Кои са самотните родители?

  • 355 647
  • 1 380
# 960
Благодаря, Линдичка за съветите.
Вече съм звъняла на Агенцията за закрила на детето, отговориха ми че щом е припознато детето , той има същите права като мен. Не можели да предприемат нищо , щом са само заплахи. Даже ако ми го вземе ей така от пътя , няма как да ми го върнат, до завършване на дело. По-добре да сме си седели вкъщи . Не искам да се превръщаме под домашен арест. Заплахите си отправяше в телефонни разговори, сега го блокирах , изпраща ми заплахи и обиди по вайбъра . Пазя ги , но той е хитър и след ден два изтрива всичко което е писал. Единственото , което пазя са няколко смс-а. Аз не го провокирам, не отговарям на нищо, не го търся и не искам нищо от него.
По принцип са прави - не се психясвай обаче. Рядко има мъже, които зорлям да се набутат да гледат бебе съвсем сами след като им се живее. Как ще си живее като има бебе на главата?
Той нали е в чужбина - ако чуеш, че се е върнал тогава бъди по-бдителна и не се моткай самичка с детето по улиците.
Като си трие съобщениетя във вайбър ти пък им прави скрийншотове (снимай екрана със съобщението) - и си пази всичко на една флашка.
Заплаши ли те в България вече физически или посегне ли ти отиваш в полицията заедно с всичко което имаш и подаваш жалба.
Горе главата  Hug
Виж целия пост
# 961
АЗ не съм сигурна да ли съм за тази група, търсих група за родители инвалиди, няма.
Но съм сигурна, че ми е самотно въпреки лудориитена 2,6 годишния ми син.
Бащата не ни е оставил напълно, но не е изцяло и с нас, чувствам се като седнала на два стола и чакам всеки момент да падна. Историята е дълга и сложна и не ми се иска да досаждам.
Търся контакти и общуване, защото и приятели ми липсват Hug
Виж целия пост
# 962
Nade77 здравей  bouquet
"Добре дошла" при нас (не е много за честитене нооо) - общо взето самотните родители отглеждат сами децата си,но пък защо да не се присъединиш щом си ни открила вече  Hug нито се делим кой колко е самотен, нито по някакъв друг критерий, така че смело си пиши при нас.
Има вариант да пишеш тук има вариант и да създадеш нова тема,щом си търсила но не си намерила.
Иначе си имаме отчетна темичка ТУК и фейсбук група ТУК
Ще се радваме ако пишеш  Praynig
Поздравявам те сърдечно и до нови срещи
Виж целия пост
# 963
Благодаря ти Линдичка за милите думи, ще ми бъде приятно да ви чета и да се включвам тук или във фейса с каквото мога.
До скоро💜
Виж целия пост
# 964
Здравейте, чета Ви отдавна, но сега бих помолола за съвет.Декември 2016г. родих прекрасна дъщеричка. Преди това бях в чужбина при таткото, но се върнах, тъй като все още се водех турист, не успях да се адаптирам веднага в чужбина и да започна работа. Накратко, притесних се, че ще съм му бреме, защото той работеше и нямаше време за мен.В България като се върнах разбрах, че ще си имам бебе.Писах му, но той ми отговори, че не иска бебе и втори път не ме иска при себе си.Съмнява се, че бебето е негово. Нямам сили след този разговор да моля и да го убеждавам. Проблемът е, че е записано на моята фамилия и от това ме е срам.Просто баща й не я иска и толкова. В родилния дом казах, че баща й е в чужбина и толкова, но аз си знам, че така й ще си остане за жалост.Мъка ми е за фамилията й, пък и хората подпитват, а само аз си знам колко ме боли.Майка ми постоянно ми натяква, че хората, а и децата са жестоки и ще и се подиграват, но каквото и да направя това са фактите. Виновна съм и нямам решение.
Виж целия пост
# 965
gali12, не съжалявай грам за това , че баща и не я е припознал. Защото един ден ще си дойде и ще предяви претенции за детето, без да се е погрижил за нея. Освен това , ще има равни права като твоите. Сега аз заради това припознаване треперя от страх , че скоро ще се върне и ще ме тормози. Може да ми го вземе ей така да ме срещне по улицата и да ми го отнеме и знаеш ли , безсилна съм. Само след съдебно решение ще мога да си го върна. Докато при теб , ти имаш пълните права над детето. За какво ти е да носи фамилията на "човек" , който не го е грижа. Не заслужава да има тази чест. Хората винаги ще говорят, не живеем заради тях , на клюкарите хубав няма да станеш. Радвай се на детенцето, мисли само за нейното благо , а това някой един ден да ти се меси без да има право ще е по-гадно. Прегръщам те.
