Кои са самотните родители?

Дано помогне, моето момиче след като се разделихме с баща и почна да се самонаранява, много страшно и ужасно ми беше. Ходи на училищен психолог известно време, жената ни насочи и към колега, който да продължи терапията ако преценим.

Забелязвам и в нея подобно поведение. Хапе си устните, щипе се, разплаква се лесно, стига до истерии. Реално с баща и се опитвахме поне пред нея да не се караме или поне аз.
За няколко месеца може да нанесе големи щети върху психиката и искам да реагирам правилно. Говоря с нея. Заедно разглеждаме апартаменти. Обяснявам и че и двамата много я обичаме и тати ще си я вижда когато пожелае. Но въпреки това детето си страда и аз го вижда, а сърцето просто ми се къса!

Леле и аз имам проблем с едната ми дъщеря. Тя плаче и ми казва, че ще обичам новия мъж до мен повече от нея и много страда, че се виждам с него. На него също му е неприятно, че е причина детето да страда и иска да й говори, че не правим нищо лошо и че иска да са приятели. Тя обаче не иска и да чуе и го мрази, че "щял да й стане втори баща", което е плод на фантазията й. Аз съм разпокъсана между нея и него, защото наистина смятам че си струва, но и ме боли че тя страда и е пълен ужас..Помагайте и на мен...😒

Ох това е най-страшното когато се отразява зле на децата. Не знам как да ви помогна и какво да ви посъветвам...освен помощ от психолог давайте много грижа и любов на децата и дано постепенно всичко се поуспокои.

Добре дошла, Кики! Прегръдки и непрестанно говори и гушкай малката. Не се карайте с баща ѝ пред нея, постоянно я окуражавайте и ѝ показвайте любовта си,независимо, че ще се разделяте

Нямам опит, тепърва минавам през това, но подхода ви е правилен. С любов и много говорене и психолог!
Светулчица. 

Кики, освен училищния психолог, в Социално подпомагане също предлагат безплатен психолог.
Аз не се възползвах, тъй като дъщеря ми вече ходеше при моята психоложка пак заради главоболие и й имаше доверие. Тя не се е наранявала, но всичко задържаше в себе си, не споделяше, а си е страдала тихичко и явно от това почти всеки ден я болеше глава.

Уважаеми родители,нека първо се представя:
- пол мъжки
- години 32
- семейно положение single
- деца 2 момчета (2.5 и 4.5 год.)
- схема на отглеждане два дена при мен,два при мама (37год.) и баба
 Причината да посетя дамския форум , е въпросът ,който ме вълнуваше:
  кои са камъчетата , довели до необратими процеси и отношения в "нормалните" семейства ?
Изводите ще оставя за себе си , но от личен опит и наблюдения ,смело мога да заявя ,че семействата  все по често се разпадат заради безотговорното и лековато поведение на майката.
Нямах намерение да пиша ,защото се чувствах извън модела ,но историята на г-жа Bianka за много духовно извисената йогиня-веганка ме зареди с  ентусиазъм.
С МНД живяхме 7 години(без брак), набързо две деца едно след друго, отношенията ни бяха почти нормални,еднообразно ежедневие,свободно време нула(работа-деца-работа -деца). Да пораснат още малко,да са по самостоятелни и всичко ще се нареди.Да ама Не.
Тогава се появи Той : човека знаещ всички отговори за живота и вселената ,философ ,психолог пръщи от акъл ,пише книги  и единствено той познава истинската любов http://www.parallelreality-bg.com
Пет месеца МНД не отлепи от компа- имам много работа , тука в един форум се забърках още малко нещо да си изясня ...накрая изплю камъчето
- ми аз си пиша с един човек
Било като детско влюбване във въображаем герой ,имала някакви чувства но незнаела точно какви  бла бла бла.
Вижда ли се веднъж някога , тя сега се сетила нещо да го пита ,той я  питал как си ,ами имам две деца , това ли е живота ,който искаше ,мисля че НЕ и тн.Разказа и как хората сме просто щъкащи, двуноги заключени в матрицата и само той може да я разбере какво стойностно същество всъщност е http://xcombg.net/index.php?topic=2267.0
Говорихме ,говорихме направих се на луд ,че нищо не е станало, но не само ,че не се спря ами започна да ми разказва за него -какъв бил , как заради него започнала да уважава родителите ми   ....Той и казва какви песни да слуша и какво ще почуства , кой филм да изгледа и какви ключове ще открие там .Тя със слушалките на ушите  стои на лаптопа , слуша как чуруликат едни врабчета и шумулят едни тревички  ,гледа в една точка  .Любов.
Казах и че ще я изгоня ако не спре - ами намери си една любовница и ще ме търпиш докато децата имат нужда от мен .. Децата?Децата бяха последна грижа -оставете ме на мира ,че имам много работа
За финал ми заяви , че иска да преведе една книга (Бигфут - първия човешки прототип ,само че извънземните си забравили няколко бройки), извади си тефтерчето ,превежда си книжката и хич не и дреме на ....
Изгоних я , мама веднага дойде да си я прибере ( да я спаси от тиранина) и вкъщи на спокойствие завърши благородното си начинание http://xcombg.net/index.php?topic=2352.0.
Ами децата? Поех си ги сам (малкият беше на 2год. с шишето с млякото и памперсите) .
Цял живот си се борил и си вярвал в нещо .Да се дам на един Бай Хуй и на една  няма да стане.

Анго, всеки си има своята история и никога не може да се генерализира. Може и да си прав, че преобладават майки с лековато поведение, но при мен бе бащата. Аз винаги съм била семеен тип и за мен децата са били приоритет номер 1. Сега миналото е зад мен и искам да продължа напред. Не искам да виня никого за преди. Всеки сам прави своя избор..няма грешки, а съзнателни избори...
Сега сме разделени и се разбираме добре. Не говорим за преди, а гледаме напред колкото е възможно това. Животът продължава! Трябва да обичаме и да бъдем щастливи! Желая ти успех и на теб! Грижи се за дечицата и никога не им говори лоши неща за майка им. Това само ще ги нарани. Това е моята теория! Късмет ти желая, сила, търпение и любов!  

Напълно подкрепям мнението на колегата. В повечето случаи причините за разводите и разделите са, че на майката нещо й е прищракало и й се е приискало авантюра с някой друг. Хубаво е направил колегата, че я е изгонил. Защото по някога жените могат да бъдат много нагли.

Няма значение дали е мъж или жена всичко си е до човека.Просто някои хора не се интересуват от това какво причиняват на човека до себе си дори и на децата си.Съжалявам за това което преживяваш ти сега,но не се озлобявай към всички жени и ние тук сме като теб.Дано всичко се подреди при вас и да сте щастливи.Успех и пиши бихме могли да си помагаме интересна е мъжката гледна точка.

Момчета, не генерализирайте така. По-горе момичетата казаха, че всеки си има своята история. Около мен има разделени семейства и за да се стигне до раздяла винаги има двама. Повечето мъже около мен изневеряват след раждането на дете/ца. Чувстват се пренебрегнати.
С ММ сме от 15години заедно. Не бяхме силна любов, или поне тази за която се говори от пръв поглед (поне за мен). Той ме забеляза, започнахме да излизаме и аз силно се привързах. Тогава той живееше с родителите си. Майка властна, баща му душица, сестра му също, но свекървата не ме хареса. Всъщност тя никоя не е харесвала и в миналото. И той и аз сме отгледани в т.н средна класа съвсем нормално. Сестра му се събра с мъж с 18 години по-възрастен от нея. Бизнесмен, доста добре устроен. Много властен. Жената за него е по-нисше създание без право на мнение. Свекървата обаче него го прие според мен насила. Заради дъщеря си и факта, че им подсигури по-висок стандарт на живот. Ремонт в къщата, почивки, круизи и тн. Свекървата литна в небесата. Аз вече тотално не се вписвах в картинката. Постоянно я дразнех с нещо и мрънкаше на ММ. Между чука и наковалнята стана изнервен. След един скандал, че не съм извадила навреме дрехите от пералнята си тръгнах. Плака, върнах се, но се изнесохме. Така живяхме щастливо 5 години. Решихме да имаме дете. Забременях бързо, бременността ми беше най-хубавото ми време с ММ. Роди се дъщеря ми. Започна да се дразни от всичко. Детето си го гледам/х перфектно, сготвено, изчистено, но секс не правехме, защото все имах някакви гинекологични проблеми. Той пожела да спи в хола да се наспива за работа и вече 7 години така и не се върна в общата спалня. Правих опити аз да отида на дивана. Въпреки, че ме болеше по време на полов акт стисках зъби за да е спокоен. Явно не съм се преструвала добре, защото ми наговори ужасни неща които ме е срам да споделя 6 годни ние бяхме просто съквартиранти, отказваше всякакъв контакт. Той в хола, аз в спалнята с детето. Никога не му изневерих. Надявах се нещата да се оправят, но това ме съсипа. През 2011г разбрах за любовницата. Не казах, че знам, чаках да отмине. Купихме жилище. Започна да се товари с кредита, който двамата изплащахме. Постоянно делеше всичко, той какво, аз какво..жива агония. Заради детето стоях и чаках, защото въпреки всичките си кусури знаех, че е добър човек, а сляпата неделя не пита. Да, но времето минаваше, нещата не се оправяха и вече и аз станах изнервена. Чувствах се в капан, почувствах се като една слугиня. През 2013г ми откриха рак на маточната шийка. Шока беше голям за мен. Стегнах се заради детенцето ми. Операцията беше много тежка, след нея трябваше много да се пазя. Той не беше до мен и в този момент. Не помагаше вкъщи, идваха сестрите ми, а те мълчаливо страдаха като виждаха какво му е отношението. Рака ми бил измислен от мен нарочно за да си махна всичко и нямаме второ дете.  Не идваше с мен за изследвания, резултати, дори не ме питаше, и аз спрях и да му казвам. Това ме съсипа. Миналата година поднови връзката си. Вече започна да става доста груб. Обиждаше, казваше, че е с мен заради детето, че ако си тръгна ще докажа, че съм егоист.
Преди бъдни вечер нещата ескалираха, аз се промених, спрях да мълча и това го озлоби до степен да ме удари пред детето. Събрах си багажа и отидох при сестрите ми. Там обаче е тясно и далече от училището на детето. ММ отказа да се изнесе поне докато продадем жилището, то било негово. Детето получи зостер от стрес, стана много нервна и тъжна и аз отново се върнах при него, но вече категорична за раздяла. В момента се подминаваме, говорим неща около детето или продажбата. Чакам я с нетърпение за да се купя нещо свое малко и да живея по-спокойно.
Та да се върна на по-горното ми мнение да не се генерализира. Не се озлобявайте излишно, всеки си има своята история и съдба.

Ango 32, аз лично със сигурност знам, че при случай на изневяра конкретно мъжете действат по-правилно и много по-бързо от жените Ето, разбрал си, поговорил си, като не се прекратява връзката,. дал си пътя на жена ти. Докато ние жените сме в пъти по-склонни на умуваме, даваме не знам какви си шансове и други такива. Намирам това от гледна точка на своя опит за ненужно. Намеси ли се трети човек,  хората трябва да се разделят възможно най-бързо.

Кики, защо така, мъчно ми стана  И аз точно 2011 разбрах за духовната нова жена в живота на бившия ми съпруг, но точно 6 месеца след това, през 2012 вече бяхме разделени. Радвам се, че си намерила сили накрая да приключиш всичко и ти гарантирам, че те чакат много хубави моменти 

Happy2016, напълно те разбирам Който не е минал през това, той не знае какво е...

Сама отговори много точно, защото давах шанс на семейството ни, но не се получи. Сега смятам, че беше грешка и че мълчанието "не е злато" в някой моменти.
Не пожелавам на никого да чуе диагнозата рак. Не може да се опише с нищо. Липсата на подкрепа, обидите, че белезите са ми ужасни. Единственото нещо, което винаги ме вдига е дъщеря ми. Чувствам се зле, но и някак по-спокойна, защото имам решение.

Дай си само една година сама с детето и няма да повярваш колко по-добре ще бъдеш 

Дали не трябва да пишем в друга тема, че тази е само за представяне