Кои са самотните родители?

За пореден път +100 за Линдичка!

Wow... зачетох се за първи път в тази група. Впечатлена съм за огромната статистическа бомба, която обхваща този проблем. Не успях да прочета всички коментари от основаване на групата, но възрастовата група, в която е сполетяла всяка една е приблизително една и съща и случаите идентични...

Здравейте и от мен дами и ако има и господа
И аз да дам един глас за групата
От година и половина си отглеждам и аз децата сама с незаменимата помощ на моите родители!
И аз съм самотен родител /на 31г./ на две прекрасни деца - момче на 1.8 г.  И прекрасна темпераметна девойка на почти 6 г.
Не знам какво прещрака в главата на бившият ми съпруг, но ни остави когато малкия беше на 2 месеца.
Беше като удар с мокър парцал. Голямо предателство, особено когато си се кълнял в някого. Може би, благодарение на малкия успях да запазя хладнокръвие и да преживея по-леко нещата.
За таткото не искам да казвам нищо лошо, постъпката е достатъчно красноречива. И аз като други дами тук, държа децата да имат контакт с него, особено каката, защото те имаха много силна връзка помежду си. За малкия, там стоят друго яче нещата ...
След тази 1.6 г. Се чувствам значително по-добре. Изпитвам свобода, която досега не съм имала. С децата се гледаме чудесно и най-вече сме живи и здрави!

Онзи ден си разписах бракоразводните документи и чакаме решение предполагам до месец.
Няма човек до мен, надявам се някой ден да се появи, макар и да осъзнавам, че с две деца картината е много по-сложна.
Но съм щастлива с тях двамата. Пътуваме, събираме нови спомени, наши си! Усмихнати сме и затова ни наричат трите смайлчета

Поздрави от нас тримата

Здравей Smil4e не знам как, но ме зареди с много много позитивизъм твоя пост. 
Да са ти живи и здрави дечицата и да се усмихвате много много на прекрасните моменти и хубави емоции заедно.
За ударите под пояса от тези, на този, на който най-много си вярвал и си се клел е ясно, че никой не е застрахован колкото и да се кълнеш. Във всеки един момент може да прещрака, този в който си се клел, но и ние самите. Човешко е да се греши, важното е да си осъзнаеш грешката и да се опиташ да компенсираш кашата, която си забъркал с цивилизовано и коректно отношение след раздялата.
Повечето мъже обаче откачат до толкова, че се омотават тотално в кашите си и няма излизане от омагьосания кръг на вечните разправии.
За това се радвам много, когато прочета или разбера, че някой е постигнал някакъв баланс.
Дали заради детето/децата, дали защото се е осъзнал, предполагам, че струва много нерви, усилия и компромиси и от двете страни но може да се постигне...явно.
Много много поздрави от мен!
Имаме отчетна темичка ТУК и фейсбук страница ТУК

Привет Линдичка,
Благодаря за топлото посрещане
Слава Богу не тая негативни и злобни чувства и мисли. От време на време все още се появяват чувството на огорчение и яд, но вярвам с времето ще отминат и те
Опитвам се да гледам философски на нещата и мисля, че ми се получава

Каквото зависи от мен, старая се да има нотмални отношения а другата страна.
Децата заслужават да виждат, че родителите им комуникират нормално, макар и да не живеят заедно, колкото и да им се иска
Лятото е в разгара си, стегнати раничките, тръгнали на път за събиране на щуротии, веселби, усмивки и приятели

Поздрави,
Smil4e-то

Тези, които не го познават, но влизат в ситуацията ми, казват също като теб, че трябва да знае за бебето, обаче тези, които го познават покрай мен / и не става въпроса само за приятелките ми/ са на моето мнение. Смятам да кажа на детето си един ден, когато порасне, но не и сега. Човекът се е забъркал с мафията, с доста сериозни измами и има доста висящи дългове зад гърба си, които ще го настигнат сигурна съм, точно за това няма да го уведомявам.
Никога не съм мислила, че нещо такова ще ми се случи, но ето случва се. Ще измисля нещо

Rafleziq ти си знаеш само и както ти казах аз само изказвам мнение от опит, а не те упреквам в никакъв случай. 
Аз винаги съм казвала, че взетите решения са си еднакво трудни винаги и ако имаме силата да си поемем отговорностите и последствията след това са за адмирации.
Най-важното от всичко е ти да си добре и спокойна- една спокойна и уравновесена майка е много по-добре от притеснена и притисната от обстоятелствата майка.
Това е малко, но сигурно!
Така че, вслушвай се във вътрешния си глас и стори нещата така, както ги чувстваш и си премислила.
Пожелавам искренно спокойно майчинство и една прекрасна рожба, която да радва теб и близките ти.

Здравейте,

да се присъединя към темата. От два месеца съм фактически разделена с бащата на детето ми, завела съм дело за родителски права, което е още в начална фаза. Все още не сме казали на малкия, момче на 6 г., че няма да живеем заедно. Той цяло лято е при баби, ту с мен, ту с баща си и решихме да отложим новината до връщането му в София през септември. Много съм притеснена как ще го приеме, как ще се държи баща му оттук нататък. Те имат много силна връзка и очаквам атаки и от двамата против моето решение, очаквам настройване на сина ми срещу мен. Причината да се разделим са изключително лоши отношения между нас, включително тормоз, агресия, насилие към мен, но в същото време той е най-милия, грижовен, очарователен, забавен, отдаден тате спрямо сина ни и това е което вижда малкия. Ясно е, че насилник спрямо майката няма как да е добър и отговорен баща в по широк смисъл, но това е трудно за осмисляне от малко дете. А и бащата ми е заявил, че няма се откаже лесно и ще се бори до край... Надявам се да намерим цивилизован начин,  но засега страховете ми са по-силни... Четейки историите тук си съставям картинка през какво ще мина и аз, и се моля да имам сили и нерви за това...

Здравейте мами
Реших и аз да се отчета тук. В 9 месец съм и термина ми е на 20-ти.
Бащата не е в картинката тъй като се случиха доста неща, и се наложи честно казано да го изритам, когато бях в 3 месец. Беше последвал доста психически тормоз и опити за манипулация но с огромни усилия успях да огранича контактите си с него за да изкарам нормална и спокойна бременност. На скоро разбрах че възнамерява да си се връща в Щатите, от където и дойде. Българин е но живее там от 16 години.
Та се мъчеше да ме убеди че иска да признае детето, за да можело то да има гражданство. А аз просто не искам да бъде в живота ми и този на малката по никакъв начин. Решила съм да не крия нищо за баща и от нея, и ако един ден иска да се запознаят няма да я спра. Но съм преценила че този човек не е способен да бъде родител и ще влияе зле на малката...надявам се да съм взела правилното решение...
Но когато мъжа до теб не е никакъв мъж а с извинение най голямата п**ка която съм имала нещастието да срещна...Сама съм си виновна че не съм мислила когато трябва и си осъзнах грешките.
Надявам се изборите които съм взела да доведат до нещо хубаво накрая.

Не се обвинявай за никакви стари решения, всичко, което се случва, е трябвало да се случи.  Надявам се, че има кой да ти помага, но съм сигурна, че ще се справиш при всички положения. И аз се разделих окончателно с бащата на моя син, докато бях бременна в трети месец. Не съжалявам нито че оставих бебето, нито че се разделих с баща му. Аз не им ограничавам контактите, но бащата не търси такива с малкия. Иначе документално те съветвам да не му даваш да признава детето, както и си решила. Ще си спестиш много главоболия и решенията за детето ще са си само твои. Няма да ти се налага да се съобразяваш с някакъв, който кой знае къде ще трябва да издирваш заради единия подпис. Успех и прегръдки!  Всичко ще се нареди.

