Как ще постъпите ако мъжа ви каже това -->

Четох повече от половин час всички мнения по темата и не можах да се въздържа да не изкажа и моето.
Първо - конкретно на въпроса на авторката. Честно казано, нямам представа как бих реагирала в този случай . Не мисля, че е възможно да попадна в такава ситуация. Струва ми се доста детински и незрял целия разговор. Но, доколкото мога да си се представя, подозирам, че ще се обидя, ще се разплача и ще се нацупя. Когато попита защо така (а той естествено ще попита), ще представя думите му в толкова черен контекст, че ще го е срам от себе си. Накрая всичко ще приключи с извинение. Така поне протичат всички ситуации, в които неволно ме е обидил. Манипулация, толкова. Просто, ама действа безотказно.  Но ако не осъзнае своята глупост и не се извини... дори не мога да си представя подобен сценарий...
По-скоро ме порази отношението на част от коментарите. Това, че желанието за съчувствие и съпричастност, когато жената преживява един от най-тежките и трудни моменти в живота си, се разглежда като нещо грозно и ненормално  . Раждането е най-естественото нещо на света, но това не го прави по-малко тежко и страшно. Ами, тя и смъртта е най-естественото нещо, че и неизбежно даже, за разлика от бременността и раждането, ама всички ни е страх от смъртта, а по-честните пред себе си дори  си го признаваме. Когато и ако тръгна да раждам (щото ние се борим с мъжки фактор стерилитет), искам мъжът ми да е до мен. Искам да ми бърше челото докато се потя от болка, искам да ми сложи ледче на изпръхналите устни, да е плътно зад мен и докато може да ми държи ръката, а след това да ми поддържа гърба при напъните, щото съм наясно, че усилието ще е огромно. Нямам желание да ми наднича между краката и да припада от кървавите и нелицеприятни гледки, ама искам да е до мен. Щото това дете ще е колкото мое, толкова и негово и не виждам причина да му спестя раждането. Пък и съм такава - емоционална, открита, споделям всичко с близките си. Всичко това той го знае още от момента, в който започнахме да правим бебе и е съгласен с това виждане.
И да, искам да ме уважава като майка на детето му. Като жената, избрала точно него, за да роди неговото дете, да продължи него, а не някой друг. Нека ме уважава във всички мои житейски роли - на жена, на майка, на съпруга, на професионалист - но ако някога всичко между нас си отиде, нека поне това уважение остане, а не да се гледаме като куче и котка. Мисля, че е важно.
Стана много дълго, но темата засегна няколко наистина дълбоки аспекта на отношенията в семейството, просто трябваше да си кажа и аз 

Прекрасно беше. Просто няма какво да добавя.     

Следващия път бих го взела с мен докато раждам , но ще го държа за топките, да видим тогава кой ще вика повече

Много хубав пост. Чудесен Мед ми капеше на сърцето докато четях  

внимавай какво си пожелаваш 
първо - не ти трябват ледчета, и без това те тресе
второ -усилието не е чак толкова грандиозно, няма страшно!
трето- дали след тази гледка ще гледа на теб със същите очи? Като правите секс да си представя разни работи да излизат от теб??
четвърто - ако вземе да колабира? имай предвид, че мъжете понякога са по-крехки от нас. Независимо от габаритите си. Ще раждаш или ще се тревожиш за него?

Аз мисля, че просто на човека му се е щяло да я подразни. Без други мисли.

Родих секцио в 8-мия месец, като цялата бременност я изкарах в патологията, заради отлепена плацента. Малкият беше на 4 месеца, когато обяснявах на мъжа ми колко ми е било трудно по време на бременността и раждането, а той ме погледна учудено и каза "...Че ти раждала ли си...". Толкова се засегнах, че направо изпаднах в истерия от гняв и обида.

а той?
оправда ли се по някакъв начин?

Мрънкаше извинения, но след дъжд качулка. Разбрах, че си го е мислел и е изпуснал репликата.

не го е срам!!! туй си е операция и си е сериозно нещо....

п.п. абе мили момичета, не разбрахте ли, че не мислим като вас, особено пък за неща, които няма как да изпитаме и почувстваме...

п.п. 2 сигурно щеше да се чувстваш по-добре, ако Той те беше забременил и те беше оставил примерно в петия месец да се оправяш сама в живота с дете на ръце...

Ми бих му казала..Не не съм това дете щъркела го донесе...

Едва ли може да си представи какво ти е било на теб или на всяка друга майка родила по няма значение какъв начин.каква е болката и т.н

Така че не се връзвай чак толкова,радвай се че си родила живо и здраво детенце.

Ако всичко в семейството е ок, изобщо не бих се връзвала на тия думи.

Не го вземай толкова навътре мила. Първичното в подсъзнанието на мъжете трудно може да се отстрани, от къде толкова мозък та да си даде труд да помисли отрочето му как е пристигнало на бял свят, дали с раждане или без раждане  Той нали си е свършил работата