летя ако го искам...

Еееее...тези вашите Фатмета ми напомниха едно мое...Преди доста години,когато бях тинейджърка,лежах в болница,не помня вече за какво.И в стаята сме 3-4 жени и една циганка,не помня вече как се казваше.Та разказва циганката как се научила да готви.Оженили я на крехка възраст по тяхна традиция и тя не можела нищо да прави,но всеки ден ходела на магазина и купувала салам.Днес салам,утре салам и така известно време.Един ден мъжът и се прибрал и казал,,жена какво ще ядем,а тя-Салам,(какво друго).А той-Къде е салама,а го дай тука.И тя го носи,а той бой,бой със салама и познайте колко бързо се научила да готви...