Как тялото и сетивата ви понасят едно простичко " Сбогом " ?

  • 2 583
  • 37
  Има ли запечатано в съзнанието и спомените ви някое изпращане? Човек, за когото да сте се радвали че изпращате и че никога повече няма да видите, примерно? Ронили ли сте сълзи или на момента сетивата и тялото ви всъщност не са осъзнавали какво точно се случва. Адекватните хорските реакции не винаги са проявени в точния момент и на точното място. Човешки му работи.
  За Chanel знам, нея милата хич и няма да я питам  bouquet.
 
Виж целия пост
# 1
Аз съм цар на неадекватното поведение. Колкото повече ми е мъчно, толкова по- истерично се смея. Колкото по- притеснена съм, толкова повече се усмихвам.
Но имам едно сбогуване, когато буквално усещах мъката си като болка. Не помня, колко адеквата ми е била реакцията. Помня само колко много ме болеше. Женски му работи!
Виж целия пост
# 2
Аз съм цар на неадекватното поведение. Колкото повече ми е мъчно, толкова по- истерично се смея. Колкото по- притеснена съм, толкова повече се усмихвам.

И аз съм така. Хората около мен понякога не могат да разберат какво става. Ама то това си е един вид защитна реакция. 
Виж целия пост
# 3
В повечето случаи усещам как пада тежест от мен ...после започва да ми става мъчно и накрая изпадам в депресия и рева
Виж целия пост
# 4
Физическа болка изпитвам, когато човека ми е бил скъп. Понякога- облекчение, че са ми спестили усилието аз да го кажа.  Но винаги усещанията ми са на физическо ниво. В първия случай се правя на непукист, във втория- в общи линии безразлична.

Мога болна да легна от мъка след нежелано "Сбогом"  Laughing Е, не чак толкова драматично, но почти.
Виж целия пост
# 5
 Това със смеха е наистина защитна реакция и по мое мнение. Добре е макар и неадекватно, когато ти идва да се смееш отвътре. На мен не ми се получава, опитвала съм се да се насиля и се е получавало точно " смях през сълзи " Confused
Виж целия пост
# 6
Ах,душички милички.
Виж целия пост
# 7
Реагирам, сякаш всичко е в рамките на нормалното. След 30 мин. - криза.
Виж целия пост
# 8
Определено е защитна реакция. Иначе не мога да си обясня защо се смях истерично час, след като погребахме баща ми. А след това три дни плаках.
Виж целия пост
# 9
Не казвам "сбогом", а "довиждане".
Виж целия пост
# 10
Преди 11 години ми се случи, имах чувството, че ще умра, сякаш нямаше живот след това. Ужасно е. Времето лекува и една голяма любов се превъзмогва с началото на друга любов. При мен така се стекоха обстоятелствата и съм благодарна на Бог, иначе щях да се самоубия.
Виж целия пост
# 11
Е, ако знаеш че наистина срещата е последна? Осъзнато ли е казното" Довиждане " или е от онези думи, които се изтъркулват преди ума да ги е преценил?
Виж целия пост
# 12
Е, ако знаеш че наистина срещата е последна? Осъзнато ли е казното" Довиждане " или е от онези думи, които се изтъркулват преди ума да ги е преценил?
Няма как да го знам. Никоя среща не е последна  Simple Smile
Виж целия пост
# 13
Преди 11 години ми се случи, имах чувството, че ще умра, сякаш нямаше живот след това. Ужасно е. Времето лекува Шанел и една голяма любов се превъзмогва с началото на друга любов. При мен така се стекоха обстоятелствата и съм благодарна на Бог, иначе щях да се самоубия.
Не разбирам това послание към мен.Аз нямам нужда от нова любов.Имам нужда мъжът ми още поне два месеца да не се качва на кораб.
Виж целия пост
# 14
Не плача. Не се смея. Реагирам с дебилно безразличие, защото всъщност отвътре се чувствам... празна. И всичките ми сили вместо за реакция отиват за това, да ме "държат" изправена и в човешка форма. Обикновено осъзнавам какво точно се е случило и реагирам много след това. Така другите си мислят, че съм супер корава и безсърдечна. Което не е пък и ужасно лошо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия