Кои са самотните родители?

  • 355 644
  • 1 380
# 1 080
iana28 изобщо не му отстъпвай, много му липсвали, но не мислил за тях когато трябвало. Айде стига с тези театри. Той и моя ми казва че много му липсвала дъщеря му и иска да я взема да я гледа поне за ден два през седмицата, но отговорът ми е -Не. Чудя се къде беше когато я гледах сама и болна ни е зарязвал сами с детето. Тогава не искаше да я гледа, защото беше ангажиран да сваля любовницата си. Хич не ме интерсуват желанията му, да е мислил когато трябва, прави се на големия родител баща един път в седмицата. Децата имат нужда от баща си всеки ден и не само да отбива номера че ето ти виж видял си детето. Палячовци, ама хич не му оставай длъжница и да му се примиряваш. Какво от това че ще се появи друг мъж в живота ти рано или късно. И да,  ще общуват с него разбира се. Но това ще е човек появил се когато мама е била вече сама и какво друго и остава, освен да търси щастието си.
А бащата да е мислил преди да хукне подир новото си завоевание, че е семеен и че е баща. Сега всеки да си сърба попарата и да си носи последствията. То пилето се отглежда от кокошката не от петела.
Смешни клоуни, всеки път като гледам моя хубавец как се излага ми става от жалък по жалък. Как ли не съм допуснала дъщеря ми да гледа това. Аз съм отговорна за възпитанието и и не искам това да и е пред очите.
Смело напред iana28 и хич не му се предавай. Желая ти успех и дано наистина да вземем да срещнем   подходящ партньор, защото не бива да забравяме че освен родители сме и жени и то все още млади. Е поне се успокоявам че за нищо вече не бързам. Дете си имам и за брак тепърва не съм се запътила, но много ми се иска да си имам приятел за подкрепа и просто да ме кара да се чувствам добре. Истината е че не е лесно с децата. Поне аз нямам много възможност да излизам и да се срещам с много хора, времето ми е доста ограничено. На работа, вкъщи, детето, домашните ангажименти......
Всичко е пред нас  и съм сигурна че все някога ще се появи точния...
Не забравяй- децата за да са щастливи, трябва и майка им да е щастлива!!!
Виж целия пост
# 1 081
Как сте мами? Справяте ли се? Ние вчера подписахме документите за развода и му се вижда края. Вече съм спокойна и продължавам напред сама. Приех мисля напълно положението. Трябваха ми 10 месеца. Нямаше как бързо изтрезнях.
Виж целия пост
# 1 082
 iana28, този месец станаха 4 години и от моя развод. макар че преди това бяхме разделени над година (разделихме се Януари 2012). Към днешна дата съм омъжена за мъж, който със сигурност ме обича, имаме и бебе. Така че никой не знае какво ще му поднесе бъдещето  Heart Eyes Горе главата и си живей живота, ще видиш колко по-добре ще си!
Виж целия пост
# 1 083
Ох това с новия мъж не знам мисля си,че никога няма да срещна друг...не знам ти така ли си мислела докато не се е появил...но май ще съм си сама до края....но това не ме плаши...поне съм спокойна...
Виж целия пост
# 1 084
Ами, изобщо не съм си мислила за мъж, в такъв стрес бях, че... хич за какво да са ми пак мъже, си мислех. Новият човек прояви инициатива, той се обаждаше и настояваше да излизаме. Аз бях толкова "романтична", че още на първата ни среща му казах, че не сме един за друг, понеже съм приключила с децата, а той още няма, да си търси някоя друга.   Mr. Green
Виж целия пост
# 1 085
Хаха е добре те е убедил, че не си приключила с децата значи...и с мъжете. Браво на него!
Виж целия пост
# 1 086
При мен след 3 седмици ще станат 7 години от раздялата ни. Разводът беше октомври или ноемрви, не помня Simple Smile
Виж целия пост
# 1 087
С времето и годините избледняват ли нещата? Забравя ли се? Предполагам с годините олеква все повече.
Виж целия пост
# 1 088
При мен раздялата е откакто бях бременна с детето ни, тоест преди 13 години. От десет имам друг мъж до себе си, а от девет месеца и бебе  Peace
Забравя се, да. Трудно ми е да си спомня даже времето, прекарано с него. Не поддържам никакъв контакт, още повече че мъжа ми припозна детето, докато биологичния баща се кълнеше до последно, че не е негово. На 47 г. живее още с мама и така му е добре. Жив и здрав, не ми дреме за него
Виж целия пост
# 1 089
При мен раздялата е откакто бях бременна с детето ни, тоест преди 13 години. От десет имам друг мъж до себе си, а от девет месеца и бебе  Peace
Забравя се, да. Трудно ми е да си спомня даже времето, прекарано с него. Не поддържам никакъв контакт, още повече че мъжа ми припозна детето, докато биологичния баща се кълнеше до последно, че не е негово. На 47 г. живее още с мама и така му е добре. Жив и здрав, не ми дреме за него
И при мен така се случи- биологичният баща отрича да е негово. Засега е само мое. Понякога се чудя какво да правя и защо се случи на мен. Насила не искам нищо. Дано да е щастливо детето ми и да не му липсва нищо. Без да искам изпитвам вина, че няма баща.
Виж целия пост
# 1 090
Бременна ли си, Гали?
Виж целия пост
# 1 091
Браво _Bianka_ много се радвам за теб, преодоляла си раздялата и ето че са ти се случили много хубави неща. Това ми дава надежда и на мен да продължа на пред. Въпреки, че в момента все още много страдам от случващото ми се. Надявам се съдбата най после и на мен да ми се усмихне.
Пожелавам го на всички самотни мами да срещнем своята половинка, колкото и да не ни се вярва в момента.
Виж целия пост
# 1 092
Дано Praynig Успех на всички Hug
Виж целия пост
# 1 093
Много им се впрягате на бащите. И не разбирам защо не им давате децата в новия им дом/семейство.  Минало, заминало. Сложете му точка.
И да с времето всичко си избледнява.
Виж целия пост
# 1 094
Много им се впрягате на бащите. И не разбирам защо не им давате децата в новия им дом/семейство.  Минало, заминало. Сложете му точка.
И да с времето всичко си избледнява.

От баща до баща има разлика и има бащи, които са си за впрягане и то бая. Манипулатори и егоцентрици сред мъжете колкото щеш и ако жената не е с характер и не съумява да отвърне на манипулациите, се впряга,напряга и страда. Това е нещо напълно нормално и разбираемо. Отделен въпрос е, че е много вредно за самата жена да позволява на мъжа да я манипулира.
Добрия баланс след раздяла по отношение на детето не е елементарен процес и в някои случаи изисква упорита работа, желание (от двете страни) и доста време докато се постигне.
Не е толкова до новия дом и новото семейство, колкото до опасенията, притесненията и безпокойството у майката дали детето е защитено от вредни влияния от чужди външни хора, които в никакъв случай не са задължени да са доброжелателни към него. Минало заминало - да, но децата са много крехки и попиват всичко и като отношение към мама в новия дом и като отношение към тях самите от новата кака, леля или каквато им е там нова жена на таткото. Ако има и деца тази нова жена, нещата стават още по-деликатни и подлежащи на внимателно и постепенно навлизане на детето в новата обстановка.
Рядко има случаи на безболезнено преминаване от едната домашна обстановка в друга така че не случайно повечето жени реагират по най-радикалния начин - просто няма да го пращам там ! И това не е ок , но й лекомисленото хвърляне на това дете е един нов дом с нов човек/хора също не е никак ОК особено ако въпросния татко няма нормални взаимоотношения и комуникация с майката.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия