Точно свикването е една от причините да напускам. Когато един колега още преди да си отвори устата знам какво ще каже, вече не е интересно. В последната фирма /два града, три длъжности/ вече съм седем години, което си ми е рекорд.
Сменяте ли си често работата?
- Публикувана: 11 фев. 2008, 22:11 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2008, 10:33 ч.
# 75
17 фев. 2008, 15:41 ч.
Точно свикването е една от причините да напускам. Когато един колега още преди да си отвори устата знам какво ще каже, вече не е интересно. В последната фирма /два града, три длъжности/ вече съм седем години, което си ми е рекорд.
Виж целия пост
Точно свикването е една от причините да напускам. Когато един колега още преди да си отвори устата знам какво ще каже, вече не е интересно. В последната фирма /два града, три длъжности/ вече съм седем години, което си ми е рекорд.
# 76
17 фев. 2008, 18:52 ч.
А после не изпитваш ли някаква носталгия?
Аз се опасявам, че ще ми липсват хората с които съм свикнала и с които дълго време съм споделяла ежедневието си.
Виж целия пост
Точно свикването е една от причините да напускам. Когато един колега още преди да си отвори устата знам какво ще каже, вече не е интересно.
Аз се опасявам, че ще ми липсват хората с които съм свикнала и с които дълго време съм споделяла ежедневието си.
# 77
17 фев. 2008, 19:12 ч.
А после не изпитваш ли някаква носталгия?
Аз се опасявам, че ще ми липсват хората с които съм свикнала и с които дълго време съм споделяла ежедневието си.
Ами да ти кажа, точно тези запознанства са от най-хубавите в живота ми - като напусна приятелските отношения сякаш се избистрят още повече
Виж целия пост
Точно свикването е една от причините да напускам. Когато един колега още преди да си отвори устата знам какво ще каже, вече не е интересно.
Аз се опасявам, че ще ми липсват хората с които съм свикнала и с които дълго време съм споделяла ежедневието си.
Ами да ти кажа, точно тези запознанства са от най-хубавите в живота ми - като напусна приятелските отношения сякаш се избистрят още повече
# 78
17 фев. 2008, 19:15 ч.
Има само едив колектив, за който ми е болно. Но от тоя завод съм съкращаван два пъти, може би съм единствения в БГ, заводът отдавна е фалирал и сградите са разпродадени на други фирми. Няма как. Имам двама познати, от различни фирми, които са клошари в момента. Не със всеки колектив съм се сработвал до такава степен, че после да ми е мъчно. Малко съм труден в това отношение. Реално с колежки и колеги общуваме повече, отколкото с половинките си.
Виж целия пост
# 79
17 фев. 2008, 19:23 ч.
Е ето това е много вярно
Виж целия пост
Реално с колежки и колеги общуваме повече, отколкото с половинките си.
Е ето това е много вярно
# 80
18 фев. 2008, 11:03 ч.
При мен има ясна граница между приятели и колеги, която не трябва да се преминава според опита ми. Или си професионалист, или не. Можеш да си доброжелателен, открит и приятелски настроен, но приятели в истинския смисъл на думата не допускам да се създават. Половинката ми си остава най-близкия човек, и ако и за момент имам причина да си мисля, че с някой колега съм по-близка, значи имам сериозен проблем във връзката си.
Виж целия пост
# 81
18 фев. 2008, 11:52 ч.
Подкрепям мнението на Минзухар (донякъде).
Аз лично последните 10 г. работя в една и съща сфера, като допълнителната ми работа си е една и съща (просто допълвам и още нещо към нея - 10 г. работя като нещатен сътрудник на 1 международна организация, 5 г. работя като консултант за 1 фирма, от около 2 г. работя за 1 НПО, от 1 г. съм консултант и на печатно издание), но постоянната си работа сменям с удоволствие - ако ми предложат нещо по-добро, по-високо заплащане или просто "развитие". С всяка нова работа досега съм "надграждала" над предишната.
За 12 г., откакто работя (с официален трудов стаж 10 г.) - съм сменила 4 работни места и сега съм на 5-то (засега нямам намерение да го сменям поне 2-3 г.). Винаги съм си тръгвала сама, а от следващия ден съм започвала на новото място (често по покана директно от това място, без аз да съм го търсила). Започнах в община, минах през министерство, после международна организация, после НПО и сега съм в едно от най-големите ЕАД-та в БГ.
Виж целия пост
Аз лично последните 10 г. работя в една и съща сфера, като допълнителната ми работа си е една и съща (просто допълвам и още нещо към нея - 10 г. работя като нещатен сътрудник на 1 международна организация, 5 г. работя като консултант за 1 фирма, от около 2 г. работя за 1 НПО, от 1 г. съм консултант и на печатно издание), но постоянната си работа сменям с удоволствие - ако ми предложат нещо по-добро, по-високо заплащане или просто "развитие". С всяка нова работа досега съм "надграждала" над предишната.
За 12 г., откакто работя (с официален трудов стаж 10 г.) - съм сменила 4 работни места и сега съм на 5-то (засега нямам намерение да го сменям поне 2-3 г.). Винаги съм си тръгвала сама, а от следващия ден съм започвала на новото място (често по покана директно от това място, без аз да съм го търсила). Започнах в община, минах през министерство, после международна организация, после НПО и сега съм в едно от най-големите ЕАД-та в БГ.
При мен има ясна граница между приятели и колеги, която не трябва да се преминава според опита ми. Или си професионалист, или не. Можеш да си доброжелателен, открит и приятелски настроен, но приятели в истинския смисъл на думата не допускам да се създават. ...
# 82
18 фев. 2008, 14:17 ч.
работя близо от 15 години 
По4нах като студетка, бях секретарка в една агенция за недживими имоти. Минах през доста фирми , все сама напусках и по4вах още на следващия ден другата работа. Работата ми след сектетарската беше изцяло свързана с маркетинга и рекламата (това съм и завършила) Оби4ах да сменям полетата на изява. Най-дълго се задържах 6 години на едно място. Сега също работя в същата сфера, в малка фирма където станах съдружник. Освен тази ми работа имаме и собствен бизнез където доста активно се включвам Работа ми винаги ми е носила много удовлетворение, ходила съм винаги със желание
Виж целия пост
По4нах като студетка, бях секретарка в една агенция за недживими имоти. Минах през доста фирми , все сама напусках и по4вах още на следващия ден другата работа. Работата ми след сектетарската беше изцяло свързана с маркетинга и рекламата (това съм и завършила) Оби4ах да сменям полетата на изява. Най-дълго се задържах 6 години на едно място. Сега също работя в същата сфера, в малка фирма където станах съдружник. Освен тази ми работа имаме и собствен бизнез където доста активно се включвам Работа ми винаги ми е носила много удовлетворение, ходила съм винаги със желание 
# 83
21 фев. 2008, 21:39 ч.
А защо трябва да се противопоставят колегите на половинката? 
Това, че може да има колеги- приятели в истинския смисъл на думата е чудесно и по никакъв начин не влияе на семейните взаимоотношения.
Виж целия пост
При мен има ясна граница между приятели и колеги, която не трябва да се преминава според опита ми. Или си професионалист, или не. Можеш да си доброжелателен, открит и приятелски настроен, но приятели в истинския смисъл на думата не допускам да се създават. Половинката ми си остава най-близкия човек, и ако и за момент имам причина да си мисля, че с някой колега съм по-близка, значи имам сериозен проблем във връзката си.
Това, че може да има колеги- приятели в истинския смисъл на думата е чудесно и по никакъв начин не влияе на семейните взаимоотношения.
# 84
22 фев. 2008, 10:33 ч.
Извинявай Санела, но имам по-различно мнение по въпроса - просто опитът ми е такъв.
Приятелството в работата вреди на професионалните отношения - била съм в позиция да уволня, глобя и накажа приятел - колега и вярвай ми - аз си изпатих най-много от ситуацията. Затова оттогава колегите са само в офиса, в личния ми живот имам коренно различни приятели. Не приемам да работя при приятели, не приемам да бъда препоръчвана от приятели, въобще правя една малка пропаст между работа и личен живот в името на собствения ми комфорт. Просто при мен опитът ме накара да съм такава.
Виж целия пост
Приятелството в работата вреди на професионалните отношения - била съм в позиция да уволня, глобя и накажа приятел - колега и вярвай ми - аз си изпатих най-много от ситуацията. Затова оттогава колегите са само в офиса, в личния ми живот имам коренно различни приятели. Не приемам да работя при приятели, не приемам да бъда препоръчвана от приятели, въобще правя една малка пропаст между работа и личен живот в името на собствения ми комфорт. Просто при мен опитът ме накара да съм такава.
Препоръчани теми