Кои са самотните родители?

  • 355 645
  • 1 380
# 270
и аз се присъединявам/ за сега сме само разделени (за пореден и последен път), но скоро ще бъдем официално разведени. Детето ми е на 2 годинки аз съм на 24/ малко се притеснявам от предстоящите разправии и по точно от самият развод и разправиите около него/ Надявам се да мине леко, защото съпругът ми ме заплаши, че ако иска може да вземе детето,а от тези думи направо настръхнах. Sad
Виж целия пост
# 271
Аз вече съм щастливо омъжена но за синът ми си оставам единствен родител. След едно ужасно лято, манипулации и втрещяващи ситуации баща му се отказа от него. И въпреки че за детето изчезването на баща му е голяма травма предпочитам да не присъства в живота му отколкото да го разстройва всеки път като го види.
Виж целия пост
# 272
Здравейте, реших и аз да се включа в купона. Самотна майка съм на най-прекрасната дъщеря,която скоро ще стане на 18.Историята е от банална по-банална. Донорът беше чужденец, сключихме брак, който устиска само 7 месеца (колкото да се роди бебето), после той си замина с обещание да се върне след 3 месеца, само че още на слизане от самолета си направил друго. Абе.....мъж. Та повече не го видяхме.  #2gunfire Останахме си ние с дребното. Плюс две котки, хамстер и заек. Е, понякога (често) се чудя какво да сложа на масата, но така животът става по-интересен. Не бих променила и секунда от живота си, а ако някой посмее да ме коментира не живее дълго.
Виж целия пост
# 273
Май е време и аз да се представя тук.От известно време си шетам из форума и така да се каже си търся моето си място.Честно казано най-близки чувствам всички вас,в тоя подфорум и ми се иска да споделям с вас и ако мога с нещо да помагам.
На 33 години съм и имам син на почти 13 години.С баща му живеехме на семейни начала,но сме разделени отдавна.Синът ми е припознат от таткото и двамата имат стабилна връзка.Нашите отношения сега са нормални,грижим се и двамата нищо да не липсва на сина ни,но не винаги това е било така.Имаше период след раздялата ни,когато се разминавахме по улиците като непознати,имаше и пропуснати рожденни дни,коледи и всякакви неловки ситуации.Ама времето си нареди всичко.Смея да твърдя,че успях дя съхраня душевния мир на детето си и че сега то е контактно,общително и нормално дете,нищо че живя в малко "ненормална" обстановка.
Та така....детето опазих,ама себе си?Няма смисъл да ви разказвам,вие си го знаете...точно като мен.Понякога ми е самотно,иска ми се да мога да се опра на някой по-силен от мен и да сляза за малко от въртележката,ама тя май все по-силно се върти.Някакси ми писна да се правя на силна и да не допускам да виждам в очите на хората онова толкова омразно за мен съжаление.Тук обаче мога да съм слаба и несигурна,защото кой по-добре от вас би ме разбрал?
Възхищавам се на всички ви,защото знам с какво се борите всеки ден!
Виж целия пост
# 274
Здравейте и от мен.Аз също сама отглеждам детето си което е на 1год.и 7 месеца и знам че не е лесно да си самотен родител.С бащата на детето имахме официален брак и всичко вървеше много добре,но един прекрасен ден той реши да се разделим заради друга жена.Вече 5 месеца сме сами с малката и живеем при майка ми и се борим с проблема които има дъщеричката ми(роди се с акушерска пареза по вина на лекари)Искам да ви попитам имам ли право на някакви помощи като самотна майка на увредено дете?
Виж целия пост
# 275
Здравейте на всички!
Присъединявам се и аз:)
На 32 години съм, с дъщеря на 9 години. Когато се роди, с баща й нямахме брак. Сключихме го по-късно, но уви - просъществува много кратко време. Поради огромни "несходства в характерите" в един слънчев 11 май напуснах общото ни жилище с две чанти багаж, детето и една стара кола. Разведох се година по-късно - чаках да станат 3 години от сключването на брака, за да бъде разводът по взаимно съгласие.
Сега благодаря на Бога за този развод, защото макар и да ми е тъжно понякога, с помощта на родители, приятели и добре платената си работа успях да стъпя на краката си.
Та не знаеш, кога всяко зло е за добро:)
Виж целия пост
# 276
Аз как съм пропуснала да се запиша тук ooooh!
Та ей ме на, на 30, с един Гого на 2,6 годинки и един Иво на 1 месец.
Сами се отглеждаме и сме щастливи, до колкото децата могат да са щастливи без баща де.
С помощ от баба и дядо и пра баба и пра дядо се справяме някак си.
А таткото... явно е много зает, защото почти не се сеща за тях...  той губи, защото не вижда как дребовците растат с часове.
Но пък аз имам само за мен си всичката любов на двете най-прекрасни деца и им давам всичко от себе си Heart Eyes

Добре заварили Mr. Green
Виж целия пост
# 277
  bouquet
Здравейте!
Това не е най-веселият списък на света, но и аз съм тука.
Засега Мартин е мъжът на живота ми. Разведохме се с баща му и това не ми се спомня.
Но искам Мартин да стане истински мъж и доколкото мога ще бъда до него, защото Господ ми е дал едно от най-сладките дечица на света.
Усмивки,
An
Виж целия пост
# 278
Ето ме и мен във "веселия" списък  Simple Smile
Разведена от 8 години, с дъщеря на 9 - класически случай на несходство от пръв поглед.
Няма да изпадам в подробности относно липсата на отношение, издръжка и помощ от страна на бившия, виждам че тук има доволно много подобни истории.
Онова което искам да кажа е свързано с предимствата на това да си самотен родител - като започнем от самостоятелните решения и стигнем до личното време вечер (за педикюр или за дълга релаксираща вана)  8 Grinning А след 8 години самостоятелност ми става все по-трудно да се реша да споделя живота си с друг човек.

М.
Виж целия пост
# 279
 Скъпи дами,
 като Ви чета разбирам, че не сте "самотни" родители, а сте щастливи родители......
 Пиша това, защото аз самата се смятам за щастлива майка, която сама отгледа децата си.
 Дъщеря ми е на 21 год. - учи и работи като журналист, а синът ми е на 18 години.
 Имам прекрасни деца и съм много , много щастлива....
"Благодаря на майка си - благославям децата си...Аз съм само мигът между тях....!"
 Вярвам във всички Вас !
Виж целия пост
# 280
Здравейте мами на 36години съм  имам две дечица близнаци на 4години със баща им се разведохме когато бях бремена във 3месец след 6годишен брак  заради една кифла която е на годините на дъщеря му от първият му брак. С децата си се е срещаше до преди 4месеца от когато те категорично отказват да ходят при него за да не ги на бие както *какичката* която живеела с него.
Виж целия пост
# 281
Мили Дами!
Темата е много актуална и аз съм лично пристрастна.Не съм си и помисляла че живота ми ще се развие по този начин.На 35 год. забременях без да съм имала това за цел.....от човек с когото имах просто авантюра.Мислех си че ако абортирам може би никога вече няма да имам шанс да стан майка.Биологичния донор, отказа категорично да се превърне в баща и аз взех трудното решение да родя и отгледам сама детето.Не бих могла да опиша през какво минах......./майка ми беше починала, баща ми беше възрастен и не прие факта че ще родя без да имам съпруг - изгони ме от дома ни, брат ми беше алкохолик а аз в този момент бях безработна......../Няма смисъл да продължавам, защото ще заприлича на сюжет от драматичен сериал.
В момента съм на 44, а синът ми /един прекрасен принц / е на 8 год.Междувременно починаха всички от семейството ми и аз се оказа че загубих всичко, за да спечеля едно единствено нещо -ЩАСТ ИЕТО ДА СЪМ МАЙКА НА ЕДНО ЧУДЕСНО И УНИКАЛНО ДЕТЕ!!!!!!!!!!!!! ЖЕЛАЯ ГО НА ВСИЧКИ ОТ СЪРЦЕ!!!!
Виж целия пост
# 282
Здравейте аз съм ново регистрирана в сайта и искам да се включа
Виж целия пост
# 283
порчетох повече от коментарите за самотните майки и разбирам че не съм единствената.Бремена съм в седмия месец и съм разделена с бащата на детето от два месеца (оказа се че той се среща с друга)лошото е че не мога да го преодолея,не мога да спя да се храня нормално и незнам как да се почувствам по-добре.
Виж целия пост
# 284
1-ви курс съм.бременна съм в 15-тия ден.искам бебче,обичам ги,винаги съм им се радвала,страхотни са,това е и смисъла на живота ми искам поне 3,но...ако го оставя ще имам подкрепата на родителите ми,но това достатъчно ли му е?да го гледа някаква си студентка,която не се чувства готова за такава отговорност,то залужава много повече и нямам и подркепата на мъжа отговорен за това...финанси има,но едно дете трябва да расте в нормална къща с 2-ма родители и да му се отделя много време и внимание и дас е възпитава,а на мен тепърва живота ми започва.почвам да градя кариера,немога да избягам и от образованието си,което ми е безкрайно важно.мислех за аборт Cry цял живот ще се обвинявам,че съм убила едно невинно създание,а и ме е страх,защото има риск после за забременяване,а както казах искам поне 3.ако го оставя пък в това ми положение ще си съсипя живота и няма да му дам стабилен старт и за неговия..помогнете .. дайте ми съвети като по големи и улегнали жени ... какво е най добре да се направи в това положение
 
 пс:тази тема ми се стори най-подходяща.уважавам ви страшно много вие,който се справяте и си гледате децата сами и сте силни.аз съм отгледана сама от майка ми-чудесна и грижовна мама и винаги до мен.просто имам нужда от съвет.благодаря
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия