Семейни трагикомедии и битовизми

Не спирате да ме веселите!

Всяко лято се преселвам на вилата с децата. Тя се намира на територията на град Правец, но е в така наречена "махала", което означава че е отдалечена от същинския град (в нашия случай - 3 км.). Ако познавате този вилает - много близо до манастира... Няма магазини, тишина и спокойствие... В близост има само още 4-5 къщи. Хората или гледат животни, или работят в града. Събота и неделя идват свекърва ми и мъж ми и тогава си набавяме основните хранителни продукти. През седмицата меся питки, правя си кисело мляко и пр. Природосъобразно - един път! Ако за нещо закъсам - дядо поп е насреща! Много хубав човек, другаруваме си одавна...Пък и шофьор (за разлика от мен). Та, случката, която искам да разкажа е преди 2 години. Ще правим ограда на вилата. Пазарим майстори от Етрополе - ще идват всеки ден с рейса. Началник на строителните работи - наша роднина, която живее наблизо, много "вътре" в строителството (от неволя, не от друго). Жената обаче, с три дископатии - трудно подвижна. Аз бременна - ще отговарям за животоспасяването на майсторите - демек ще готвя! Свекърва ми - отговаря за доставката на нужните материали, в смисъл търчи да уговаря доставките на цименти, железарии и пр. Онова лято, ако си спомняте, беше много дъждовно и работата се проточи във времето, поради невъзможността да се строи под дъжда. Отпуската на свек свърши и след като набави всичките нужни артикули, тя си замина да работи. Към края на одисеята, случайно стана въпрос, че те (майсторите) и плочки лепели и на мен ми хрумва идеята да направят и банята, щото е в окаян вид. Събота и неделя закупуваме нужните теракоти и плочки. В понеделник, аз вече съм сама (с роднината, де), майсторите идват, махат тоалетната и се почва изправяне на стени. Оставаме без тоалетна. Айде децата лесни - момчета... в близкия дол вършат там квото ше вършат, ама аз притичвам у роднината, пък нейната къща не е много близо. За капак, малкия го хваща и разстройство, ама неща да си спомням ...Майсторите не бързат (разбира се), на надник са...Минава и вторник, сряда... Положението вече е .... . Както и да е! В четвъртък майстора заявява, че не стигат няколко плочки за пода, иначе още днес щял да приключи... Звъня по спешност на дядо поп. Той заявява, че таман отива в Ботевград да носи 2 кутрета... Кучката му беше родила, ама зарязала кученцата и той ще ги носи некъде си - да не умрат от глад. Натоварваме се в неговата кола, аз -да избирам теракотите, роднината за консултация, дядо поп и кутретата... Те съвсем бебета -скимтят, пишкат ... красота в кашон! Та, пристигаме в Ботевград, първо -в магазина за фаянс. Закупуваме нужните теракоти. Колата отказва да тръгне... Дядо поп отваря капака и установява че нещо си там трябва да се смени... ама първо трябва да се купи... Та тръгва той да дири нещото си, ние оставаме пред магазина в колата. Поя кученцата с вода от шепа,  как ни гледаха хората от магазина - и това искам да забравя! Жената куца, аз бременна, дядо поп с расото и кученцата скимтят, та се късат! След 2 часа успяхме да оправим колата и потеглихме обратно (първо дарихме кутретата, де). В петък, когато пристигнаха моите хора - всичко работеше на шест...

  

Е няма друга такава тема! Със сълзи се смея за сметка на горкия ти татко...

Мразя да се копвам, но ако има желаещи за историята с тира...

Айде де!

