Спомням си, че ние (аз и още двама приятели) постояхме постояхме в хола на нашия другар и също си легнахме по фотьойли и дивани. На сутринта в хола влезе възрастен мъж по чехли (никога няма да ги забравя тези чехли !) - бащата на момчето - и ни събуди с думите : "Шест часът е. Трудовите хора ходят на работа. Време е учениците да отиват на училище, ако въобще ходят на училище." Демек - ставайте и заминавайте, ако сте изтрезнели. (Всъщност само синът му се беше напил.) И ние ставаме, а то навън още тъмно. Ние недоспали, не знаем още къде се намираме, но културно си събираме партакешите. Аз дори започвом да оправям ужасния губер на дивана. Тогава се появи и майката и смотолеви нещо като: "Няма нужда, аз ще СИ го оправя!". На излизане аз реших, че все пак трябва да се покажем възпитани и свестни, и с най-ведрата усмивка казах: "Лека нощ!" После веднага се усетих каква глупост съм изтърсила (нали хората вече са станали) и се поправих : " Добър ден!" ...
Спомням си, че после отидохме да ядем кифли с боза, обаче с яденето нищо не се получи, защото се задавяхме от смях и съвсем се бяхме разлигавили.