Семейни трагикомедии и битовизми

е няма такъм смях

Със сестра ми се малки, някъде 4-5 годишни. Една събота родителите ни ни завеждат в Белоградчик хем да разгледаме града и да се разходим, хем баща ми да гледа някакъв мач. Преди мача ще се черпим със сладолед. Тъкмо беше излязъл на мода тогава плодовият сладолед, дето го цвръкваха от машинка......ма това е било някъде към средата на 80-те. Сладоледът беше на водна основа, все едно замразен плодов сироп във фунийка - чудо голямо.
Купуват ни от тази сладост и сладко-сладко си го ближем със сестра ми. Аз обаче решавам да отхапя отдолу фунийката и какво ми е щукнало да покажа на майка ми, че си имам дупка на сладоледа от долу"Гледай, гледай мамо имам си дупка" - обръщам току що наченатия сладолед и всичко се изсипва пред краката ми на асфалта. Рееееееев, че нямам вече сладолед. Не ми купиха обаче нов

А пък наскоро ми се случи случка, по-скоро на щерката......Онази нощ Радост се буди през нощта и решава, че ще ни побърка ако не й дадем да пие мляко. За да не ми реве отивам в кухнята и й слагам кисело мляко в шишето.....връщам се в стаята, обръщам шишето за да й го подам и "Пльок" цялото мляко се изсипва върху и около Радост.  Бях забравила да завъртя бибероната отгоре и оф, мъъъка.....посред нощ. А детето милото с едни побелели от млякото очи ме гледа и се чуди сигурно "тая майка ми наред ли е".

Ромео и разходките - част 2.
Такааа... Качването в асансьор с Ромео си беше незабравимо преживяване, обаче няма да се спирам подробно на него, щото ще отнеме доста място и време. Факта, че туку що е отървал кожата от "въжето", натрил ни е носа за пореден път, го правеше неимоверно весел и закачлив (разбирай - без задръжки ме целуваше и правеше всичко възможно да ми изкара въздуха, удряки ме в корема, краката и въобще където свари), пътници - разбира се не качвахме, имайки предвид, че и на сам човек плюс Ромео му беше тясно, което доведе до леко обтягане на отношенията с комшиите). Може би - смятате, че енергично и жизнерадостно куче като него се е наслаждавало на дълги и напоителни скитания из просторните обелски ширини? Нищо подобно! Разходката на моя домашен любимец се изчерпваше до първата, изпречила се на взора му кола! Т.е. до пред входа. Влизаше отдолу и не бяхме в състояние да го помръднем от там. Ще попитате защо, кучето (като всяко себеподобно, не е изливало ненужното от себе си на възлови места, като ъгъл, дърво и пр.), ами много просто - за целта юнака си имаше на воля килими и дамаски в къщи! Наслоените миризми, нищо не значеха за него, той си имаше топъл апартамент в който  (докато заработвахме и неговата прехрана), оцветяваше и ароматизираше на воля, при това без конкуренция! Та, клечи си Ромео на чист въздух под колата и не дава признаци на умора от разходката (то не че е имало и повод, де)... Рови си буклучета, душка си там каквото се показва от возилото и си прекарва по-по-най, за разлика от разхождащия който виси като бастун и сам си говори ( за непредубедения наблюдател). Единственото нещо което беше в състояние да го изкара от там беше сигнала "Дръж!"- признак за котки ( думата "котка" той приемаше със съвсем друг подтекст, за който ще разкажа по късно...). Само че - "Дръж" го изстрелваше като от пружина от неизвестна посока, пък номера беше да го сграбчиш в полет и да го пренесеш до входа. Сега като се замисля - стандартна лека кола- предлага около 16-20 секции на възможен изстрел, на пораснал полу-болон в разцвета на силите си. Тогава ми се виждаха около милион, важното беше да си на вярното място, във вярното време, иначе не съзирайки обекта а своите въжделения Ромео потъваше наново в дебрите амортисьорски.... Както става ясно - рядко уцелвахме посоката и поради този факт никой съвсем с ума си не се навиваше доброволно да го извежда. В лятото - иди дойди, ама през зимата си е наказание свише! Аз затова и не играя тото и никакви други лотарии - смятам че в онези години изчерпах късмета си докрай. Когато най после, след Н - тия опит, птичето кацваше на рамото на изтерзания разхождач, Ромео биваше незабавно транспортиран (ръчно) до входа и асансьора и надлежно заключван в своето бейство, естествено не без съпротива. На изтерзания придружител се полагаше пълна почивка и отменяне на всички домашни ангажименти за този ден.
Е, всяко правило си има изключения - понякога успяваше да ни разходи на невероятните 5-600 метра, но за това - утре!

Пешко като рече посреднощ, та се сетих...
Синковеца бебе, буди се през нощта и аз тръгвам да му подавам водичка. Хубу де, ма бабите рекли никаква студена вода, че му дразни стомаха - на мен нищо не ми отбира главата от бебета, кот кажат - аз изпълнявам.
Водата в шишето студена, с мозъка си спящ установявам това и подюрквам благоверния да се надигне да я постопли аз докато успокоявам нашичкия. Той тръгва мърморейки - "ай ся топла вода, та топла... Топла вода, топла..." и така за да не забрави за къде и за какво се е понесъл.
Ходейки напред назад с бебока в стаята, полуспяща, регистрирам сериозно оживление в коридора. Щъка народ, един вид. В банята тече вода - решавам, че мъжо се опитва да стопли шишето на течаща гореща и си мисля колко е смотан - там се чака десетина минути да потече леко топла, камо ли гореща. Да ама не. Влита по едно време свекървата с леген вода.
"Топла е" и с физиономията "аз ако не съм, за къде сте вие" я тръсва насред стаята. На облещения ми поглед отговори "ми нали ще го къпеш, ет ти вода..."
Ваййй

 
Бройте ме за член на фен-клуба на Ромео! 

Ро-ме-о! Ро-ме-о! 
Голям смях падна с разказите за това куче.

Подсещаш ме за една история с моя приятелка. Води нашата малката си дъщеря в Сандански, таткото по неотложни дела си стои в София. Малката много иска да се къпе в басейна, но я е страх. Приятелката ми мрази басейни и изкарала почти цялата почивка на плочките до басейна, държейки за ръка детето. Изръмбил й се кльощавия задник на тия плочки... По едно време малката се изпуснала от ръката й и закльомбичкала във водата. Близко стоящо момче просто я прихванало и я подало на мамата. Разказ на малката към таткото после...
- Уеуе татиии, пък как щях да се удавя...
- Как бе, тати, мама не беше ли там?
- Нееее, мама беше на друг СандаЛски!...

Приканвам ви да се разпишете и в другата ми любима тема
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=190309.

хилееееееееееееееж 

Темата не е за изпускане! Благодарности на любима съформка, че ни насочи към нея!   

 
За  всички стана ясно, че Ромео е хайванче, но незнам дали щях да се размажа така от смях  ако битието му беше разказано  от някой друг
Дива ирландска пешеходка, талант си 

 

Оооо, да,  умението на разказвачът е на първо място.  
Момичета, не знам с какво се занимавате, но определено тук виждам страхотни таланти.

първи курс в университета съм. Ще имаме практика по Праистория - рисуване на керамика и или план-квадратна мрежа. За целта са ни необходими инструменти, но най-важно е моливът какъв е. Ние зайци от всякъде, събрани от разни хуманитарни гимназии, кой се е занимавал с чертеж и рисуване, нооооо тези умения също трябва да ги имаш за да станеш що годе добър археолог  . Преподавателят ни наставлява : "И донесете, колеги утре меки моливи, че с тях се рисува по-удобно".......Една колежка се изтъпанчва и пит;"Ама какъв точно молив да си купим." И Доцентът отвръща : "колкото по- е Бе, толкова по- е мек". (сещате се за смисъла на горното, изговорено бързо) Усеща се човекът какво е казалкато ни чу как се хихикаме  и след минута пояснява "За молива става дума".