С тир из Европата. Решават нашите, че преди да навърша 16 е хубаво и аз да видя свят, а това за годините, за да не ми трябват визи и подобни...Лесно  е да отидеш на екскурзия, когато са ти уредени и транспорт и хотели, това си е почивка. Моето си беше приключение. Карбовски трябва да ме вземе за сътрудник да му покажа задните дворове и боклуците европейски...Вечерта преди заминаването обяснявам на сестра ми, че това си е път и всичко може да се случи, може да не се видим повече. Разменяме си гривничките за спомен, оставям я горкичката в нервна криза, че вече ще се разделяме завинаги. Това правя, веднъж за драматизъм на събитието и втори път, щото си вярвам, така де, човек трябва да е подготвен за всичко. А моята фантазия по това време е голяма конкуренция на Стивън Кинг. Неговите разкази са като детски приказки за лека нощ пред ужасиите, които аз измислям...След лашкане и друсане излизаме от България. Вече сме в чужбина-Сърбия.

Първа спирка-нейде из сръбските крайпътни села. Баща ми вижда някаква порутена външна тоалетна и там ще спира заради мен. Събират се с още два камиона. Тук ще преспиваме, вечеряме и т.н. Слизам аз зорлийка, мушвам се в тоалетната, пишкам и на вратата чувам прошмулване зад мен. О, ужас, на мястото, където допреди секунди е било голото ми дупе се разшават три огромни плъха. Колкото булонка. Префучавам до камиона,затварям, заключвам и вече няма сила, която да ме изкара от там. Мъжете си правиха барбекю, ядоха, пиха, смяха се, а аз изчетох на един дъх Чаплиновата автобиография...
През Белград минахме само през нощта, но пак видях нощния живот, светлините...видях го такъв, какъвто вече никога нямаше да бъде...до кръста бях се показала от стъклото, ръкомахах и крещях: "Добро вече Београде, ево мене дошла сам..."
Хърватска. От границата още се усеща цивилизацията. Всичко цветно, весело, красиво...Там спряхме само на някаква крайпътна бензиностанция. Аз слизам да търся касети. Да, ама изложени стотици, а аз имам пари за пет най-много. Труден избор, пипам, гледам, колебая си се. Чуха продавачите, че съм от България и ме заобиколиха от всички страни, гледат ме в ръцете, да не чопна нещо. Хич и не загрявам, ами коментирам и търся съвет, кое си заслужава да се вземе. Баща ми много се ядоса, изби го на чест и достойнство, взе да ги псува, те дъщеря му в кражба ще обвиняват, ще им каже той на тях. Е от много гледане, си останах без касета. Видях, че назрява етнически конфликт на базата на национални предразсъдъци и дим да ме няма. През Словения само минахме, помня красивата природа, снежните върхове и прекрасната зеленина...Австрия.
В Австрия, голям проблем. Митничарят иска виза, не го интересува, колко съм голяма, колко съм малка, трябва си му виза на човека. Ха сега де! Ни напред, ни назад. Не съм тръгнала да видя една сръбска тоалетна и една хърватска бензиностанция, искам и бели пътища и аутобани да разгледам...Тук ще си позволя един съвет. Когато на границата имате какъвто и да било проблем, първо основно и неписано правило е: "Изчакай другата смяна!". Отбиваме встрани и чакаме другата смяна. Аз съм си се унесла и сладко съм заспала, покрил ме той с едно юрганче, дръпнал завеските на леглото и хич и не рискувал да ме обявява. Съвсем нелегално като кюрдка съм си минала границата и дори съм проспала треперенето на бежанеца. На няколко километра от границата, трябва да спрем на един огромен паркинг, защото ни хваща забраната за пътуване на камиони по магистралата за уикенда. Ох, дано разбрахте какво имам предвид. Три дни на паркинга. Шест реда камиони, пет километра по дължина. Тоалетната естествено отвъд през шосето. Представете си гора и вместо дръвчета-камиони. Излезеш ли от гората, забрави да намериш лесно твоето дръвче...Компанията е "очарователна". Стотици шофьори-предимно турци, българи и подобни. Аз единствена представителка на женския пол. Да приклекна до някой камион е немислимо. Току-виж съм се простила с моминската си чест, докато се усетя. Трябва да напусна гората, за да стигна до заветната сграда. Нейсе няма плъхове, чисто и хубаво, но преходът дотам и обратно си е живо приключение с еротичен подтекст и криминални елементи. Имам предвид самото пресичане на широката магистрала с префучаващи коли. Напред-назад, платно по платно. Докато стигнеш, забравяш за какво си тръгнал. ...
 Връщането-също бавно. Опитвам да си спомня кой точно камион ми е служил за ориентир на отиване, ама не ще да извика. А шофьорите-общителни. Представете си строеж и какво се случва, когато покрай него мине някоя перхидролена дългобедра, късопола секссимволка...Аз не съм разголена, напротив и в арабските страни биха ме одобрили, но за мъжищата съм прекрасна, щото съм единствена. Викове, възгласи, предложения валят от всички страни, докато аз като стрелян заек се опитвам да си намеря камиона...И пак, защото съм жена, бях поставена за главен салатаджия на десетина мъже. Те шльокат и плюскат, аз - на салатата. Имам чувството, че съм направила салата, колкото средно се прави за цял живот. Сядам накрая на масата и се заслушвам в разговора. Един младок разправя, че жена му е бременна и само да му роди синеоко бебе...следват много и различни смъртни закани. Взех го много присърце. Четири часа му обяснявах, че повечето бебета се раждат синеоки, пък после им потъмняват очите. Не, та не, той нея ще я...След време, докато не разбрах, че му се е родило чернооко дете, не се успокоих. Невежеството май си е голям грях...Продължаваме за Германия.
На границата нямаше проблеми. Път пред нас, чисто, красиво, на всеки пет километра бензиностанция с хубави чистички тоалетни и една кака забърсва след всеки. Викам си, кво иска тази, та ме дебне пред вратата, а тя само да изляза и-хоп-вътре. Смилих се, викам, тази няма пари, нали се пуска по марка, а тя се шмугвала да почисти след всеки и да не пуска по марка за това. Бутам марка тук, марка там, баща ми се чуди, как са поскъпнали толкова тоалетните, а то аз на всяка кака съм давала бакшиш и те любезни, усмихнати. Ей така е по белия свят, радвам се аз, а то работата била в бакшиша...Стигаме крайната точка на нашата дестинация-Хамбург. Още една изненада-хваща ни великденската забрана. Две седмици няма мърдане от хамбургския паркинг този път. Само че той насред града. Катето сутрин си слиза от камиончето, няколко мизерни марчици в джбчето, избирам си посока и докъдето ме държат краката ходя и разглеждам. Самичка. На връщане само казвам на някой минувач кодовата фраза Александерплац и ме упътват хората, че ме и водят, ако съм в голяма недоумица накъде да вървя.