Цоп! 🐸😊 и аз да се разпиша!
Чужбина, мъж, 3 деца, работа, идилия, той на 40, среща "любовта на живота си", няма лошо, кавги, стрес, напрежение, паник атаки, раздяла, спокойствие, мир, най-накрая намерих себе си! Искам да обичам и да бъда обичана! Всеки ден си казвам "Днес е първия ден от остатъка от живота ми"(Today is the first day of the rest of my life") 😊

Здравейте, и аз като много от Вас не съм предполагала, че ще се разделя с таткото на децата ми, но така се получи. Аз съм на 36 години имам две прекрасни деца момиче на 8г и момче на 6г. Статкото сме разделени вече 7 месеца и няма и да се съберем отново. Заедно сме от 17 години, женени от 9г. Предстои ни развод. Като цяло последните години не се разбирахме той не общуваше с мен и децата, не прекарваше време с нас, постоянно гледаше себе си, беше все зает, не ме уважаваше и тн като капак разбрах, че вече има връзка с друга жена имах съмнения за нея. Сега живеят заедно и изявява желание да вижда децата няколко пъти в месеца. Засега не ги води при онази и те не знаят,че е с нея макар, че я познават, защото тя работи с баща им...Много ми е трудно,чуствам се самотна, нехаресвана, скучна и още куп неща...не мисля, че някога ще срещна нов мъж. Но се държа заради себе си и децата. Като цяло първите 3 месеца бях много зле отслабнах 6кг даже пишех красиви неща на мъжа си, казвах му колко го обичам итн,но той изобщо не откликна. Сега вече се поуспокоих и започнах да осъзнавам, че така се чуствам много по-спокойна и с децата вкъщи също. Преди постоянно бях напрегната все се надявах на нещо хубаво от мъжа си и все не го получавах. Дано бъдещето на мен и децата е спокойно и щастливо.

Направих си списък с нещата, които не харесвах в мъжа си и те се оказаха твърде много сега от време на време си го чета и така се успокоявам,че този човек не е за нас и всичко това, което се случва е за доббро: лъжи, незаинтересованост, необщуване, не помага в домакинската работа, необщуване с деца, приятели,съседи,  пари даваше само когато поискам сам не се сещаше,  нямаше го във важни моменти, празници, тържества, екскурзии, вкъщи само лежеше и телевизия и телефон, комплексар, егоист, постоянно ме обвиняваше за нещо и унижаваше, използвач–моят баща го уреди с работа и му даде много пари, никога не казваше добро утро, лека нощ....и тн и тннн

Здравей iana28, само едно нещо ще ти кажа "и това ще мине" ! Аз супер много изстрадах от разочарованието на мъжа ми, а и не само- от приятели също. В най-трудния за мен момент останах сам сама накрая на света с 3 деца ( чак и рима има ) Знаехче ще ми мине и нямах търпение да минава това време, в което ще се залъгвам че го обичам, ще страдам и плача, и т.н. Този момент ИДВА! Просто за всеки е различно дълго, но това зависи от теб самата, колко дълго ще си позволиш да е! Знаеш ли? Мен този обрат в живота ми ме накара да съм като реактивен двигател. Исках да бъда силна, красива, смела, успешна и исках да обичам с всичка сила. В началото имах само децата за това, но в последствие открих и човека, който исках да обичам от първия миг в който го видях! 😍 Всеки може да бъде щастлив и трябва да вярва, че заслужава да бъде обичан! Не си губи времето в сълзи по минали недоразумения! Всяка сутрин поглеждай в огледалото и си казвай " Аз съм здрава, красива и успешна и днес ще ми се случи чудо" 😊 Обичай се, грижи се за себе си, храни се здравословно, спортувай, бъди позитивна и ще привлечеш най-прекрасния човек до себе си! ❤

Здравейте момичета,много сте позитивни радвам се за всички,които са успели да преодолеете трудностите и да продължате смело напред.Дано утрешния ден е по-добър за всички нас.

Здравейте, доста четох историите на хората в тази тема.
Та реших и аз да напиша своята. На 35 год. съм и отглеждам 4 годишната си дъщеричка сама и с помощта на майка ми. Имах 16 годишна връзка с бащата на дъщеря ми. Когато тя се роди бяхме щастливи родители и нито за миг не съм си помислила, че може да се разделим. Като цяло той не ми помагаше в отглеждането и грижите по детето. Единственото му участие беше финансово, но все пак и това ми стигаше. След няколко месеца започнаха самостоятелните му отсъствия от вкъщи. Почти всеки уикенд си стоях сама с бебето или майка ми идваше при нас за да ми помага. Започнахме често да се караме за различни неща, много често съм си премълчавала за да няма спречквания, но той прекаляваше. Няма да навлизам в подробности за поведението му.
Когато дъщеря ни навърши 2 годинки, той се отчужди напълно от мен. Често излизаше и се прибираше по малките часове на нощта с оправданието, че е бил с приятел. Пътувания в чужбина по работа, на които все не можеше и нямаше начин да присъствам. В началото наистина му вярвах, но после започнаха да ме съмняват всички тези управдания. И за съжаление интуицията не ме излъга. Разбрах, че таткото ни си има доста млада любовница в живота, с която да се забавлява, а в къщи ние с детето му бяхме скучни и еднообразни.
Когато го попитах за въпросната госпожица, той разбира се отрече, че има връзка. Но не след дълго си призна че е истина. Представете си как се чувствах тогава........ Разбира се че му бях ядосана и сърдита, надявах се, че това ще отшуми и ще прекрати връзката си, но нищо подобно.
Изпрати ме на море сама с детето да си починем. Вечерта когато се прибрахме вкъщи, просто ми заяви, че няма да се прибира тази нощ. Вече нямах никакво съмнение къде е бил. На другия ден се прибра, проведохме разговор, аз задавах въпроси, а той мълчеше или ми отговаряше многозначно.
..........И така изостави нас и заживя с младата си възлюбена, а тя от своя страна не пропускаше ден, в който да не ме подразни в соцялните мрежи и да показва колко е щастлива вече. Та нали бе отнела съпруга ми, бащата на детето ми - "Победителка".
Всичко това го преживявам все още вече 1,6 м. Започнах да посещавам психолог, затворих се в себе си, само мъничето ме радваше. Опитвам през цялото време да оправя нещата между нас и пак да бъдем заедно и да отгледаме заедно детето си, казах му че го обичам все още. Но до тук без успех. Казва че ще помисли, колебае се какво решение да вземе и така и не се прибра вкъщи. Той ни помага финансово, за което съм му благодарна много.
Посещава ни веднъж седмично, всеки понеделник си играем на семейство, в този ден съм щастлива че сме заедно тримата, но на другия ден си тръгва и аз съм срината тотално.
Ходя на работа и се занимавам с детето, гледам да си уплътнявам времето и да съм максимално заета, само за да не изпадам в отчаяния. Но уви и това не помага. Чувствам се много самотна. Всичките ми приятелки са щастливо омъжени, празнуват си заедно празниците, пътуват, забавляват се.
Опитвам се да не показвам пред детето, колко нещастна се чувствам и колко страдам по баща и, но тя го усеща.
Надявам се все някога да изляза от депресията си и да започна да живея спокойно. Ако е писано ще срещна и аз своята половинка. Но знам че трябва да мине време да излекувам раните си и отново да мога да повярвам че любов съществува!
Желая успех и късмет на всички тук. Живота продължава, хубаво е че имаме прекрасните си дечица, поне те да ни радват!

Klarins, това което разказваш е направо едно към едно с моето положение...с две разлики...аз по никакъв начин не прекарвам време с бащата на децата, той си излиза с тях аз не – това е под достойнството ми!   и другата разлика е,че аз започнах според мен лека полека да се съвземам. Вече се чуствам много спокойна и свободна да бъда себе си,да не се притеснявам защо някой си ме потъпква къде ходи защо не вдига и тн...и повярвай ми когато дойде това чуство на спокойствие и ненапрегнатост всичко изведнъж става прекрасно.