Аз мисля, че ако човек иска да бъде щастлив, трябва да бъде смел.
Виж целия пост
Каква е цената....?
- Публикувана: 30 дек. 2007, 22:49 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2008, 21:03 ч.
# 60
31 дек. 2007, 17:06 ч.
# 61
31 дек. 2007, 17:19 ч.
Мисля си че щастието не е нещо ,което идва и каца на рамото - в повечето случай ,в моят живот щастието си го строя аз - бавно ,тухла по тухла и ако сега имам една тухла от този строеж значи мога да бъда и поне малко щастлива ,а какво губиш за да го построиш ,това вече сам си определяш ,също както и мерните единици .Аз цена до сега не съм плащала .
Виж целия пост
# 62
31 дек. 2007, 19:02 ч.
Ето за нещо такова говоря. Съжалявам за майка ти, но защо така приемаш нещата? Смъртта и като наказание за твои постъпки. Жената рано или късно е щяла да си почине, с всички ни се случва. Какво лошо има в това да живееш щастливо и безгрижно и да приемеш, че смъртта е част от живота. Приеми, че загубата ще ти помогне да отсееш дребното от важното, да оценяваш повече нещата и мига, ама чак пък да се самонаказваш....
Аз го причиних.Тя имаше рак,аз тръгнах да се развеждам.
Много страдаше за бившият ми съпруг.Мисля,че това много
спомогна болестта и да се развие по-бързо.Незнам,ако не
го бях направила какво щеше да стане.Чувствам се виновна
просто.Това е.
Виж целия пост
Цената,която платих,беше огромна.Загубих майка си.
Най-добрият човек на света!Мисля,че с това Господ ме
наказа за постъпките ми.НЕзнам дали си е заслужавало-
тепърва ще видя.Дано да е за добро!
ЗАщото съм живяла щастливо и безгрижно,и в един момент
виждаш,че не всичко зависи само от теб.Чустваш се безсилен,
съсипан.В такъв момент мислиш,че никога отново няма да
си щастлив.
Най-добрият човек на света!Мисля,че с това Господ ме
наказа за постъпките ми.НЕзнам дали си е заслужавало-
тепърва ще видя.Дано да е за добро!
ЗАщото съм живяла щастливо и безгрижно,и в един момент
виждаш,че не всичко зависи само от теб.Чустваш се безсилен,
съсипан.В такъв момент мислиш,че никога отново няма да
си щастлив.
Ето за нещо такова говоря. Съжалявам за майка ти, но защо така приемаш нещата? Смъртта и като наказание за твои постъпки. Жената рано или късно е щяла да си почине, с всички ни се случва. Какво лошо има в това да живееш щастливо и безгрижно и да приемеш, че смъртта е част от живота. Приеми, че загубата ще ти помогне да отсееш дребното от важното, да оценяваш повече нещата и мига, ама чак пък да се самонаказваш....
Много страдаше за бившият ми съпруг.Мисля,че това много
спомогна болестта и да се развие по-бързо.Незнам,ако не
го бях направила какво щеше да стане.Чувствам се виновна
просто.Това е.
# 63
31 дек. 2007, 19:44 ч.
Това не е вярно,Тути.Сигурна съм,че до последния си миг тя се е молила,ти да бъдеш щастлива...Ако сега се чувстваш по-добре,не бива да се виниш.Това ще й донесе покой и на нея...
Виж целия пост
Аз го причиних...Чувствам се виновна просто.
# 64
31 дек. 2007, 19:46 ч.
Всеки от нас живее един живот и не трябва да прави компромиси със себе си. Трябва да сме щастливи без да плащаме каквато и да е цена
Виж целия пост
# 66
1 ян. 2008, 13:16 ч.
Тутинка,мила....не бъди съдница на себе си!
То има кой да отсъди виновна ли си или не!
Аз лично,смятам че нейният път на тази земя е свършил не защото Господ е искал да те накаже,а защото просто той е решил да я избави от мъките и!Това не е твоето наказание.....а края на един човешки живот!
Причисти съзнанието си от тази мислъл,така ще живееш по-лесно а и ще осигуриш спокойствие и мир на душата на майка ти!
Не наказвай себе си и нея с тази мисъл.....Не се съди така строго!
Мир на праха на майка ти!
Прегръщам те!
Виж целия пост
То има кой да отсъди виновна ли си или не!
Аз лично,смятам че нейният път на тази земя е свършил не защото Господ е искал да те накаже,а защото просто той е решил да я избави от мъките и!Това не е твоето наказание.....а края на един човешки живот!
Причисти съзнанието си от тази мислъл,така ще живееш по-лесно а и ще осигуриш спокойствие и мир на душата на майка ти!
Не наказвай себе си и нея с тази мисъл.....Не се съди така строго!
Мир на праха на майка ти!
Прегръщам те!
# 67
1 ян. 2008, 14:14 ч.
Благодаря на всички ви.Надявам се каквато и вина да съм
имала,да съм платила за нея.Гледах я 4 месеца на легло.
Това ми беше мисълта-сега съм щастлива,но не беше ли
много висока цената,която платих?
Виж целия пост
имала,да съм платила за нея.Гледах я 4 месеца на легло.
Това ми беше мисълта-сега съм щастлива,но не беше ли
много висока цената,която платих?
# 68
3 ян. 2008, 10:33 ч.
Не плащам никаква цена.И изобщо колко драматично и ненужно ми се струва да говорим за цена ние всички.За два лева повече,за един кожен диван повече или за къща на Траката или в полите на Витоша.Това изобщо не е висока цена.Но нали все търсим зрънцето на драмата.Може би Елизабет плаща висока цена.Даяна също плати висока цена.
Виж целия пост
# 69
3 ян. 2008, 10:35 ч.
Ние отстрани си мислим, че някой плаща висока цена, защото на нас ни се струва така. Човекът може да си живее чудесно и да е доволен от това, което прави. Вярно, че все търсим зрънце драма.
Виж целия пост
# 70
3 ян. 2008, 10:39 ч.
Радостина,на нас ни се иска да е така.При всички положения човекът си живее чудесно.В момента на срещата ни,той може да е преял с хайвер и да му е тежко на стомаха.Погледът му изглежда тъжен и хоп! вече за нас той плаща цена.
Виж целия пост
# 71
3 ян. 2008, 10:43 ч.
Нали има една приказка: яж, пий и си носи новите дрехи, че не знаеш колко ти е писано да живееш. Все се опитвам така да живея, но не се получава винаги. Все започвам да ги мисля едни, това сега, онова утре... Надявам се тази година да го ударя на живот 
Виж целия пост
# 73
21 ян. 2008, 16:05 ч.
Случайно попаднах на темата и ми се стори страхотна..Колкото хора - толкова мнения.
Но сякаш се прокрадват две основни тези: на песимистите и оптимистите, най-общо казано.
Първите обвиняват съдбата, живота, себе си..И завиждат на останалите за душевния им мир, за постиженията, за всичко. Плачат, обвиняват се..и се примиряват. Често са добри и чувствителни души.
Вторите се ласкаят от това и демонстрират удовлетвореност и самоувереност, но успоредно с това вярват, че не плащат никаква цена, за нищо.
А дали е така наистина?
За мен в основата на всички житейски проблеми стои човешката психика и нейната (ста/ла)билност. Дори съм сигурна.
Виж целия пост
Но сякаш се прокрадват две основни тези: на песимистите и оптимистите, най-общо казано.
Първите обвиняват съдбата, живота, себе си..И завиждат на останалите за душевния им мир, за постиженията, за всичко. Плачат, обвиняват се..и се примиряват. Често са добри и чувствителни души.
Вторите се ласкаят от това и демонстрират удовлетвореност и самоувереност, но успоредно с това вярват, че не плащат никаква цена, за нищо.
А дали е така наистина?
За мен в основата на всички житейски проблеми стои човешката психика и нейната (ста/ла)билност. Дори съм сигурна.
# 74
21 ян. 2008, 18:48 ч.
Никога не съм мислила за загуби и цени. Това, което го имам го заслужавам и това е.
Виж целия пост
Препоръчани теми