Пари за музеи, дворци и такива "лиготии" не ми се отпускаха, та гледах като цигане пред сладкарница, но и по улиците има какво да се види. За пръв път видях улични музиканти. Хората наистина бяха ведри и усмихнати, а и аз бая зяпах. Като се вторача в някой и той някак не може да не ме поздрави. Едни шарени пънкари, събрани на купчина нещо се смеят, аз като селянче ги пуля, единият като ме надигна и взе да ме върти, както аз въртя щерката, голям купон, запознавки. Говорим, разбира се на маймунски. Аз съм учила немски, но така и не го научих. За мене като почти дете, най-омайният спомен от Хамбург е лунапаркът. Къщата на призраците. Обясняват нещо за ада, таванът и подът се събират, аз искрено крещя и се плаша. Хората се нагледали на такива щуротии и аз съм им по-забавна от атракциите, защото се вживявам. Един младеж вижда, че присърце приемам всички страхотии и решил да ме пази. По стъпалата пускат въздух, все едно някой те сграбчва за глезена. Човекът ми подава ръка да не падна от стрясък. След малко го изгубвам от поглед. Един рафт и на него наредени отрязани восъчни глави. Ужасна гледка. На края на редицата още една глава, на призрачното осветление и тя жълто-восъчна. О, Боже, усмихва ми се и диша. Такова крещене му ударих, че човекът едва успя да ме успокои-а то бил моят пазител, застанал до главите, да не се уплаша от тях, та хубавичко се уплаших от него. Скоростното влакче. Шест пъти се спуснах по него. Чак накрая забелязах младежът, който слагаше коланите и ме утешаваше, че няма страшно. Щипна ми носа. Аз мръсна, две седмици баня не съм виждала, косата ми толкова мазна, че спокойно минава за гелосана, добре че се замивах на всяка чешмичка, та да не смърдя отдалече. После в дневничето писах стихове за студените сини очи, дето са събрали слънчеви лъчи и такива тъпотийки. Ех младост, ех романтика...
Екшън. На паркинга имаше една тоалетна с една чешмичка пред нея, и не пропусках да се отбия често там, че иначе щях да бълшасам и въшлясам от мръсотия. Една вечер, по-скоро нощ, защото изчаквах шофьорите да заспят, та да вилнея като самодива около чешмичката, излизам от кабинката, тъкмо си пооправям панталона и пред мен завива лек автомобил. Не разпознавам марки, някаква ръмбеста беше, на мен ми изглеждаше като лада. Задното и стъкло счупено, от него се показват двама с пушкала и пуцат напосоки. Плътно зад тях профучава полицейска кола и оттам се стреля. Всичко за секунди, аз с моите рефлекси на умрЕла котка, само отгледах ситуацията. На следващия ден, в посоката, накъдето бяха отпрашили колите имаше бели очертания на два трупа. Мислех, че само по филмите ги очертават, но не видях го...
Баня. Беше крайно време да се изкъпя, врънках, молих и братята шофьори решиха, че има един начин, ама добре трябва да си изиграем картите...Става въпрос за душове при хотелския басейн. Хората излизат от басейна, оплакват се под душчето и си отиват. Душчето, разбира се, с паричка. Пуска струя хладка водичка, колкото да те оплакне и моля следващия. Тръгвам аз с една торба парички. Оставям си дрешките в кабинката и с една голяма хавлия и номерчето полулегално се мушвам в кабинката. С едната ръка пускам парички, с другата настървено търкам мръсотията по себе си, с крак натискам бутончето, че много стиснато пуска. Чувам, че отвънка се събират хора, първо дискретно почват да почукват, после все по-настоятелно и шумно протестират вече да излизам. Изглежда притока на вода е в повече, та запушвам и канала. Не бях толкова мръсна, честно, чак канала да запуша. Но вече съм до глезените във вода и не искам да излизам, тук си ми харесва. Някой вече насилва вратата и ща, не ща, трябва да се отскубна от копчето. Излизам, а отвън ме чака тълпа. Аз по една хавлийка, изчервена и засрамена, а те един през друг обясняват нещо, крещят и ръкомахат. И без това немският език е като джавкане на кучета, а тези пък и настървени. Чак и някакъв униформен, успокоих се като видях, че е с етикетчето на хотела, а не е полицай, обаче не ги разбирам какво искат от мене. Всички викат, въртят ръце, аз мърморя нещо на български, извинявам се, те показват канала, че е запушен, хващат се за главата, абе кви ти немци, тея си бяха чисти италианци-шумни, паникьосани и нервни. Разберете ме, бях отчаяна, не ме пускаха, определено искаха нещо от мен. Трябваше някак да им затворя устите. Направих отчаяна стъпка. Свалих хавлията и използвах преднината, че това ги остави без ума и дума, избягах по голо дупе до кабинката. Там се заключих и твърдо реших да не пускам никого. Отключих чак като чух българска реч, бях спасена! Кретените са търсили глоба, че се къпя без да съм гост на хотела, та това им бил проблема. Не че бяха вече 50 на опашка за кабинката, не че им запуших банята, а че не съм от хотела. Така де, има си правила!
На връщане, в никакъв случай не може да минем през Австрия, та сменяме маршрута. От Чехия помня само едно селско магазинче със салами. Не бях виждала толкова салами накуп. Пък и вкусни. Минахме я вечерта и през нощта, та нищо друго не видях. В Унгария, ще спим на един паркинг. Баща ми някъде на теферич в съседните камиони, аз си спя блажено. Изведнъж почукване по вратата на камиона. Отварям сънена и мрънкам, че не съм заключвала, а насреща ми една ексхибиционистка разтворила кожено палто и изпод него-нищо. Всичките и прелести на показ, рекламира се жената. Търси клиентела, като и се развиках, набързо се насъбраха всички мъже, а тя се върти и усмихва на всички страни, като манекенка-разтворила палтото и се кипри на вси страни. Намерих и клиенти на жената, някой си я осинови за през нощта, а баща ми дълго се черви докато ми обясни коя е тази. Не че не знаех, но исках да му погледам сеира...
В Румъния, спряхме да ядем от вкусните чешки салами и докато режехме хляба, се накачулиха румънчетата отвсякъде. На стъпалата на камиона, гледат през стъклото, облизват се и преглъщат. Е как да ядеш, просто е невъзможно. Хвърлихме им хляба и салама и ядохме в движение. Изобщо не исках да спираме в Румъния. Само си ревах за бедните дечица, кой да знае, че ние по-зле ще свършим. Накарах го шофьорът ми да мине 1000 километра, без да спира. Когато се върнахме в България, горката ми сестра до болница беше стигнала от нервно повръщане и притеснения за мен. А аз мръсна и щастлива, раздавам подаръци и целувки. Тя ме прегръща, не ме изпуска от ръцете си и само ме целува. На другия ден за пръв път през живота си имаше херпес. Ми като не ме изчака поне да се изкъпя...Сега с тир никъде не тръгвам. Искам автобус с тоалетна, може и с баня, хотел-поне 4 звезди. Храна-ресторантска, гид, туроператор, екскурзовод и посещение на всички забележителности. Дестинация-Европа-през официалния, а не през слугинския вход...

Еех,дочаках я тази история. Както другите-и тя е добра! Сега какво следва?

Имахме един плакат на мадама по бански с много гривни на ръката. Този плакат стоеше на стената до масата в кухнята. (била съм сигурно около 5-годишна.)

Веднъж хапвахме с брат ми кисело мляко и аз го попитах коя гривна харесва на плаката, а той ми посочи с лъжицата. На съответното място остана петно от мляко. След това, да не съм по-долу, и аз му показах като намацах. След това открихме катапулта!!! И цялата кухня се покри с катапултирани петна мляко! Няма да описвам ужаса на майка и татко, след като се върнаха от комшиите.

Били сме по-малки, когато намазахме целия коридор + обувките на татко и входната врата със собствените си фекалии. Имам много смътни спомени за тая ла*няна история. Спомням си само, че брат ми се наака и започна да маже на татко обувките, както беше видял на улицата циганите, които боядисват на минувачите обувките. Понеже, заинтригувана от арт работата му, започнах и аз по вратата и стените.... Ужасът на родителите ни сигурно е бил огромен

Това ме разби.
И другите щее ги чета, ама сега трябва да приготвям вечерята

Почивка. Главно ОТ мене, а после и за мене...

Ох, бях забравила тая история на моите мъки...

Била съм сигурно на 10 години, когато бяхме на почивка на Юндола. Хобито ни беше да берем боровинки и горски ягоди в гората. Да, ама цял ден търпи ли се да не идеш до тоалетната... Та, намирам аз сгодно, скътано и стратегическо място до един хвощ и събувам гащите. Леле, какво удоволствие е да пуснеш водата... Пишкам си аз най-блажено, когато усещам ужасна болка в областта на голото си дупе, после още веднъж в областта на кръста, после на ръката...Ставам аз ужасена и в същия момента виждам, че съм препикала гнездо на оси. Надавам вой като на индианска война и се затичвам надолу по хълма. Да, ама тича ли се със свалени гащи. Повлечена от собствената си инерция се пльосвам по очи и продължавам да рева като заклана....
После се установи, че са ме ужилили 6 оси.- 2 на дупето, 1 на кръста, 2 на ръцете и 1 на крака

Ох, едва до 6-та страница стигнах, но голям смях падна  Чак и на мъжа ми четох. Пък бебето как го друсах на почивки цял ден...
Докато са ми свободни и двете ръце да взема да се включа и аз. Макар че ще копна направо писанията ми от другаде. Преди година и половина се оженихме с гаджето и това по въпроса с предсватбената треска.

Мислех, че на мен такова нещо няма да ми се случи, но явно е условие, без което не може. След днес русенските полицаи сигурно ще си разказват вицове за мен  :haha:
Търсим нещо в офис 1 и не го намираме, но няма и изглед да открием нещо подобно някъде. Бавно и сигурно ми се разваля настроението и усещам как имам буца на гърлото и не мога да преглъщам. Излизаме и докато стигнем до колата на мен вече ми се търкалят сълзи по бузите, пък нищо страшно не се е случило все пак. Има една много късичка и много забранена уличка, в която аз се набутвам хълцайки и карайки се с гаджето и като излизам на следващата улица- катаджии. Карам с 22 км в час, защото трябва да имам достойно участие в препирнята и съвсем бавно и спокойно спрях на вдигнатата палка. Поканиха ме с всички документи при тях, ама аз изтичам от рев и най- лошото е, че не мога да спра, щото тъй и тъй съм почнала. Явно доста ми се е плачело. Единия полицай ме попита могат ли с нещо да помогнат (сега си давам сметка, че може да ме е питал дали онзи на съседната седалка не ме е семейно насилил) и аз дори не мога да отговоря веднага. Казах му: ще се женя...  в събота...  и май ми дойде в повече вълнението  . Човека едва си скри усмивката и каза, че за това обикновено хората се радват, а не плачат. Ей, сега ми е смешно, ама какъв рев само му дръпнах. Мъж ми твърди, че хълцането ми се чувало чак до халите. Върнаха ми документите и ме пуснаха по живо по здраво, а на мен ми се дорева двойно, защото явно съжалиха истеричната булка и това ме накара да се засрамя още повече. Почувствах се длъжна да им обясня хълцайки, че иначе съм много съвестен шофьор. Продължих да подсмърчам поне още 10 км. Когато бъдещия ми съпруг прецени, че е безопасно вече да проговори по темата ми каза, че единия полицай се бил търкалял в храстите и риткал с крачета във въздуха от смях. също така подозирал, че най- обидно ми станало като са ме пуснали без да ме глобят.  :haha:

Невероятни сте.

Една кратка история и от мен.
Не помня повода за това семейно събиране, но си спомням, че беше за един уикенд на селото на баща ми. Цялата рода се е събрала и е голям кеф, защото всичките ми братовчеди там и игра на воля по баири и полянки.
Един следобед решаваме да играем на криеница. На мен ми се пада да жумя. Всички хукват да се крият, а аз започвам да  броя. Както си броя и изведнъж усещам как нещо ме тупна по гърба и в следващия момент и страшна болка в главата. А то един петел ми скача и ме кълве. Падам, ставам, тичам, а животното не се отказва. Налита ожесточено и скача и напада. Крещя като изоглавена, ама никой не идва. А братовчедите ми решили да ми скроят номер и се прибрали в къщата, където на двора наште опънали масата и си празнуват. И както си седят и си пият аз се появявам крещейки, колкото глас имам, с разперени ръце и с един бял петел на гърба си.
При следващата ми среща с животното то беше в чинията ми.
Веднъж ме гони и пуяк, но там не паднах жертва. Още като видях как разпери опашка си плюх на петите.