Аз да се изповядам какви ги дробя напоследък, че ме няма тук. Много съм сърцата, отдам ли се на нещо, може да е за кратко, но се отдавам без остатък. Заплеснах се аз от темите във форума и открих каталожната търговия он-лайн. Мъжо избягва да ме води по магазини, че много харча, ама баш егоцентрично-инфантилно-искам и точка. И потропване с крак. Ха, решил е той, че се оттървал, ама беболина знае две и двеста. Та, ориентирам се аз в правилната посока, пълня кошницата с дрешки, че и на прилични цени, ама милото категорично отказва да ми повери дебитни, кредитни и каквито и да било карти с пари, щото си знае, че жена с пари е като луд с картечница. Обяснявам, че имам отчайваща нужда от нови дрешки и геният на мъжката шовинистична мисъл отговаря: "Че за какво са ти като не излизаш." Бях прекалено назлобяла да му отговарям на мига, но съставям план за действие. Ще го бойкотирам. Като не ми трябват дрехи, няма и да нося. Ще си стоя по пижама. Дип, че нямам пеньоарче и ролки за коса. Така щЕх да се бАрна, че да избяга с писъци от къщи га ме види...Пусто три месеца, никой не влиза вкъщи, ни по погрешка, да ме пита кой номер е улицата, а сега за тез бойкотни три дни, кой ли не се изреди-чичо, вуйчо, свако, бако. И всичките едни такива загрижени-да не си болна. Ахъм, отговарям, много гаден вирус. Първият ден милото така и не разбра, че го бойкотирам, щот се връща по вечерно време и решава, че вече съм се подготвила за лягане. Вторият ден се чуди, но се ограничи само с критиката, че кое време е та съм си с пижамата. на третия ден работата взе да намирисва. Нали знаете, какво е да сте си с едни дрешки три дена и три нощи...(емотикон, който си стиска носа с два пръста и гледа сгнусено). Връща се по обед мъж ми и се чуди, що аджеба съм още по пижама. Казвам, събирам кураж да притичам така до магазина, ограничавам броя на дрехите до минимум. И без това не излизам, а магазинът ми през улицата. Е, подейства, веднага ми изкара картичка, че и с париии 
. Идва друг проблем, взех едно кукленско сантиметърче от 50 сантиметра и меря. Разграфих бюрото на децата и, натаманявам разни конци по тез сантиметърчета. (Казвам, че децата драскали нещо по бюрото. Като пораснат, с кого ли ще си прикривам пакостите...).Меря, струвам, изкарах се 44 мярка по европейски стандарти. Поръчвам 44, че до 48. А мамите във форума казват, ако си по български размери 44,по европейски си 40, а на мене всичките ми български дрехи-44, че и ми се въртят около кръста, уДжасТ. То да сбъркаш номер, два, разбирам, ама осем мерки нагоре, какви ли чували съм си поръчала. Обаче има светлина в тунела. Почвам да ям усилено, докато не изпълня мярката. Сбогом диети, гладна тъга в очите и преглъщане на сухо. Деца, вадете шоколадите, не ги крийте и без това са вредни за вас...
П.П. Не е смешно, но си е битово, много даже...
. Идва друг проблем, взех едно кукленско сантиметърче от 50 сантиметра и меря. Разграфих бюрото на децата и, натаманявам разни конци по тез сантиметърчета. (Казвам, че децата драскали нещо по бюрото. Като пораснат, с кого ли ще си прикривам пакостите...).Меря, струвам, изкарах се 44 мярка по европейски стандарти. Поръчвам 44, че до 48. А мамите във форума казват, ако си по български размери 44,по европейски си 40, а на мене всичките ми български дрехи-44, че и ми се въртят около кръста, уДжасТ. То да сбъркаш номер, два, разбирам, ама осем мерки нагоре, какви ли чували съм си поръчала. Обаче има светлина в тунела. Почвам да ям усилено, докато не изпълня мярката. Сбогом диети, гладна тъга в очите и преглъщане на сухо. Деца, вадете шоколадите, не ги крийте и без това са вредни за вас...П.П. Не е смешно, но си е битово, много даже...
Ще продадеш големите дрехи, получиш ли ги, пускай ги на снимки, ще възстановим загубите
Регистрирала съм се във форум за възрастни и пиша като за възрастни. В детските форуми се съобразявам с нивото на тамошното природонаселение. 
Как да е дали и места в едно спално купе, изцяло за нас.
