Кои са самотните родители?

  • 355 639
  • 1 380
# 675
По празниците сякаш ми е най-тежко...
Виж целия пост
# 676
Добринка и моя не участваше много много активно, и беше същия като на Смехулка пред компютъра 99% от времето си. Ако може да си финансово независима от него, по-добре го слагай в графа "бивши" и ще видиш как сърцето ти ще пее и ти и децата ще си отдъхнете  Hug

Мелка  Hug по-добре сама и с детето, отколкото с бившия
Виж целия пост
# 677
Здравейте, аз съм на 37 години и сама си отглеждам дъщеря си повече от десет години.
Виж целия пост
# 678
Здравейте и от мен  Simple Smile
Аз също гледам  детето си сама,въпреки че с таткото сме в различни стаи в един апартамент.
Моята история е следната.Аз съм на 21 години,забременях на 20 и имам момиченце на 2 месеца.След като забременях таткото започна да си проявява истинската  същност : почна да се напива всеки ден,да ми казва да правя аборт,да ме обижда,да ми казва че бебка не е негово и много други неща.Изнесох когато бях бременна в 7 мия месец,но се върнах защото майка му (на таткото) ме викна да живея при нея и ми каза следните думи ;" върни се да живееш при мен а не при него".Аз се върнах защотоо просто нямаше къде да отида  Sad
И така до ден днешен съм при тази жена,той също е тук но нито поглежда малката нито я отразява,даже я заплю онзи ден....не купува нищо ,разчита само на майка си а е на 29 години  #Cussing out #Cussing out #Cussing out
ВъзнамерявАм щом си стъпна на краката да се изнеса защото макар че тази жена се грижи за мен и детето ми тук е ад....постоянно караници,спорове,обиди и какво ли не още....
За това се смятам за самотен родител защото макар да сме под един покрив с него,той досега не я гушнал нито веднъж нито е купил нещо за нея ,ЗА ТОВА И ДЕТЕТО СИ Е НА МОЕ ИМЕ Simple Smile

МНОГО ДЪЛЪГ СТАНА ПОСТА -ИЗВИНЕТЕ МЕ ЗА КОЕТО Simple Smile ПРИЯТНА ВЕЧЕР ВИ ЖЕЛАЯ
Виж целия пост
# 679
Наде  Hug и Лилия  Hug

Наде, остави си детето на твое име. Мноооого си млада, ще срещнеш друг, ще бъдеш щастлива. Не прави грешката да го записваш на името на този безотговорен баща
Виж целия пост
# 680
nade_91 , нямаш ли родители, сестра, брат? Постът ти е потресаващ
Виж целия пост
# 681
имам и сестра (тя е на общежитие -студентка е )и баща ,при когото ще отида скоро  Simple Smile Hug дано настина да бъда щастлива и до някъде съм ,все пак имам дъщеря която ми дава сили   bouquet
Виж целия пост
# 682
Привет и от мен, сама съм от две години и половина, взех си детето и напуснах мъжа си, без предупреждение, с един куфар, казах че се прибирам в нас за лятна отпуска, и никога не се върнах. Пуснах молба за развод веднага след прибирането ми в БГ.  От тогава ми се сърди, след неуспешни преговори за връщането ми/ни. Посещаваше ни до сега два пъти годишно, за да види детето си, живее в нас, в отделна стая, но не си говорим, само неща за детето. Сега посещенията намаляват, тази година май ще е само веднъж, а ако ние се осмелим да пътуваме до неговата страна, може и да не дойде…Пускам скайп веднъж седмично да се видят с малкия. Но отглеждам сама детенце, с огромната помощ на родителите ми, защото работя много, в България си трябва…не се печели така като навън. А и здравната система ни е…..голямо перо от разходите ми отиват за лекарства и глупости, въпреки допълнителното ми здравно осигуряване от фирмата.  Справям се….най-ми е трудно това че гледам сама момче, и имаме проблем с дисциплината, друго е като има авторитетно мъжко родителско тяло. За момента това прави баща ми, дядо му, но все пак….Друг мой голям проблем е самотата….не мога да преживея още мисълта че съм сама жена… на тази възраст, в този разцвет, етап от живота си,….че няма с кой да споделя радостта си от детето, че няма от кой да получа и грам топлина и дори малко грижа, морална подкрепа в трудните моменти с възпитанието….или дори едно носене на пазарска чанта като най-скромен пример…докато в началото след раздялата бях горда че съм се оттървала от терора и тормоза, че се справям сама, сега самотата ми тежи все повече и повече….бариерата ми за срещи с други мъже се качва постоянно, след няколко неуспешни опита…..и вече съм се отказала от това….Кажете как се справяте вие със самотата си? Като цяло, имам безброй занимания и ангажименти, нямам и миг спокойствие, но не мога да залъгвам себе си че на 36 години трябва да се откажа от това че съм жена и имам нужда от мъжко присъствие до мен….
Виж целия пост
# 683
От 4 години съм сама и вече свикнах да живея със самотата,толкова,че тя е част от живота ми.Но не съветвам никой да позволява това да му се случва.
Виж целия пост
# 684
Привет и от мен, сама съм от две години и половина, взех си детето и напуснах мъжа си, без предупреждение, с един куфар, казах че се прибирам в нас за лятна отпуска, и никога не се върнах. Пуснах молба за развод веднага след прибирането ми в БГ.  От тогава ми се сърди, след неуспешни преговори за връщането ми/ни. Посещаваше ни до сега два пъти годишно, за да види детето си, живее в нас, в отделна стая, но не си говорим, само неща за детето. Сега посещенията намаляват, тази година май ще е само веднъж, а ако ние се осмелим да пътуваме до неговата страна, може и да не дойде…Пускам скайп веднъж седмично да се видят с малкия. Но отглеждам сама детенце, с огромната помощ на родителите ми, защото работя много, в България си трябва…не се печели така като навън. А и здравната система ни е…..голямо перо от разходите ми отиват за лекарства и глупости, въпреки допълнителното ми здравно осигуряване от фирмата.  Справям се….най-ми е трудно това че гледам сама момче, и имаме проблем с дисциплината, друго е като има авторитетно мъжко родителско тяло. За момента това прави баща ми, дядо му, но все пак….Друг мой голям проблем е самотата….не мога да преживея още мисълта че съм сама жена… на тази възраст, в този разцвет, етап от живота си,….че няма с кой да споделя радостта си от детето, че няма от кой да получа и грам топлина и дори малко грижа, морална подкрепа в трудните моменти с възпитанието….или дори едно носене на пазарска чанта като най-скромен пример…докато в началото след раздялата бях горда че съм се оттървала от терора и тормоза, че се справям сама, сега самотата ми тежи все повече и повече….бариерата ми за срещи с други мъже се качва постоянно, след няколко неуспешни опита…..и вече съм се отказала от това….Кажете как се справяте вие със самотата си? Като цяло, имам безброй занимания и ангажименти, нямам и миг спокойствие, но не мога да залъгвам себе си че на 36 години трябва да се откажа от това че съм жена и имам нужда от мъжко присъствие до мен….
Никога не е рано или късно,за да намериш любовта.За жалост разводите станаха като сутрешното ''Добро утро'' или както казваше Гришата от Столичани в повече ''Някои бракове станаха по-къси и от сватбената реч''. Но в крайна сметка за всеки човек,въпреки популярността на разводите,това е трагедия и някак си се затваря в себе си,обрича се на самота и самосъжаление.А това е толкова грешно...Вярно е,че децата страдат най-много,изпитала съм го,майка ми ни заряза с баща ми,като съм била на 3,така че и той беше самотен родител.Но беше млад,за това си излизаше,а мен ме оставяше да ме гледат.Това не го прави по-малко добър баща,всеки заслужава втори шанс.Той срещна своята любов на 46-47 години.В момента е щастлив,усмихва се,радва се на живота,започна сякаш нов живот.И аз съм щастлива.За това моят съвет(макар и да не съм много голяма) е изобщо да не потъвате в самосъжаление.И няма ''подходящ'' период,за да започнете да излизате с някой друг.Сърце,пострадало от любов,се лекува с любов.И вярно е,децата са на първо място,но не се  жертвайте съвсем...и те един ден като пораснат,биха предпочели да ви видят щастливи,макар и с друг,отколкото побелели и самотни вкъщи със стенния часовник и няколко котки...Никой не заслужава това...горе главата и...животът е прекрасен  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 685
Кво им е лошото на котките  Mr. Green Аз пък се виждам точно така- с котки. И с приятели ... Мъж, любов - не търся. Някак си брака с идиот психопат оставя дълбоки и нелечими следи.
Виж целия пост
# 686
Не всички са такива  Naughty ... все някъде има мъж които може да обърне света ти  Simple Smile
Виж целия пост
# 687
Не всички са такива  Naughty ... все някъде има мъж които може да обърне света ти  Simple Smile
Да де, нали точно за обръщане говорим - never ever! От тези обръщанки точно сме го докарали до тук  Mr. Green Mr. Green Mr. Green
Да, аз също не виждам нищо лошо в котките. Wink Wink Wink За предпочитане от смяната на пампер на омръзналия ти до смърт дядка до теб  Mr. Green Mr. Green Mr. Green
Виж целия пост
# 688
Защо си мислите , че всички хора се чувстват зле и са самотни , ако са сами ?
Мен ме втриса при мисълта  да деля личното си време и пространство с друг ! Crazy

Не всички са такива  Naughty ... все някъде има мъж които може да обърне света ти  Simple Smile

Нямам никаква мотивация и нужда да търся .
Тъкмо съм си изградила спокоен и независим живот , не желая нищо да ми се обръща ! Peace

Виж целия пост
# 689
Anna23, благодаря за куража.... Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия