Психолози и психотерапевти

Запис да ви следя.
Приятелката ми е много зле вече втора седмица и ходи при 3-ма др.дадоха и хапчета, серотонини, но тя продължава да изпитва страх.

Моля, модераторите да пуснат нова тема и да я  заковат .

Здравейте-вероятно съм пропуснала информацията за вашата приятелка-за новата тема,успях да събера информация за детски специалист-при възрастните ще е по-трудно.Наистина Шехина е права,че няма как да познаваме лично всички специалисти.

Аз понеже ползвам само този сайт, затова първо намерих това.Тя ходи в Клиника Торакс, но това ,което и изписаха ми се струва недостатъчно.Сега ще търся някъде по-скоро психотерапевт, защото като си поговориме тя се успокоява, а после започват разни страхове.
И най-лошото е, че като си помисли, че я боде сърцето, то започва да я стяга веднага.Аз и вярвам, но около нея всички и казват да не си измисля.За това ще ви следя, за да видя с каквото мога да и помогна.

Кака Сиййка, наистина би било добре с приятелката Ви да работи психотерапевт, но докато намерите такъв, на когото тя да се довери, й бъдете опора и я изслушвайте.
Донякъде недостатък на нашето общество е, че то слабо се интересува от емоциите, ценностите са други в момента (за жалост), в този смисъл - не се учудвам, че приятелката Ви получава подобни коментари.
Много е важно да сте емоционално с нея, да я изслушвате и да й вярвате. Това като форма на непрофесионална помощ според мен е напълно достатъчно

Искам да споделя с всички,нещо което прочетох наскоро-написано от  д-р Ерик Берне
"Жълтите страници на телефонния указател,все още не са надежден начин за да се открие психатър или психоаналитик.Много добре квалифицирани специалист се въздържат да поставят името си,за да не бъдат объркани с неквалифицирани хора,много от които се представя за психиатри и психоаналитици на тези страници.Всеки,който има неонова табелка с някоя от тези професии е без съмнение неквалифициран.Неоновата табелка няма да е аргумент за Американската Психиатрична асоциация или Психоаналитичното обединение.Истинските специалист са високо етични и не вярват в рекламата."

Много примери с неонови табелки има и в интернет пространството.Включително се прокрадват и във форума.Когато става дума за психотерапия и психотерапевт е добре човек да прочете повече за съответната школа,да провери доколко тя е призната и най-вче доколко му пасва на самия него.Знам,че дипломите и специлизациите не са гарант за качество,но са задължителни.
Надявам се скоро и в нашата държава да се приеме закон за психолозите и психотерапевтите,тогава няма да има нужда да обясняваме,защо човек с няколко курса по психология не може да се нарича психотерапевт,пак ще цитирам д-р Берне-"Разбира се има много сестри,юристи,учители,социални работници и др.,които се обучават на психотерапия,за по-добро разбиране на човешката природа и са окуражавани да го правят,но любопитството не се признава за професия на квалифициран психоаналитик".

Чудесен цитат от Берне Реклама на психотерапевта не е нужна, но е нужна изява. Не само изява на самия терапевт като образование, компетенции и умения, но и като въвеждане на широката публика какво всъщност представляват консултирането и терапията.

Що се отнася до регламентирането на психологическата и психотерапевтична дейност, има какво да се промени и в сегашната организация на терапевтичното обучение - да се конкретизира кой може да обучава, колко дълго трае това обучение и кой може да бъде обучаван.

Иначе приемането на образователен и обучителен минимум за извършването на консултативна и терапевтична дейност е наложително. Аз обаче се питам, след като се въведат тези изисквания и те са поставени така, че да изискват години и крупни капиталовложения, то кой би могъл да се възползва в последствие от услугите на тези хора? С въвеждането на западната практика, би трябвало да се въведат и западните хонорари (съответстващи на ценза), което ми се вижда невъзможно в България. Самата терапевтична дейност ще стане крайно недостъпна по мои прогнози, ако не се обмисли добре какво всъщност е реалистично да се изисква от терапевтите (в предложенията за проект на подобен закон преди време видях изисквания за няколко години чуждестранен опит, например). Времето ще покаже, все пак.

Да пообясня за публиката, която е далеч от професионалните дрязги между психолози и психиатри.

