. Психиката на теzи жени е достатъчно крехка...
Иди на контролен преглед и объсдете с лекаря ти бъдещите стъпки. Искрено се надявам съвсем скоро да се похвалиш с успех!
. Психиката на теzи жени е достатъчно крехка...
Колкото до моята киста ( току що разрових Епикризата ) също е била дермоидна, но беше много голяма ( по голяма от кокосов орех както пише в епикризата). Нямам друга диагноза освен остраняването на десният яйчник (или Adnexectomia dextralis - както го наричат в епикризата). Истината е че никога не съм имала други геникологични проблеми, цикъла ми е абсолютно редовен, никога не съм имала болки. Беше ми редовен и преди да ме оперират, нормален без абсолютно никакви болки. Точно за това всичко ми доиде като гръм от ясно небе. Беше преди 8 години, когато бях още на 23, при един съвсем профилактичен преглед при гениколог и хоп нещото беше открито. Първо ми каза че е бременност и то 4- 5 месец
, след като обаче аз се усъмних и го помолих да ме прегледа на ехограф след 10 мин мълчание и изучаване на нещото, беше категоричен че е много голямо и че е миома (така си мислеха в началото заради големите размери, не се виждаше добре че произлиза от яйчника). Разбира се не останах само с негово мнение, ходих поне на още 3 различни лекари и всеки ми казваше нещо различно. Това оше по-вече ме панира, но операция така или иначе трябваше да се направи, няма спор. Бях подготвена за наи-лошото. След това бях толкова благодарна че беше само киста
Всеки ми казваше - " Как така не си го осетила?" Ами незнам, нищо ми нямаше М. редожна, нямам абсолютно никакви болки и до ден днешен, дори почти нямах корем тогава беше ми плосък, незнам кйде е била пустата му киста
Тогава след операцията лекарите ми казаха че не могат да ми кажат точно от кога я имам, може да съм се родила с нея, затова и не знаеха дали този яйчник (който беше отсранен) е работил изобшо някога или пък функцията му е отпадала постеменно. Поради тази причина ми казаха, може би функцията му се е поела от другият. Тогаване се интересувах . Бях малка и глупава а и темата деца ми беше някъде в далечното бъдеще
Ето момента дойде и сега за първи път се замислихме сериозно, и то дори вече желанието ми за бебче се увеличава всеки денстава нетърпимо. Всички около мен имат деца, а роднините ( както се подразбира) започват да ми подхвърлят гадни намеци, а мен дори ме е страх да опитаме защото се страхувам че може и никога да не стане...
Препоръчани теми