Sorry ама реших, че другата е пред заключване.
Ееех, как си спомних подобни опити за романтика и при нас. На филмите е много по-различно.
Ееех, как си спомних подобни опити за романтика и при нас. На филмите е много по-различно.
, от учудване. Всичките парчета ябълки на новите тапети, таван, под. Не питайте после какво стана. И сега от време на време , като се сетим за това голям майтап става. Д-р Въртишка та д-р. Въртишка.
През това време дойде една друга баба и чакаме двете. Излиза оная от вътре и аз бавно отивам към вратата, нали съм зле. Да ама оная баба след мен уж болна а прехвърча кат моторетка и "Прас!" ми затвори вратата под носа. Гледах гледах, ядосах се ама си мърморя
"хайде 20 минути още ще се живее!" Както и да е излиза бабата и аз трябва да вляза. Отварям вратата, хващам се за гърлото и оцъклям очите и си представям как точно ей сега Свети Петър е дошъл да ме взима за Рая! Ама чувам глас "Затваряй, че студено де и сядай! Брех си викам още съм жива. Седнах аз и тя ме преглежда. Гледа гърлото, преслушва ме и вика "Абе нищо ти няма!" Ааааааа ама как така нищо ми няма
Викам мери кръвното аз щом съм дошла начи немойе то така без хапчета! Мери тя кръвно, абе нормално си е. Да ама аз не се давам и в тоя момент ми хрумва най-блестящата идея. Ще и докажа, че съм болна
и със голяма увереност изтърсвам "Абе аз като пия студена бира и винаги много ме боли гърлото!!!" 
Днес имам отвратителен ден и ми бяха потънали гемийте ама вие успяхте с историйте си да ме развеселите.да не съм готованка ето една историйка и от моето детство.Не помня колко съм била годишна но действието се развива през лятната ваканция на село.Баба ми/река и пръст на жената/ беше много добра и във всичко ми угаждаше ама аз - чудо на чудесата.Още от сутринта съм направила някаква беля/не помня каква/ и тя ми казала да изчезвам да играя и да не и се пречкам в краката.И аз наистина съм изчезнала.Станало обед - мен ме няма,след обед-от мен няма следа.Баба ми се притеснила яката и с дядо организирали цяло издирване в двора,в махлата ,че накрая и в цялото село.ввсички комший търчат насам натам и крещят с пълно гърло.Тогава моя милост чува че някой врещи името ми и си подавам главицата от .....кокошарника.На въпроса "Къде беше бе дете" аз кротко отговорих "Чаках кокошките да снесат"Цял ден лежах в курешките и боклуците под полога ама нито едно яйце не излезе.И до днес не съм видяла де.
Препоръчани теми