Т.н. супервизор намеква за това, че примерно в медицинските учреждения с пациентите работи екип от психиатър-клиничен психолог-психиатрична сестра, като в повечето случаи психолозите действително имат основна дейност администрирането на тестове. Дейност, която не изчерпва техните познания и възможности. Много рядко те участват в съставянето на терапевтични програми, но забележете, тези програми в повечето случаи включват единствено биологично лечение (пр. лекарства), доколкото то е най-познато и овладяно от психиатрите. Аз обаче ще вметна, че подобно противопоставяне психиатри-психолози е в ущърб на пациентите. По света, в "белите държави" в терапевтичната практика работят психолози, психиатри, дори социални работници, които имат последващо терапевтично образование. Така че нека поне в тази тема да не започва отново този безпредметен спор.

Психолозите обаче учат също толкова колкото и лекарите и също са магистри,също имат специализация към медицински университет и психотерапия.Психолозите в болницата имат умения за
Основни умения, задължителни за компетентното функциониране на клиничния психолог:
2.1. Умения за провеждане на оценъчно интервю и съставяне на формулировка на проблема;
2.2. Умения за прилагане и интерпретация на психологични тестове и методи за изследване на психичните процеси и поведенчески прояви;
2.3. Умения за провеждане на съдебна експертна дейност и изготвяне на експертни заключения с прогноза на риска на различните видове и степени на риск от агресивни и автоагресивни действия; социално отпадане;
2.4. Умения за провеждане на трудова експертна дейност и изготвяне на експертни заключения за трудоспособност и препоръки към социалната рехабилитация;
2.5. Умения за работа в мултидисциплинарен екип;
2.6. Умения за прилагане на кризисни интервенции;
2.7. Умения за прилагане на методи за психотерапевтична и консултативна работа и специализирани психологични грижи на индивиди, семейства и групи;
2.8. Умения за провеждане на научни и научно-практични изследвания – планиране, организация на изследване и статистическа обработка на данни.

Не сме лекари,но не сме и лаборанти.Психологът в болницата е този,който говори с пациентите/индивидуална и групова психотерапия/,защото повечето психиатри смятат,че това не влиза в техните задължения.Не поставяме диагнози,не изписваме лекарства-но си знаем "гъолчето".
Въпросът е кой велик ум е толкова велик,че дори не се регистира...или защитите са много силни...

Реалистично е да могат да упражняват психотерапевтична дейност хора, които няма да навредят на пациентите/клиентите. Без чуждестранен опит не виждам как биха могли да бъдат правилно обучени, защото у нас няма достатъчно на брой квалифицирани психоаналитици, например, които да съставят общности от привърженици на отделни школи и да обучават и наблюдават обучените терапевти.
Съгласи се, че е по- добре тази услуга да е сравнително недостъпна поради високи цени отколкото да е широко достъпна, каквато е сега, но и опасна. Нека си представим колко вреди нанасят всички тези знайни и незнайни психотерапевти, които използват наученото, за да обслужват собствената си психопатология. Сега всякакви терапии са излезли на мода и всякакви неподготвени граждани практикуват, а благодарение на това доста хора се хахнаха съвсем.
Нека има тежки правила, опит в чужбина и тн, а след време тези наистина квалифицирани хора ще могат да обучат и у нас достатъчен брой терапевти. Цената няма да е от такова значение ако здравната застраховка или осигуровка покрива поне част от услугата. Това е съвсем нормално да стане, защото всички знаем колко много здравни проблеми имат за основна причина психологически такива. 

Опитът в чужбина не е гаранция за качество-психотерапевтът работ с езикът и когато той не е роден е трудно да се усетят нюансите.Много светновни психотерапевти идват да провеждат обучения тук и винаги с преводач.Проблемът идва от това,че много хора могат да се обучават в психотерапия-но по закон в България,поне в болничните заведение психотерапия могат да практикуват психолози със специалност клинична психология,която е след магистърската степен-има такава наредба само за болниците обаче-иначе е анархия

Да, само за снимка, разбира се, че съм съгласна с първото твърдение. Проблемът е в това, че обучен "някъде" в незнайна чужбина не е критерий за качествена работа. А и за 15 г. терапия в България вече има хора със западно образование и българска практика, което е чудесно (да не забравяме, че психотерапията има и културални различия) и тези хора имат потенциал да обучават. Малко са, но броят им ще расте. Да се поставя изискване за "някакъв" чуждестранен бекграунд е идиотско, а да се поставят ограничения къде да се обучава един човек в чужбина вече е нереалистично. Все пак трябва да има свобода на избора.

Истинският проблем, според мен, в България е този, че нискоквалифицираните хора могат да предложат услуги с ниска цена, докато висококвалифицираните - те трябва да възвърнат част от инвестираното. В чужбина това не е проблем - там нискоквалифицирани на практика няма, но и стандартът на живот позволява да се плаща хонорар от 100 долара, примерно. Докато тук стандартът на живот не се повиши драстично (както и психологическата култура, за което сме отговорни ние, психолозите), висококвалифицираните терапевти ще си пазят ревниво територията. Отстрани е някак нелепо, още повече, че малко от тях имат дългогодишен опит именно като терапевти, просто защото не могат да си позволят това. Някои дълго остават в сферата на теорията, просто защото нямат достатъчно практика.

Що се отнася до здравната осигуровка - не е реалистично да се очаква тя да покрива психотерапия. Имам информация за Германия - там здравната осигуровка покрива едва 5 психотерапевтични сесии. Не може да се очаква нещо друго в България, просто психотерапията вероятно в един момент ще стане тотално недостъпна като цена за обикновения човек.

Между другото, наредбата за клиниките е също направена "удобно" - условието там за практикуване на терапия е магистърска степен по психология. Дали социална, трудова, детска или клинична - няма значение явно. Понякога се питам в какво състояние на съзнанието се правят подобни наредби.

Извинявам се за дългия пост - надявам се да не е прекалено отегчителен.

Шехина това е болна тема-колкото до наредбата за психотерапия се изисква-следното
4) Дейностите по ал. 1, т. 17 - 21 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология", специалност "клинична психология" и преминали съответното допълнително обучение.

Заблудата е,че в унимерситета има магистърска степен по клинична психология,но това не е специалност по клинична-за нея се изисква диплома от медицински университет.Тоест по прости сметки един психолог учи 4 години за бакалавър,2 за магистър и още 3 за специалност,а отделно е обучението по психотерапия-не ми се прави аритметика на вложените средства-не само финансови.В същото време има хора,които се възползват от липсата на закон и стават "психотерапевти" с две години обучение в някоя магистърка програма-смешно е,но хората не знаят за тези проблеми в гилдията и се доверяват,дори и за сериозни проблеми на нискоквалифицирани хора с големи неонови табелки.Може би наистина самите ние сме виновни за това,защото малко се говори по тези проблеми и то само в нашите среди.Надявам се да сме полезни по някакъв начин изнасяйки една дискусия тук,където могат много хора да се запознаят с нея.

Смешното в случая е, че се изисква степен "магистър" по психология, без значение каква е магистратурата. Аз имах предвид това уточнение Излиза, че една магистратура по клинична психология, примерно, няма особено смисъл да съществува, след като, така или иначе, трябва да се премине през специализация по клинична психология в болница. Изобщо в голямата си част образованието по психотерапия в България е оплетено, объркано и неясно не само за хората, встрани от гилдията.

Що се отнася до специализацията и разликата с магистратурата, за мен лично тя има смисъл ако се практикува медицинска психология в клиника - тя и де факто е предназначена за това. Все пак медицинската психология в чистия й вид не е само и основно психотерапия и си има свои специфични задачи. Проблемът донякъде е и в това, че съвсем целенасочено в България от подобно безкрайно дълго обучение се печели, и то добре. А в крайна сметка се оказва, че човек, преминал това обучение има 9-10 години обучение (минимум) и пренебрежимо кратка практика, което за мен лично не означава качетвена подготовка. Но не е чудно - "пазарът" на психологически услуги е тесен и наложилите се специалисти пазят територията си. Най-лесни за манипулиране са именно студентите, в чиито глави устойчиво се внушава идеята, че те ще стана "велики" терапевти, ако спазят този неизменен ход (друг е въпросът дали студентите, поддаващи се на подобни внушения, няма да се поддадат така лесно на внушенията на пациентите си, примерно ). Само че краят му не се вижда, защото след специализацията по клинична психология, те трябва да преминат и специализирано обучение по психотерапия, като устойчиво през целия този период са убеждавани, че те нямат право да практикуват. Това не е практиката в чужбина по простата причина, че там хората търсят подобни услуги и образованието не е само източник на пари, а и стремеж младите терапевти действително да станат професионалисти. Имаме много път да извървим до този стандарт.

Аз все пак си оставам оптимист и си мисля, че е нужно време и добра воля за промяна. Просто 18 г. не са достатъчни, за да догоним страни с вече утвърдена от повече от век практика, явно. Времето за промяна все пак го има, надявам се и добрата воля също.