10 евъргрийна,free edition,от свекъра(свекървата).

Ами не съм прекратила отношения, заради мъжа си, той се чувства зле ,кокато тя му се цупи, вменява му и чувство за вина/все мрънка че е недоволна от нещо/. Сега последно се чувствала зле, че сме я дистанцирали от децата. В смисъл,че не й се обаждаме да ги гледа, но като се има предвид горенаписаното, мисля,че и на това трябва да е доволна.
Сега да продължа с бисерите:

11. Идвайки да разгледа, къщата, която строят моите родители, следва коментар "Еми, хубаво е , ама да знаете, човек не трябва да ламти за толкова много" - е да, къщата е на 3 етажа и е нещото, за което са бъхтали цял живот.

12. При рискова инвестиция на сина си/която впоследствие се оказва успешна/ -" кога ще се спреш с тази работа, човек не трябва да ламти за много, не се ли наяде", а към мен -"притеснявам се,че толкова много работи, кажи му да спре"

13. При повечето идвания за "свиждания" с децата идва с празни ръце/не знам вашите,моите са преситени от какво ли не, но и на близалка или шоколадово яйце скачат до тавана/. Обяснението - "еми те чуждите хора да носят, аз съм баба и затова не нося", или "еми какво да правя сега се уча да бъда баба"/говорим за жена с много над средните финансови  възможности/.

14. Обажда се по телефона с гробовен глас -"здрави ли сте?" - еми,да, отговарям, следва "а,децата здрави ли са, че много съм се затъжила?" - еми и те са здрави!!!, след което с гробовна въздишка следва" еми добре тогава".

15. Обясненията,
   че детето се маже със свинска мас/тя все пак се мисли за лекар!/, за да се загрее
   че е добре да му се дава кисело,а не адаптирано мляко/на 7 година на сина ни  все пак и се породи съмнение,че сега май го отричали това захранване с кисело мляко/,
  щом детето хълца,значи му е студено и трябва да бъде навлечено с нещо вълнено, независимо от околната температура
  вдигне ли над 37.5С, веднага антибиотик, по-възможност нещо по-старичко и евтиничко, щото  аптекарите гледат само да си пробутат скъпите лекарства. Иначе детето само се мъчи и няма да му мине. Кавото и друго да се прави, няма ли антибиотик - "и оставяте детето без лечение"
   рана зараства най-добре с плюнка, може и да се препикае/ не съм се сетила да питам кое от двете е по-добре/

Ходили сме до село,да натоварим сливи за ракия.Отгоре сливите са покрити с найлон...
Вдига свекито найлона,вижда долу рояци  оси и възкликва:
- Ооооох,миличките те....!!! 

julisa  -възхищавам се на смелостта и духа ти,да са ви живи и здрави децата.
Твоята свекърва е много далеч от представата ми за лекар,никаква човещина няма у нея

Благодаря ви момичета! Извинявайте,че малко наруших веселия тон.
Ето и нещо за разведряване:

- на първата годишнина от сватбата ни, решаваме да излезем вечерта с кръстниците ни и да се почерпим. Преди това обаче излизаме да отбележим повода и със свекървата и зълвата, на тръгване, обаче тя намусено пита: -"И сега къде отивате?", обясняваме ние, а тя - "И внимавайте, че някъде сервират човешко!"

- защо не харесва поредния кандидат жених на дъщеря си -"Много яде.Предната вечер им бях сготвила, не е да не ял, тази вечер пак иска да яде!"

- защо не харесва някои от другите кандидати - "не работи", "много работи - предимно нощем", "иска да се жени заради имотите й", "не иска да се жени"

- обаждане до сина й - "Баща ти е вампир/разведени са от години/, и сестра ти е вампир"

- синът й е виновен за емоционално състояние на сестра си защото: - като малък й е бесил куклите, счупил крака на Барбито, донесено от незнам къде си.
А и като заспивали я плашел,с това ,че котаръкът Д'Артанян  ще и прегризе гърлото ако мръдне и затова  тя и до ден днешен имала запек и като и си легне и се ходи до тоалетна! Това съвсем сериозно, съм го чувала поне стотици пъти.

- пресен пример. Отиваме на свиждане у тях, след поредното мрънкане,че иска да види 2 броя деца. Децата са буйнички по принцип, малката пробва да изкърти с глава вратата на гардероба, следва рев за малко... Но "бабата", хуква за лед, докато се върне, детето вече е забравило, но няма не искам, тя го хваща - компрес, вайкане, детето се изумява, стои все пак известно време, но после и казва - нищо ми няма. Мъжът ми се опитва да я озапти, да ама, не следват викове, обяснения -"Виж какво, има време на кървене, време на съсирване, освен това аз съм лекар!!!" На детето, не кървене, ами ни цицина, ни драскотина му няма

Надявам се ви поразвеселих, вие сте наред. Аз имам още много бисери ...

julisa, твойта поне по диплома е лекар... нищо че е пълна откачалка и нищо медицинско не виждам в нея от разказите ти. А моята е завършила три дневен курс за санитарки през Втората световна война, по това време всеки, който е можел да ходи сам, е бил нужен на фронта (тя е родена 1919 г.) и се смята за лекар и раздава диагнози наляво надясно, и предписва лечение също така. Как те разбирам, ако знаеш...

Вица на днешния ден...
Свекърва ми - Мисля да взема децата събота и неделя на вилата, да си починеш малко, ама няма да се справя - що не дойдеш с мен?

julisa, вероятно изкупуваш някаква тежка карма от минал живот с такова свеки 

Балу, за да си лекар, първо трябва да си Човек, а мойта със сигурност не  е

Unknown_lady - ами сигурно е така

Абе както казва леля ми - "То всички сме луди, ама на нея и й личи!"

Аз нямам с какво да блесна в тая тема ,по простата причина,че гледам да се виждам колкото се може по малко с нея .


Веднъж се обадила на съкровището по телефона,говорили каквото говорили,и тя го попитала....******(аз) какво ти сготви,той...ми...нищо ,тя.....е как може такова нещо,той..ми тя е на работа още.....,тя....е гладен ли да седиш,защо не ти е сготвила нещо сутринта ,лудаааааааааа .



Половинката ще почва нова работа,майка му(свекървищетУ) не е съгласна,щото била рискована за него,много тежка,нам си какво си ,седиме си ние двете и от приказка на приказка...тя.....Жоро (примерно)не трябва да почва тази работа,поговори с него,той само тебе слуша,нас вече не иска ...аз....ми аз нищо немога да му кажа той си е решил,иска да взима повече заплата(дотогава той работеше за 300 лв на месец),да си позволи туй онуй .тя.........(ама с през зъби)...на тебе ще ти е добре сега,ще взима по 1000 лв на месец и ще си ги харчиш(жената си мисли,че той си дава заплатата на мен ,то не е така)как си искаш



Веднъж сме на гости у тях и тя жената решила да ме учи как се готви постен боб ,говори си тя....говори,аз я прекъсвам и и казвам....знам как се прави боб,знам как се готви(аз съм си готваче от време оно  ),тя....еееееее трябва да свикваш да готвиш,да влизаш в семейния живот малко по малко.
Жената много добре знае,че не съм оставила гладен синчето и никога,даже той много пъти ме е хвалил пред нея,че това съм му сготвила,че онова съм му сготвила,тя.........



Бяхме решили с да се женим с половинката(не сме се отказали ,просто го отложихме),и и заявяваме това,казваме и ,,,когато станем готови тогава ,тя.....е защо толкова бързате(четири години сме заедно и живеем под един покрив ),има време,а..и аз нямам пари за сватба (че кой и иска пари на нея,божкееее ),помисли,помисли и накрая изтърси...е ,хубаво,щом имате пари женете се 



Като се сетя нещо  ще допълвам,засега спирам,че....ми идва да....

Вица на днешния ден...
Свекърва ми - Мисля да взема децата събота и неделя на вилата, да си починеш малко, ама няма да се справя - що не дойдеш с мен?



 

тъй де,жената направо си е искала да отидеш с нея,ама го е казало малко по тактично

Може и градинката да прекопеш и вилата да поизчистиш...

моята пак не готви.
не че и може де! ама това е друга тема.

та свекърът много обича сладки, а свеки нямала нерви да ги прави!

правя аз един път локумки и свекърът се зарадва много. хапна 3-4 и тя прибра чинията.
и той ми вика: ти сладките ще си ги вземеш ли? много са хубави да закуся с тях.
и аз: е как ще си ги взема....

на другата сутрин свеки ги беше опаковала да си ги взема.

това не е единственият случай, в който приготвям там нещо и си ми го опаковат после. 
просто спрях да ям нейните сладкиши. 

Ей това много ме развесели  жестоко е просто. То и аз съм така, но не знаех, че е грешно. Даже и междувременно искам да ям - на закуска и на обяд. Боже, боже, ще трябва да си преподредя приоритетите. 

 


Възхищавам се на търпението ти!!!

То бива привързаност, бива, ама нащо на нищо не прилича, нали? Идеята да си почина от гледане на децата, като за разнообразие ги погледам на вилата...