Виж целия пост
# 966
Боже, само ако знаеше колко главоболия ще си спестиш (още повече, че той е в чужбина, много работи и се съмнява, че може да енегово). Просто на твое място щях да се радвам
Виж целия пост
# 967
Радвам се, че сме живи и здрави, но не съм си мечтала за самотно майчинство. Насила нищо хубаво не става, дано не съм сама цял живот. Може би много искам.
Виж целия пост
# 968
Минала съм по твоя път и от опит ти казвам, че така е най-добре. Ще видиш, че ще срещнеш мъж, който ще те обича истински и теб и детето. Не всички са мерзавци като бившите ни
Виж целия пост
# 969
Аз ще се окажа късметлийка, че щерката е толкова щура (с хиперактивно поведение е). От както се е родила, нито веднъж не съм се почувствала самотна или скучаеща. Ако някой скучае, моля, поканете ни на гости. Докато ви ошета всички шкафове, аз ще си отмарям.  А когато си тръгнем, ще се насладите на самотата. Grinning
В действителност, много ми е трудно. Имало е моменти, когато съм отказвала на детето разни дреболии с думите "Нямам парички". Спомням си един такъв момент.  Бях отказала на детето да му купя някакви светещи дрънкулки за 4-5 лв. Хванала съм я за ръчичка и вървим, а сълзите ми текат, не мога да се спра. По същото време БНД беше получил над 10 000 лв от дядо си, купи си кола, води някаква кака на почивка по северното Черноморие. А на детето не беше дал и една стотинка. От тогава минаха 4 години и не е плащал нито издръжка, нито подаръче й е купил. Съжалявам единствено, че се съгласих да я припознае и много ме е яд, че нямам пари да му заведа едно дело за лишаване от родителски права.
Виж целия пост
# 970
Ал12 изобщо не се тревожи за името, че хората питали или децата ще се подиграват. Аз съм по същия начин, момченцето ми е на мое име и така ми е по спокойно. Не че пак не могат да ми го вземат, ако не си в добри отношения с родителите си и решат могат да започнат едни процедури Пном отнемане. Таткото също, ако реши и има повече пари и той може да прояви претенции. Изобщо от всякъде дебнат опасности. На мен пред социални и детски ясли виждам удобство че съм само аз родител по документи, защото не съм обвързана да го чакам да ми предостави бележки за доход.
Но си признавам че когато го кръщавах ме и попа попита кой е бащата, се започна едно подшушване, а леля ми отвън после със над смешка ме попита защо баща му не го е признал. Подминавам тези неща, не искам и да мисля, това са дребни и неважни. Важен ми е той, да е здрав и да не страда много от липсата на баща му. Защото когато плаче и го търси, от вътре ми се разкъсва всичко и нямам нито думи нито сили да обясня на малкото човече защо го няма. Имам и още едни тежки моменти, когато в парка отива и се гушка в чуждите бащи, ето тогава се чудя на къде да погледна за да не срещам съжалителните погледи на другите майки.
Тези моменти са ми по трудни от колкото думите на хората.
Виж целия пост
# 971
Скъпа Gali12
Фамилията е последното нещо, заради което трябва да ти е тъжно и да съжаляваш. И ще ти дам няколко конкретни причини в подкрепа на мнението ми.
Първо ще кажа, че моето дете е припознато от баща в чужбина , но чужденец. Има ги повечето елементи от твоята история и при моята. Така и аз се върнах (но вече знаех, че съм бременна, както и той го знаеше), но така и не се събрахме. Не ме потърси през цялата бременност, но за беля 3 дни преди да родя се сети, че щял да има дете и поиска да го припознае, а аз взех с целия си акъл та се съгласих. Така и мен като теб ме бяха обзели някакви съмнения кое е добро и кое е лошо за детето. Смятах , че е много добро да си знае корените и семейството, да си носи фамилията и приех да се припознае.
По- голяма грешка не може да се направи за един безотговорен баща - и 150 пъти да трябва да припознае детето пак няма да му влезе в главата какво е отговорност.
До сега (6та година) се боря със всевъзможни български и чужди институции - за щастие успешно засега, но се боря нон стоп и е страшно изнервящо и изтощително за мен. Ако трябваше да избирам сега никога ама НИКОГА не бих си го причинила отново.
А сега причините :

1. Припознаване не значи поумняване (на бащата)
2. Припознаването води до равни права за детето на теб и на него (за да определиш какви са трябва да се води дело за режим на виждане и издръжка, което ако той е в чужбина няма да е никак кратко)
3. Припознаването означава да му искаш за всяко нещо подписа (паспорт, излизане в чужбина, детски добавки, ясла, детска градина и др.)
4. Припознаването, не значи че той ще започне да се грижи за детето
5. Припознаването не значи най вече че той ще обича детето

Неприпознатите деца не са втора ръка деца, не са по-малко обичани или нещо по-различно от останалите - напротив! Ако на майката и е дошъл на време акъла може само да са даже една идея по-спокойни деца.
Припознаването от един баща, който веднъж се е проявил като напълно безотговорен е таралеж в гащите!
Повярвай ми !  Praynig
Не си причинявай подоби главоболия и капчица съмнение да имаш, че безотговорността му е патологична.
Но аз обичам винаги да казвам - решението си е твое (както аз не послушах никого защото имах свободата да избирам) така и ти би трябвало да стигнеш до своето си решение сама.
Засега обаче, мисля, че си в безопасност щом не те е нападнал да припознава детето та имай като обица нашите съвети ако случайно се случи и си изправена пред избор.
А що се отнася за хората - те ли ти гледат детето? Не? Тогава какво ти пука дали говорели или подпитвали?
Горе главата и нека единствената ти мисъл е тази да сте здрави и спокойни ти и слънчицето ти!
не се поробвай заради чуждото мнение !
Голяяяяяяма прегръдка от мен  Hug и много много щастие  bouquet
Виж целия пост
# 972
Скъпа Gali12
Фамилията е последното нещо, заради което трябва да ти е тъжно и да съжаляваш. И ще ти дам няколко конкретни причини в подкрепа на мнението ми.
Първо ще кажа, че моето дете е припознато от баща в чужбина , но чужденец. Има ги повечето елементи от твоята история и при моята. Така и аз се върнах (но вече знаех, че съм бременна, както и той го знаеше), но така и не се събрахме. Не ме потърси през цялата бременност, но за беля 3 дни преди да родя се сети, че щял да има дете и поиска да го припознае, а аз взех с целия си акъл та се съгласих. Така и мен като теб ме бяха обзели някакви съмнения кое е добро и кое е лошо за детето. Смятах , че е много добро да си знае корените и семейството, да си носи фамилията и приех да се припознае.
По- голяма грешка не може да се направи за един безотговорен баща - и 150 пъти да трябва да припознае детето пак няма да му влезе в главата какво е отговорност.
До сега (6та година) се боря със всевъзможни български и чужди институции - за щастие успешно засега, но се боря нон стоп и е страшно изнервящо и изтощително за мен. Ако трябваше да избирам сега никога ама НИКОГА не бих си го причинила отново.
А сега причините :

1. Припознаване не значи поумняване (на бащата)
2. Припознаването води до равни права за детето на теб и на него (за да определиш какви са трябва да се води дело за режим на виждане и издръжка, което ако той е в чужбина няма да е никак кратко)
3. Припознаването означава да му искаш за всяко нещо подписа (паспорт, излизане в чужбина, детски добавки, ясла, детска градина и др.)
4. Припознаването, не значи че той ще започне да се грижи за детето
5. Припознаването не значи най вече че той ще обича детето

Неприпознатите деца не са втора ръка деца, не са по-малко обичани или нещо по-различно от останалите - напротив! Ако на майката и е дошъл на време акъла може само да са даже една идея по-спокойни деца.
Припознаването от един баща, който веднъж се е проявил като напълно безотговорен е таралеж в гащите!
Повярвай ми !  Praynig
Не си причинявай подоби главоболия и капчица съмнение да имаш, че безотговорността му е патологична.
Но аз обичам винаги да казвам - решението си е твое (както аз не послушах никого защото имах свободата да избирам) така и ти би трябвало да стигнеш до своето си решение сама.
Засега обаче, мисля, че си в безопасност щом не те е нападнал да припознава детето та имай като обица нашите съвети ако случайно се случи и си изправена пред избор.
А що се отнася за хората - те ли ти гледат детето? Не? Тогава какво ти пука дали говорели или подпитвали?
Горе главата и нека единствената ти мисъл е тази да сте здрави и спокойни ти и слънчицето ти!
не се поробвай заради чуждото мнение !
Голяяяяяяма прегръдка от мен  Hug и много много щастие  bouquet



 newsm10 newsm10 newsm10
Виж целия пост
# 973
Записвам се и аз към самотните родители, на 31 год.Изглежда съм мазохистка, защото сама реших да не казвам на момчето, че ще става баща и мисля, че правилно постъпих. Разбрах случайно, че в момента когато сме били "заедно" вече е бил заченал друго дете на бившата си, в последствие момичето се наложи да направи аборт в 6мес - мъртво дете. Иначе бебето се получи като по магия от раз, въпреки че преди години сме били дълго време заедно и нищо не ставаше.
Понеже предишната ми бременност беше несполучлива, реших да оставя детенцето. Радвам се, че родителите ми ме подкрепиха в това начинание, защото както в началото си мислих, че всичко е лесно, сега съм на мнение, че не само е трудно но и много скъпо удоволствие. Когато имахме връзка момчето се опита да ме подлъжи да тегля доста голям кредит, който в последния момент отказах да осъществя и съм щастлива, че не го направих. Има и куп други неща, защо не съм му казала за бебето.

Приятеснява ме факта, когато порасне сина ми и пита къде е тати, какво ще му отговарям, но иначе изобщо не ми пука какво казват хората, като ме виждат бременна, ама хич! Нали детенцето ми е живо и здраво за сега Simple Smile другото ще се нареди от самосебе си Simple Smile
Виж целия пост
# 974
Rafleziq здравей - доколкото разбирам си все още бременна.
Пожелавам ти да си спокойна и да си родиш едно прекрасно бебче.
Не искам да съм ти съдник, защото не понасям на мен някой да ми казва какво е правилно и какво не, но моето мнение е, че родителя трябва да е осведомен, че има дете. Поне осведомен казвам.
Едно е да си му казала и да решиш да не го признава, или той да не прояви такова желание, но друго е да не му кажеш изобщо.
Никога не се знае пред какъв избор ще ни изправи живота и моето скромно мнение е, че родителството е двустранно решение и не трябва да започва със скрита истина. А как ще се развие по нататък е много индивидуално, но е важно да си с чиста съвест за да нямаш неотговорени и неразрешени въпроси, които по-късно биха могли да излязат наяве.
Може би ще видиш по-нагоре какво казвам за припознаването, колко съм против това да се насилват мъже, които не искат очевидно да стават бащи, защото усложненията след едно припознаване са огромни изцяло за сметка на жената, но осведомеността на бащата е от съществено значение за мен.
Най-малкото, защото сега се замисляш какво ще му говориш за тати като порасне, но и има моменти в които ще се питаш дали не си сбъркала като не си му казала.
Ако не на 100% поне на 80% съм сигурна, че ще има такива моменти.
Колкото до това какво скъпо "удоволствие" е това да си родител - то явно не се изказваш правилно - удоволствие е малко неправилно като израз - отговорност и то огромна,голяма радост, но скъпо удоволствие звъчи малко странно.
Пожелавам ти от сърце да бъдеш страхотен родител, на живо и здраво дете и какъвто и избор да направиш в живота си занапред да имаш силата и характера да отстояваш решенията си.
Успех ! bouquet

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия