Кои са самотните родители?

Здравейте.
Казвам се Кора.Имам детенце, но вече нямам мъж до себе си С приятеля ми нямахме брак.Живеехме си тримата и нещата в живота ни, особено последната година започнаха да се подреждат както планирахме, както се трудехме заедно и както се радвахме двамата на детенцето ни и планирахме следващото.Моят мъж почина на 24.12.2007г. на 20 години 2 месеца и 2дни.Беше 4 години по - малък от мен.И времето замря за нас

Искрено ти съчувствам и си представям какъв ужас е за теб този ден........Най - тежко е да загубиш така най - близкия си човек и бащата на детето си. Моля се дано си силна заради него , да му бъдеш и майка и баща. Аз съм в такава ситуация от 2001г , когато почина и майка ми. Всичко започна през 1995, почина баща ми, после се роди дъщеря ми, 2 г по - късно баща й се изнесе и като капак през 2001г почина и майка ми. Сега сме двете , живеем сами. Имаме много приятели , но баща й не се обажда , въпреки че живее в същия град. Да е жив и здрав Старая се да съм силна. Моля се да съм здрава и да имам работа. Тя да е умна и да има по - добър късмет. Има приказака, че това което не ни убива , ни прави по - силни. Кураж!

Здравейте и от мен
С бебка (почти на 2м) оставаме сами.Таткото през последните месеци съвсем се отчужди от нас и се разделяме.Нямаме брак,припозната е.Обезпечава ни финансово(засега поне ) и ни е подсигурил жилище извън София.Отдаден е изцяло на работата си.Не съм си представяла,че връзката ми ще се разпадне,бях толкова щастлива от бременността си...Имам предишни неуспешни бременности,тази също ми беше много проблемна и беба ми е като божи дар.Само че няма да има кой да й се радва,освен мен(родителите ми не са живи,а таткото отпада,както току-що споделих).
На Коледа и Нова Година бяхме съвсем самички.Баща й се сплотяваше с колектива си на банкети за по два дни на Банско и Велико Търново.Кърмех я и сълзите ми капеха и падаха на нейните бузки.
Уф,стана ми много тъпо...
Откак съм регистрирана,не съм писала по-сговнясано нещо.Обикновено съм весела и заредена с оптимизъм,но от известно време имам една гадна буца на гърлото и тя не ще,и не ще,и не ще да се махне...
И може ли мъж на почтената възраст от 4 десетака да излиза с номера,че не се чувства готов за съвместен живот с мен и бебка
Спирам.

Здравейте аз също съм самотна майка.Дъщеря ми е на почти два месеца. Със съпруга ми се разделихме към началото на бременоста с извинението:Съжалявам но не искам с това дете да си обременявам живота. За него собствената му дъщеря е бреме откакто се е родила я е виждал само един ът и то в магазина не ми каза нищ само ни погледна и излезе.

Здравейте ,и аз съм самотна майка.Имам момченце на 4 мес.-Емо.Когато бях във 7 мес.напуснах приятелят ми,защото той се опита да излиза със най-различни момичета/ако мога да ги нарека така/,това го разбрах когато бях във патологията със бъбречен проблем ,не си бях във къщи 10 дена ,и той не могъл да дойде да ме види,защото не е в София а при родителите му.И аз се прибрах най-неочаквано.... и вече се сещате сами.Просто ние не сме влизали въобще във неговите планове,а е искал само някоя да му чисти пере и т.нат.От тогава не сам го виждала и чувала.И дано това да не случи и за във бъдеще.Аз съм доволна ,че навреме се отарвах от такъв човек.Най-мн.съм благодарна на родителите ми ,ние живееме при тях,ако не бяха те незнам какво щях да правя.

Здравейте! Казвам се София, на 35г. и също съм самотен родител.Имам един син на 11г. и един на 6м.С таткото на първия ми син бяхме женени три години, а за бебето решението си го взех сама и естествено сама си гледам и детето.Ще се радвам да намеря приятели тук.

Добър ден на всички!!!!
много е тежка и болезнена темата за всички нас, но това е реалността и .....поне аз не се стремя да я избягвам. Вях женена повече от 6 год., но мъжът ми не можеше да има деца. Най-лошото в тази история е обаче, че не искаше по никакъв начин да се сдобием с наше дете...Дори не даваше да се обсъжда темата вкъщи. Живеехме в чужвина, далеч от семейство, приятели....от хора говорещи майчиния ми език. Ситуацията с всеки изминал ден ставаше непоправима и все по-тежка. Огдалечавахме се един от друг....Докато в един момент се стигна, че нямаше какво да си кажем. Много трудно взех решение да го напусна. Това не беше животът който съм мечтала и винаги искала да имам.
   Прибрах се миналата година при родителите си. След 13 год. живот извън страната.....Много трудно се започва всичко отначало. В момента съм на 34 год. След сълго чакане....молби...сънища....мечти....В МОМЕНТА ВЕЧЕ СЪМ БРЕМЕННА. Въпросния "донор" обаче отказва да признае, че той е бащата. Използвам тази дума, колкото и грозно до звучи - "донор" , защото след изказкането си.....той стана такъв, поне за мен. Не мога да го нарека дори - "баща", защото това е свята дума. .......ЩАСТЛИВА СЪМ ОБАЧЕ ЧЕ НОСЯ НАЙ-МИЛОТО И СВЯТО НИЩО В КОРЕМА СИ. НАЙ-ГОЛЯМАТА МИ МЕЧТА - ДА СИ ИМАМ ДЕТЕНЦЕ - СКОРО ЩЕ СТАНЕ ФАКТ. БРЕМЕННА СЪМ В 6 МЕСЕЦ. НЕ МЕ Е СТАХ ДАЛИ ЩЕ СЕ СПРАВЯ, ЗАЩОТО ИМАМ ПОДКРЕПАТА НА СЕМЕЙСТВОТО СИ.

УСПЕХ ЖЕЛАЯ НА ВСИЧКИ ВИ. БЪДЕТЕ СИЛНИ ЗАРАДИ ДЕЦАТА СИ. ЕДИН ДЕН ТЕ ЩЕ ВИ БЪДАТ БЛАГОДАРНИ ЗА ТОВА.
ПОКЛОН И КРАСИВ БУКЕТ ЗА ВСИЧКИ ВИ  -  ЗА СМЕЛОСТТА КОЯТО ИМАТЕ В ТОЗИ ШИБАН ЖИВОТ   

Здравейте мамчета и от мен. Сигурно ще прозвучи тъпо,но ние бяхме оставени заради МАМА  и Кака -т.е. бабата и лелята се оказаха по важни от нас, с две думи: живот ли е да го опишеш, разровишли го -той смърди....Но живота продължава ,със зъби и нокти съм го хванала и не го пускам-живота де   Какво да ви кажа, възхищавам се на доста от Вас смели майчета    ...Продължава ме напред с гордо вдигнати глави-дори и да ни боли (я ,то имало рима  ) заради нас самите и прекрасните ни малки СЛЪНЧИЦА в чиито очички виждаме смисъл.  Айде, стига толкова -за сега де, че станах многословна.

Здравейте!
Аз малко хаотично се оправям все още, но ще ми простите надявам се. Писах вече по други теми, но не съм се представила в тази. Не че има много за казване - в резюме аз също съм самотен родител на 7 та и половина вече месечно юначе! Бащата на така желаният и от двама ни син (поне в това бях уверявана по време на бременността) просто ни изостави без никакво обяснение след неговото раждане. Живота обаче продължава, с татко или без вече си имам едно малко буболече да ми е жив и здрав! На всички вас - поклон! Няма по-хубаво нещо от това да си родител било то и самотен 

здравеите, мами
и аз сама съм в о4акване и нямам много подкрепа от близки, но сте се справим(нали сме 2-ма) Само че ми е мн. трудно да измисля име на бебко - искате ли да помогнете?

Ами да взема и аз да се присъединя. Проформа още живея с бащата на дъшеря ми която на 3 месеца и половина. За съжеление той се оказа пълен емоционален инвалид и просто един месец преди да роди си намери "гадже" и сега сме влюбени. Все още не съм му показала пътя, защото съм тъпа патка и имам чувства към него. Помага финансово когато не цедят от другата страна  Имам семейството си което ме подкрепя и ми помага по всички възможни начини.

Здравейте!
Прехвърлям се във вашия форум.
Преди двайсетина дни се разделихме с бащата на децата ми след 9 годишен брак.
Дълго време събирах сили за тази решителна стъпка, агонизирах месеци наред.
Сега съм спокойна и не изпитвам съжаление или угризения.
Не бих казала, че се чуствам самотен родител - засега таткото проявява голяма загриженост за децата,
води каката на училище, взима ги събота и неделя при него. Пари още не е давал,
надявам се от този месец да започне. В противен случай ще се замисля сериозно и за развод.

И аз да се представя:на 39 години съм и след "много щастлив брак" изведнъж се оказах разведена.Всичко стана според мен набързо,но болката е голяма.Важното  е че зад мен е семейството ми,което ми помага много и едно дете,което е всичко в живота ми.И мойта история е като всички други:живяха щастливо,но се появи по - младата,по - добрата ,по - по  - по........................................Но какато казват времето лекува,решила съм да се боря и да не падам духом.Нямам много време за форума,защото работя на две места;няма да се унижа да се моля на таткото за нищо.Но все пак е приятно да има с кого да споделиш.