Първо - конкретно на въпроса на авторката. Честно казано, нямам представа как бих реагирала в този случай . Не мисля, че е възможно да попадна в такава ситуация. Струва ми се доста детински и незрял целия разговор. Но, доколкото мога да си се представя, подозирам, че ще се обидя, ще се разплача и ще се нацупя. Когато попита защо така (а той естествено ще попита), ще представя думите му в толкова черен контекст, че ще го е срам от себе си. Накрая всичко ще приключи с извинение. Така поне протичат всички ситуации, в които неволно ме е обидил. Манипулация, толкова. Просто, ама действа безотказно.
![Wink](/img/emojis/faces/wink.png)
![Sunglasses](/img/emojis/most_used/sunglasses.png)
По-скоро ме порази отношението на част от коментарите. Това, че желанието за съчувствие и съпричастност, когато жената преживява един от най-тежките и трудни моменти в живота си, се разглежда като нещо грозно и ненормално
![Shocked](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/icon_eek.gif)
![Praynig](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/yahoo_27.gif)
И да, искам да ме уважава като майка на детето му. Като жената, избрала точно него, за да роди неговото дете, да продължи него, а не някой друг. Нека ме уважава във всички мои житейски роли - на жена, на майка, на съпруга, на професионалист - но ако някога всичко между нас си отиде, нека поне това уважение остане, а не да се гледаме като куче и котка. Мисля, че е важно.
Стана много дълго, но темата засегна няколко наистина дълбоки аспекта на отношенията в семейството, просто трябваше да си кажа и аз
![Blush](/img/emojis/most_used/blush.png)