Как се справяте със страховете на децата си?

Нормално е на тази възраст въображението да се развихря и детето да почне да изпитва страхове, които преди не ги е имало. Всеки случай си е индивидуален и ако нещо много те притеснява само детски спихолог може да ти даде адекватен съвет и то не на прима виста, а след като проучи добре детето и ситуацията, но това, което дава добър резултат при нас е ГОЛЯМО ТЪРПЕНИЕ И РАЗБИРАНЕ към детските страхове. Няколко месеца Дими спа в нашата стая, защото изведнъж започна да се бои да спи сам, но нито веднъж не му се скарах и не му казах, че трябва да си спи в леглото. В един момент реших да рискувам и предложих да се върне в стаята си, но не сам, а една седмица спах при него, в неговото легло, докато самият той не каза "мамо така не ми е удобно, отиди си в товоето легло". И сега често идва при нас, но колкото и да ми се спи и да ми пречи шинаги го прегръщам и казвам "ела да те гушна". Целта ми е той да знае, че не е на заточение в своята стая и винаги, когато иска може да дойде при мен и нокога няма да се разсърдя или скарам. Спи на запалена нощна лампа и никога не съм го карала да я гасим. Както се шърна да си спи в стаята сам и все по-рядко идва при нас, така и лампата един ден сам ще пожелае да я изгасим. Нужно е само търпение. В момента от бременността ми е адски тежко да ставам нощем с Дими, но знам че е важно да съм спокойна и да създам у него чувството, че и сто пъти на нощ да има нужда от мен и 100те пъти ще стана и ще отида при него без възражения. Така той успокоява страховете си и те изчезват - като знае, че не трябва да се бори с тях сам, а мама и тате винаги са до него. Това е моята рецепта.

и аз мисля като  Nellie
трябва да и кажеш че разбираш как се чувства и какво преживява
да и се покаже че този и страх няма да я нарани , че луната и звездичките са красиви , като ги види да си пожелае нещо , животните са приятели , могат да помогнат филчета и книжки
аз лично не бих потърсила психолог просто щах да я  преместя в наща спалня  и щях да пускам нощна лампа докато отмине този период

Справяме се с много разговори. Кати се впечатлява дори от сцени от анимационните филмчета- страх я е какво ще стане с героите и др. такива. Свекърва ми я беше наплашила с "чичкото, където я гледа през прозореца", когато направи нещо лошо и Кати имаше страх и от мъже. Дори я беше страх от чичо й. Добре че, той е много внимателен и има опит с неговите две деца и така Кати вече нормално приема да контактува с мъже, защото имаше период, в който пищеше от тях. Иначе, когато каже, че я е страх от нещо обяснявам, че мама и татко са тук и винаги ще я пазят.

Гледали ли сте "Франклин се бои от тъмното" - много интересно и поучително филмче за детските страхове. А и филмчето е много подходящо за възрастта и. Успех !!!

Ще пусна дълъг цитат от "Изкуството да бъдеш родител" на Ф. Додсън. Той казва много неща за детския страх...

Малките деца не могат да изтласкват само някои чувства, като гнева и страха например, без да потиснат и останалите. Ако ги възпитаме да не дават воля на гнева и страха си, несъзнателно ги възпитаваме да сдържат и „добрите" си чувства на обич и нежност.
Не е достатъчно впрочем децата да обяснят какво става в тях. Те трябва също да знаят, че родителите им наистина разбират чувствата им. Когато са нещастни или ядосани, или обидени, те търсят разбиране. Как да покажете на детето си, че ви е ясно какво изпитва?
Можете да сторите-това формално, като просто му заявите: „Знам какво ти е". Но това е прекалено лесно и бързо и рискува да не го убеди. Има по-сигурен начин да засвидетелствате на детето си дълбокото си разбиране. Този начин бе открит още през четирийсетте години от психолога д-р Карл Роджърс и се нарича „отразяване на чувствата".
Техника на отразяване на чувствата
Ето как се прави: показвате на някой друг, че наистина разбирате какво изпитва, като предавате чувствата му със свои думи, така че да ги отразите, все едно сте огледало. С двегодишни деца е много лесно, тъй като можете да повторите същите думи, които те са употребили.
.............

Преди няколко години една майка, която бях посветил в техниката на обратното действие, ми разказа случка, добре илюстрираща начина на действието й. Майката, която членуваше в приятелска асоциация на детегледачи, една вечер гледала децата на друга семейна двойка. Родителите сложили Тими да спи и излезли. По едно време Тими изскочил от стаята си уплашен и притеснен й рекъл: „Госпожо Джоунс, в стаята ми има вълк!" Майката ми обясни, че преди да усвои въпросната техника, тя би реагирала зле в дадената ситуация, както впрочем повечето родители. Би казала: „Хайде сега, не ставай смешен, Тими, много добре знаеш, че в стаята ти няма вълк." И би обиколила стаята с момченцето, показвайки му, че вътре няма вълк, което ни най-малко нямаше да намали страха му. Вместо да действа по този на пръв поглед разумен, но неправилен начин, тя под-ходила към въпроса другояче - приложила нашия метод.
Казала му: „Седни до мен и ми разкажи за вълка." И детето споделило колко се бои от вълка. Тя му отговаряла с фрази като: „Наистина те е страх от този вълк!" или „Този стар вълк май много те плаши!" и други подобни. Не се опитвала да го успокоява, нито да го разсейва. Задоволила се да му препраща чувствата, които описвало. Момченцето й казало, че много се бои от този вълк, че го мрази и че ще го хвърли в морето от скалите. Накрая, след около двайсет минути, през които тя само отразявала чувствата му, то се обърнало към нея и й рекло: „Госпожо Джоунс, сега мисля, че мога да отида да спя." Тя го завела в стаята му, завила го и след няколко минути то вече спяло.
Госпожа Джоунс ми разказа всичко това седмица след случката и забеляза: „Знаете ли, наистина помага." Така е, помага. Опитайте. Впрочем тази техника съдържа нещо
като саморегулатор. Ако не разберете какво изпитва детето, то почти сигурно ще реагира с думите: „Не, не е това, не ми е така."

Искам да добавя, че съм го прилагала, когато дъщеря ми я е страх вечер от нещо. Например от призрак или дракон (много филми гледа туй дете  ). Започвам да я питам как изглежда дракона, защо така изглежда, абе всичко което се сетя по въпроса. Така си говорим и тя се успокоява...

Благодаря за бързите отговори!
Аз я разпитвам за страховете и , но те са неясни и за нея все още.Там е проблемът според мен.Иначе за гушкането и спането е ясно , че спи при мен , но и това не помага.Снощи заспа върху мен , но няма вече значение къде и как , важното е да се успокои и да заспи.Благодаря още веднъж!