Семейни трагикомедии и битовизми - 2

Sorry ама реших, че другата е пред заключване. 

Страхотна тема!
Със сестра ми като малки играехме на "гости".Тя качена върху масата е на втория етаж, а аз като по-малка на първия етаж под масата.Отивам й аз на гости на втория етаж,тя ме посреща и се чуди с какво да ме почерпи.Казва ми да стоя там и отива в кухнята да ми прави торта.Аз много доволна ,че ще има торта,тръпна в очакване.Връща се кака  и носи обикновена бисквита,намазана с масло,отгоре едно кръгче краставица и за разкош всичко това поръсено със захар.Ядох и даже я похвалих ,че много вкусна торта е направила.

Здравейте, знам че обещах да пиша за друго, обаче от вчера водя война с музата ми – аз дърпам наляво, тя- надясно, не можем да се разберем. Та накрая се помирих – да става нейното, пък дано после ме остави на мира... Та, тя искаше да пиша за романтиката (или по скоро липсата на такава в нашето семейство). В смисъл не, че не искаме романтика – много искаме даже, обаче по причини, които ще разкрия по долу, е персона нон грата в нашия дом. Ще разкажа само по зрелищните случки, защото опити сме правили много - като се надявам да хвърлят светлина, върху историята която ще последва...
Първия ни опит беше още като нови, новенички гаджета. След един купон – спим у тях, обаче човека се събудил рано, рано и решил да ми подскаже своите чувства – как, как с една роза на възглавницата! Спя си аз и чувам, че някой ме вика тихичко – обръщам усмихнато лице към възлюбения и правя извънредно сполучлив опит да си извадя дясното око. На това място романтиката предаде богу дух, както и (почти) връзката ни. Бях доста сигурна, че не желая да се обвързвам емоционално с човек, който от обич (както твърдеше) час по час ще ми вади очите! Втория трагичен опит – на пикник. В един прекрасен слънчев ден,натоварени със сандвичи и вкуснотии- отиваме на пикник в планината. Разхождаме се каквото се разхождаме и сядаме да похапнем/подремнем на малка полянка. Вадя аз вкуснотиите, а той ще отговаря за виното...обаче сме забравили тирбушона! Нищо- той като истински мъж можел да я отвори и в дърво. Аз нещо не съм много сигурна че е редно, ама той ме убеждава – как едва ли не от най ранно детство само така и никак другак е отварял милиарди вина... Подлага някаква дреха и начева борбата, обаче- дали само е слушал за този метод, дали не уцели правилния ъгъл – дъното на бутилката се разби в дървото и шишето поряза и двете му ръце... Незабавно изпаднах в шок, гарниран с тиха хистерия и скоропостижно потеглихме към болницата! Е, първо трябваше да се доберем до колата на баща му, която бяхме взели „назаем”, а след като зашиха героичните му рани (слава Богу – нищо сериозно) – се наложи да почистя милиметър, по милиметър возилото, щото да не се разкрие заема... За да приключа с кървавите романтики ще разкажа и за екскурзията в Португалия. Отиваме ние – млади и щастливи на романтична екскурзия...Настаняваме се в страхотен хотел навсякъде цветя в краката ни океана... Привечер отиваме на разходка по плажа, а там едни големи миди, едни извити  раковини – красота неземна . Та събираме ние спомени от плажа докато пада мрака. Аз съм се издокарала в една ефирна дълга пола, която вятъра развява около краката ми (по точно развяваше в представите, щото тя се намокри още първата минута и гадно шляпаше и се лепеше по прасците ми, естествено с голямо количество мокър пясък между плата и кожата, което само усилваше неприятното усещане! Друг е въпроса, че полата беше на ластик и при всяка крачка, залепналото долу я смъкваше от кръста ми). Та така с една ръка на кръста (заради полата), друга стискаща безценните находки и „щастлива” усмивка на лице, ходя по плажа (леко като патица, ама се надявам в мрака да не се вижда)– коя съм аз, да съсипвам момента с простотии? Съпругът ми щастлив и сух (предвидливо ходеше по сухия пясък, хитреца) ме приканва да се надбягваме до хотела. Аз може и мъртва да съм, ама честа си не давам – хуквам като млада кобилка! ...Пробягах близо 5 метра – тогава настъпих раковината... С гадно хрущене, рожбата на морето се натроши на милиони седефени частици  и подло ме промуши с шип в меката част на ходилото! Нищо сериозно – рана като рана, ама остатъка от почивката прекарах на балкона на хотела...Та, там беше и следващата романтична вечер... Поради травмата седим в хотела и се чудим какво да измислим. Решаваме да си направим гала вечеря – той с морски дарове, аз със сирена и други вкусоти. Морски дарове не обичам заради вида им – крайно гнуслива съм и не мога да допусна, че нещо с мустаци, пипала и облещени очи (скариди) ще влезе в устата ми, същото важи за октоподите (които ми приличат на извънземни и факта че имали мозък,  никак не допринесе да ги заобичам повече)... Донасят ни вечерята, моето си е плато със сирене – както си го представях, неговото съдържа и екзотичното ястие стриди – наглед обикновени миди, ама се ядели ... живи или поне така твърди келнера! Аз разбира се възмутено отказах да ги погледна даже, щото той настояваше, че се виждало как шават .... бляк! Та превъзнася се моя възлюбен – каква прелест, каква вкусота – аз обаче, неща да имам нещо общо с тая лиготия (така си ги представях – лигави, хлъзгави и ...мърдащи), убеждава ме не, та не – трябва да ги пробваш – не са живи – виж не мърдат. Аз не! Накрая вече почти на живот и смърт стана – да ги опитам, викам си – по дяволите, не стига че струват майка си и баща си, пък и щом вече не са живи...поне да видя какво е! Затварям очи и с вид на обречена на гилотиниране отварям уста – не искам да виждам как мърдат или не, не искам нищо от тях да видя! Отчаяно поемам въздух да опитам последен протест и заедно със кислорода вдишвам и ... точно онова което си представях, само че кисело (слага се лимон)!!! Гнусотията, разбира се отива в трахеята ми и от там малко ми се губи спомена – крещях, пищях и се опитвах да убия някого, който умираше от смях...
Последен ярък спомен от скоро – след ремонта сложихме вана. Ама понеже и банята не е много голяма, ваната също не е огромна – колкото полулегнал човек. Та след едни много тежък за мъжът ми ден, решавам да го изненадам с вана и ароматотерапия... Като се обади, че тръгва от офиса – пускам ваната и накачулвам покрай нея няколко съдчета със ароматни свещи – от тези чаените. Прибира се той, а аз му казвам – приготвила съм ти ваната да се разпуснеш... той много зарадван се съблича и тръгваме към банята да му гледам доволния фейс. Банята тъмна, свещичките блещукат и миришат- та знае ли се! Ваната пълна като за свой човек вдига пара... С доволна въздишка той се потапя внимателно във водата, която леко прелива – ама какво значение има, важното е моят любим да е добре! След бавното потапяне, следва изправяне до полу легнало положение – това е възможно ако се избуташ с крака от стената на ваната. Но рязкото движение предизвиква и обрат в движението на изтичащата вода, която повлича със себе си и съдчетата със свещи, които пък от своя страна се прекатурват и в миг на мъж ми му пораснаха криле! Поне така изглеждаше в първия момент! След ужасния му крясък и показното по левитация – убеден, че нарочно съм му скроила номер и отхвърлящ  призивите ми да изпусна малко от водата и той да си продължи банята, пък и да не отиват зян свещите... Бях готова да ги сложа на други места – не до ваната... Заяви че вече се чувствал доста отпуснат и мерси, нямало нужда да изгори жив за да доказва, че не таи лоши чувства...
Това е нашият опит с романтиката, разбира се – имали сме и по добри дни, това беше просто да разберете липсата на подобни пориви у нас. Обаче разказа стана доста дълъг – самата случка ще разкажа утре!

Смах се с глас, обаче романтиката с ваната ме довърши.

  Ееех, как си спомних подобни опити за романтика и при нас. На филмите е много по-различно.

'Щото правят по много дубли  . Пешеходке продължавайте да тренирате романтика и да споделяш опит тук.

Виде ли какви проблеми имам аз, а ти се косиш на некви ....да не казвам...

Пешеходке, твоята романтика ме подсети за една случка с един мой колега, съсед в Студентски град. Първи курс човека и му идва гаджето на гости. Сутринта той решава да я събуди като в рекламата на Якобс, с аромат на току- що сварено мляко с нес кафе. Доближава се тихо до спящата девойка, поднася й чашата под носа и леко й шепне нещо в ухото. Девойката, обаче се стряска, блъска чашата и се залива с врящо мляко, по разбираеми причини спи гола. Та следва крясъци, писъци, болница и никаква романтика. Та на другия ден той се оплакваше, че това го имало само по филмите.

Определено, и аз така една нощ, след бурни ласки и сещате се какво, поднасям на съпруга ми ледена вода /по неговамолба/, ама как я поднесох , горкия скочи от леглото със широко отворени очи и боен индиански вик.

Валентино, радвам се да те разпозная... тука няма скрито покрито... Запознахме се на рождения ден в Бояна, в дворчето... Да не чакате бебе?

    Голямо разтоварване ми е темичката. Много добре сте намислили за книгата. Аз за съжаление не съм компетентна по този въпрос, но ако има нещо с което бих помогнала с удоволствие бих го направила. И аз да разкажа още една случка с моя милост.
    Преди една година (бях още студентка) бяхме се намерили с приятели из Софията, по-точно Студентски град и така седмица, две няма разделяне. Всяка вечер купони, рождени дни, пиене (аз основно бира, че другото не ми понася). Да ама след това като ме заболя едно гърло, брех немога да говоря чак. И нали съм си хахо звъня вкъщи и така представих нещата,че край ще умирам вече да ми търсят доктор. Баща ми миличкия се шашнал и звъни на личната докторица да се видим да ме преглежда щотооооо работата много лоша. Пристигам аз в петък вечерта. А то вкъщи нали съм болна ми предлагат това да сготвят, онова да сготвят, ама аз не та не. И едни мисли ми се въртят в главата, едва ли не си представям как съм гушнала букета вече.Край! Точка! И в събота отиваме на лекар. А тя личната лекарка дежурна. Стоя аз пред кабинета и чакам да излезе бабата преди мен и едни черни мисли пак в главата ми, още малко и ще се гътна, ама чакам да вляза в кабинета поне да не би да не ме спасят в коридора  През това време дойде една друга баба и чакаме двете. Излиза оная от вътре и аз бавно отивам към вратата, нали съм зле. Да ама оная баба след мен уж болна а прехвърча кат моторетка и "Прас!" ми затвори вратата под носа. Гледах гледах, ядосах се ама си мърморя  "хайде  20 минути още ще се живее!" Както и да е излиза бабата и аз трябва да вляза. Отварям вратата, хващам се за гърлото и оцъклям очите и си представям как точно ей сега Свети Петър е дошъл да ме взима за Рая! Ама чувам глас "Затваряй, че студено де и сядай! Брех си викам още съм жива. Седнах аз и тя ме преглежда. Гледа гърлото, преслушва ме и вика "Абе нищо ти няма!" Ааааааа ама как така нищо ми няма  Викам мери кръвното аз щом съм дошла начи немойе то така без хапчета! Мери тя кръвно, абе нормално си е. Да ама аз не се давам и в тоя момент ми хрумва най-блестящата идея. Ще и докажа, че съм болна  и със голяма увереност изтърсвам "Абе аз като пия студена бира и винаги много ме боли гърлото!!!"  А тя вместо да ме съжали ми вика "И мен така!!!" 

   

Момичета направо сте страхотни.  Днес имам отвратителен ден и ми бяха потънали гемийте ама вие успяхте с историйте си да ме развеселите.да не съм готованка ето една историйка и от моето детство.Не помня колко съм била годишна но действието се развива през лятната ваканция на село.Баба ми/река и пръст на жената/ беше много добра и във всичко ми угаждаше ама аз - чудо на чудесата.Още от сутринта съм направила някаква беля/не помня каква/ и тя ми казала да изчезвам да играя и да не и се пречкам в краката.И аз наистина съм изчезнала.Станало обед - мен ме няма,след обед-от мен няма следа.Баба ми се притеснила яката и с дядо организирали цяло издирване в двора,в махлата ,че накрая и в цялото село.ввсички комший търчат насам натам и крещят с пълно гърло.Тогава моя милост чува че някой врещи името ми и си подавам главицата от .....кокошарника.На въпроса "Къде беше бе дете" аз кротко отговорих "Чаках кокошките да снесат"Цял ден лежах в курешките и боклуците под полога ама нито едно яйце не излезе.И до днес не съм видяла де.