Психолози и психотерапевти

stelaviva,
това, което описваш, е нещо доста обичайно, особено при деца в тази възраст. Обаче според мен така или иначе показва затруднения с възпитанието и комуникацията. Това е и основанието според мен да се обърнете към детски психолог, особено след като не можете да се справите сами  с проблемното поведение. Понякога човек просто зацикля и му е нужен външен поглед и свежи идеи, за да мобилизира по нов и по-успешен начин собствените си капацитети за справяне.

Здравейте,

някой може ли да разкаже какво представлява "Позитивната психотерапия", в какви случаи се препоръчва и каква е нормалната продължителност на такава терапия !?

Разисквано е в темата.В Германия се поема от здравната каса,това е краткосрочна дълбинна терапия,продължава около 16 сесии.За разлика от другите видове терапия тя не се съсредоточава само върху негативите,а търси способностите на човека.Тоест работи с човека,а не с проблема.

Много благодаря за отговора !   

Можете ли да ми препоръчате добри терапевти в София !?
Правилно ли разбирам, че 16 сесии, са 16 посещения!?

Liviat,

Да, 16 сесии = 16 посещения. Сесиите в психотерапията и психологическото консултиране се делят съответно на консултативни сесии (обикновено една или максимум няколко на брой, в рамките на които се решава конкретен проблем на даден човек, дава се отговор на въпрос и пр.) и психотерапевтични сесии (които лекуват не проблем, а човек, т.е. навлизат в дълбочина и обикновено продължават по-дълго във времето).

В България Здравната каса не поема нито една сесия психотерапия/консултиране, за съжаление.

За добри позитивни терапевти, може да погледнете сайта на Дружеството по позитивна психотерапия

дали някой може да препоръча терапевт, който е посещавал и от когото е останал с добри впечатления !?   

Leviat, погледни назад в темата, особено в началото Коментарите и препоръки са немалко, а и за да не посочваме конкретни имена непрекъснато и да бъдем обвинявани в нерегламентирана реклама

аз не открих някой, който да е споделил лични впечатление именно след подлагане на терапия!

Сесии, еди си колко посещения, лекуване на конкретен проблем, лекуване на човек............

Ако един човек разчита само на психотерапевта си никога няма да се излекува. Посещенията по инерция без лично участие на пациента      при психотерапевт не са критерий за лечение.
За да си реши проблема пациента задължително е необходимо неговото лично участие. Психотерапевта е само един инсттрумент.

Никой да не се чувства длъжен да ми отговаря, нямам такава цел. 
Целта ми е да разбия малко това 100% теоретично мислене в тази тема.

Хората имат нужда от практическо решение, а не от цитиране на учебници и дебели книги.

Ванина противоречите си в изказването-от една страна е важно личното участие на пациента,което постоянно се пише в тази тема,а от друга искате практическо решение.Именно практическото решение не може да дойде отвън-то зависи от клиента,психологът не може да взима или да дава готови практически решения.

...Което идва да покаже, че неслучайно Иван Хаджийски е посветил толкова години от живота си да опише българския нрав

Иска ни се да се конфронтираме, но трудно спорим. А още по-трудно си помагаме. Най-трудно се радваме на чуждия успех.
Приключвам с офтопика

Тъй като  основния съвет  който могат да ви дадат тук е как се лекува джоба на психотерапевта и на кой психотерапевт точно джоба.
 
Аз ще ви дам един съвет, като никой не е длъжен да се съобразява с него.
Не прибягвайте за най малката депресия, паническо разстройство/много често използван израз тук/ и какъвто и да е друг проблем с такъв характер към психотерапевт. Ако не живеете в България може и да отидете при психотерапевт, но тук нещата седят по различен начин.
А какво трябва - четене, четене, много четене, трупане на колкото се може повече знания от всякакъв характер.  Колкото по малко знае човек, толкова в по голяма мъгла живее и толкова по голяма е вероятността да изпадне в депресия. Много, много контакти с хора, но с хора на които няма да им плащате за да говорите с тях.  Контакта да е спонтанен.

Какво представлява психотерапията в България? Тя Няма кой знае каква история.
Общо взето пациентите са като опитни зайчета за натрупване на опит на психотерапевтите. Защото ако за един гинеколог няма проблем да е натрупал богат и стойностен опит до момента, то за психотерапевта има проблем.

И ако все пак се наложи някой да посети психотерапевт, трябва силно да е убеден че желае да си разреши проблема и да проучи предварително при кого отива. И да е осъзнал че основно лечението му зависи от него самия. Психотерапевта може и да му подхвърли в разговора това или онова да го поведе към осъзнаване на нещо но ако пациента/а наистина по точната дума е клиент/ е инертен  и не участва  наистина няма смисъл.
Получава се само една приемопредавателна дейност на пари и нищо друго.

Със всеки изминал пост най вече на Шехина се доказва 100% теоретичния и поглед и нагласа. В последния също.
Според мен това не е правилния начин.

Дали мога или не мога да споря по темата. Мога разбира се, мога и да докажа че мисленето ми за психотерапията в България съответства на реалността. Но в Случая няма смисъл. Би имало смисъл единствено и само  ако опонента излезе от книгите и учебниците и стъпи здраво в реалността.
Но явно с някой друг опонент и на друго място.

Много агресивно... и лично - към мен и Вероника, и повечко към мен. Аз все пак обаче ще кривна от очакваното (вероятно) поведение (според повечето българи) и няма да съм агресивна, а обективна. Обективна и основаваща твърденията си на факти, а не на лично отношение.

По принцип е вярно, че психотерапията няма много дълга история в България. Но не защото не е имало подготвени хора, който много, много, много са чели още по онова време, когато е било известен риск да се чете, а просто защото психотерапията официално не се е практикувала. Да се каже обаче, че в момента в България няма психотерапия и консултиране е наивно - 19 г. психотерапията в България се случваше, не във фантазиите на психотерапевтите, а в реалността (разбира се, в по-компактен формат от тази в психологически по-културни общества). Съвсем наскоро се проведе и конференция под надслов "Психотерапията в България - 15 години извървян път" - много точно и адекватно название.

Просто след промените психотерапевтите в България не спяха, а четяха, срещаха се помежду си, срещаха се с колеги в чужбина, обучаваха се също от чуждия опит, който те не са имали шанса да имат досега. И определено, с ръка на сърцето, мога да кажа, че има хора, които предвид квалификацията си, уменията и вече натрупания опит, работят за смешни суми. Казвам това по повод репликата, че търсят единствено начин да попълнят джоба си. Ще направя и едно сравнение - в САЩ една консултативна сесия средно струва около 100 долара, в Русия - 40-100+ долара в зависимост от квалификацията и опита на конкретния специалист. В България, предвид икономическата ситуация и свитият като цяло пазар, квалифицирани, дори преквалифицирани хора работят масово за 20 лв/консултация, терапевтична сесия. За мен е доста арогантно повечето български терапевти, които имат престижно образование и отделят огромна част от времето си за самообучение, да бъдат обвинявани в чиста проба печалбарство.

Разбира се, уточнението, което следва да направя тук, е, че не всеки специалист, завършил примерно Психология, Психиатрия или Социални дейности има потенциала да се занимава с психотерапия. Обсъждано е било вече в темата многократно. Не всеки, титулуващ себе си като психотерапевт, е такъв, но и не може с лека ръка да се зачеркнат тези, които са си изградили име, именно основано на квалификацията и опита си. Това може да направи човек, който просто не познава тази гилдия и е изградил своето мнение върху ограничен брой наблюдения. Единственият позитив в едно такова мнение е да насочи вниманието към добрия подбор на терапевт, по отношение на неговото образование, доказана правоспособност и опит.

Що се отнася до съотношението теория/практика, ще кажа, че е очаквано по-младите да нямат опита на по-възрастните си колеги, но по-възрастните нямат ентусиазма, дръзновението и идеите. Но все пак и младо поколение терапевти трябва да има.

Четенето - да, помага, но не стига (точно както не стига да смяташ, че един от няколкото вида депресия ще се промени чрез повече спонтанни контакти с хора, примерно). Психотерапията не е наливане на знания в нечия глава, а е доста по-различно занимание. И все пак, ако българинът четеше повече дори популярна психологическа литература нямаше да е зле. Ако психологическата култура я имаше, много от излишните според мен спорове (по-скоро емоционални изблици) щяха да бъдат спестени.

Общо взето, моето горчиво заключение е, че професията психотерапевт все още е трудна за преглъщане. Срещу нея има много агресия, много злъч, много негативизъм, който винаги е свързан със страх. Но е жалко, че е така наистина. Докато се промени отношението ще изтече много вода, а и много животи ще бъдат съсипани, защото няма да се търси помощ навреме, а когато тя се потърси, вече терапията или ще е невъзможна, или ще е нужно да продължи години и то съвсем не по вина на терапевта. Просто друг изход на ниво психоза примерно, вече не е възможен. Но както знаем, ние сме си по бързите и скорострелни, почти магически решения. Само че такива решения на ниво психика, не винаги са възможни.