Тийнейджърите VIII

Моят син все още е с ранен вечерен час. Горе-долу до мръкване.  Само през лятото може да закъснява до 22 ч. и то единствено, когато е при майка ми на село. Тук, в града, беше до 20.30 ч. най-много.
Това лято ще видим как ще е. 

Зор ще е. 

Аз до 22 го пускам само на рождени дни  и то не през седмицата. За лятото- ще видим какви занимания ще измислям, май ще се наложи по-дълго да сме извън Варна,дано кандиса.

А как не пречи на двама пушачи...
Не, сериозно, само се надявам детето да не пропуши. Все си мисля, че е достатъчно умно, за да знае, че не е нужно да си докарва моите проблеми. Но ако се случи, просто нищо няма да мога да кажа или направя - няма да имам моралното право. Ще чукам на дърво и толкоз.

Моята госпожица е почти на 12г. и почнахме вече с пубертетскити изяви. Училището стана тъпо и досадно, а пък аз съм гадната, защото я карам да учи и т.н. Записвам се да ви следя, защото вече имам купчини притеснения и отивам да чета. Вашите дечица май са по-големички, ама ние с тоя ранен пубертет май сме за тази тема. Поздрави 

Kakви промени в правата и задълженията й гласувахте?

Здравейте,мили мами!
От известно време съм само гост на този форум,докато прочета всичко,което сте споделили за вашите тийнове,но вече реших и аз да споделя моите проблеми.Имам син,който скоро ще стане на 16г. и това,което описвате,ми е до болка познато:разваляне на успеха,закъсняване вечер,нежелание за споделяне,избягване на контактите с нас/включително заключване в неговата стая/,висене на компа с часове и т.н.Това обаче,което не срещнах в изписаните страници,е ... влечение към хазарта.Хазарт е силно казано може би,но честото събиране и игра на карти,в това число и на покер,ме притеснява определено.Още повече,че играят на „стотинки”,както той казва.Да,ама сега са стотинки,после стават левчета,после-десетки...Играе и на покер по интернет,надявам се там да е без реални залагания,защото няма достъп до кредитни карти,но се е опитвал да иска от батко си да му дава картата си.Освен това залага и на еврофутбол,почти редовно намирам фишове от там,пък и той не крие и си казва,че понякога печели,друг път-не.Пари не ми е искал повече от обичайното,но се съмнявам,че отделя от джобните си.За да сме сигурни,че не злоупотребява, дори заключваме семейните пари,за да няма той свободен достъп до тях/а досега не беше така/.Не знам дали това му увлечение е повод за притеснение,моля кажете при вас има ли такъв проблем и какво да предприема?Не ми се ще да му забранявам категорично,защото забранения плод е по-сладък,знаете...Пък и ние с баща му сме демократични родители,никога не сме прилагали силови методи,а по-скоро залагаме на убеждаването,но....да не се окаже,че ние грешим.Както може би се разбра,имаме и по-голям син,сега студент,който сякаш неусетно мина този период и не сме се сблъсквали с проблеми от този род.Споделям мнението,че деца с еднакъв генетичен материал, с едно и също възпитание и условия на живот,израстват коренно различни.
Това е от мене засега.Очаквам с нетърпение мненията ви и ще ви чета редовно с голям интерес.Още съм неопитна в общуването по такива форуми,но никога не е късно да се науча,нали?

Здравейте 

За хазарта ще му мине, съдя по себе си. Но трябва да му обясните, че от хазарт не се печели, а ако наистина иска да се забавлява с това, трябва да има някои основни принципи:
1) Когато спечели, веднага да си тръгне или да стане от компютъра. Ако чак толкова му се играе още, нека го направи след почивката
2) Ако губи, да спре да залага след като похарчи определена (от него или от вас) сума.

lisichkata, от всичко, което сме изписали за тийновете си, това, което споделяш като че ли е най-сериозното, да не кажа и страшното. Имам пример такъв сред родата, точно така се почна - карти в ученическите години, които доведоха до много трагични последици на зряла възраст.
На твое място бих се обърнала към специалисти, въпреки че не знам къде и дали е възможно да се излекува пристрастеност към хазарт. Но доколкото синът ви е още малък и може да му се влияе, една навременна помощ сигурно би била успешна. И другото, което ви съветвам да обмислите много добре е смяната на средата. Ако трябва го преместете в друго училище, друг квартал или град, не знам, но гледайте да го откъснете от приятелите му.  

Цигарите слава-богу не ги е научил все още. Дано никога да не пропуши. Може би има значение донякъде и това, че с баща му не пушим.  Иначе пие бира. А на Нова година имаше и първото напиване, писах тогава, но мисля ,че му държи влага още, щото си е тръгнал от купона пръв още веднага след 12 доколкото разбрах от приятелчето му.
По картите и хазарта също не се увлича.  Има приятели ,които играят карти, но той не е от тях, дори не иска да се научи.
Монда, Ч.Р.Д. на патерица на госпожицата ,жива и здрава да ти е, и по-малко главоболия да ти носи.

Ами тя ,слава Богу е много разумна. Не ми е създавала никакви проблеми, не и усетих изобщо пубертета. Понякога даже си мисля, че е по-зряла и от мен. Правата и никога не са били ограничавани, но и тя не се е възползвала много от тях. Задълженията и за сментка на това се увеличиха. Заедно поехме ангажимента да отгледаме още едно момиченце , което взехме от Дом и тя е много грижовна и отговорна към нея. Понякога дори ми срава съвестно, че си отменя уговорки, срещи...защото Емито се е натъжила, че Нана ще излезе. Дано да има късмет в живота !

 
Да ти са живи и здрави!

monda, такива хора като теб заслужават уважение! Браво, на вас! Аз също понякога се замислям върху това да си вземем дете от дом, ако се окаже, че не ни е писано да си родим така мечтаното  второ дете. Но на този етап съпруга ми не е готов на тази стъпка. Имаш прекрасна дъщеря.

монда, напълни ми душата. Да са ти живи и здрави и тримата, а че ще станат свестни хора, не се съмнявам.
Наистина ти се възхитих.   

Поздравления и от мене,monda,нистина трябва да си много смел човек,за да се решиш на такава стъпка.Поздравления и за дъщеря ти!Много късмет на цялото семейство ви желая!
А относно моя проблем-благодаря на  Jarrita за оптимистичните нотки,значи не всичко е загубено,благодаря и на Как' Сийка ,въпреки че ме поуплаши доста,но наистина трябва да  има една червена лампичка,която да ни напомня за съществуващата опастност,а не да си  завираме главите в пясъка,а после-опс,така ли стана...Ще се постарая да бъда по-внимателна,за да не стигнем до дъното.