Случвало ли ви се е да си помислите, че за семейството ви ще му е по-добре без вас? Не става въпрос за развод или да се метна от някъде
Може да ви прозвучи странно, но се замислям, че противно на логиката (децата да са при майка си) си мисля, че децата ми ще са по-добре с мъж ми... той изкарва парите, той играе с тях вечер, моята функция може да я поеме и човек срещу заплащане
Няма да има кой да им се кара/да удари, да ги принуждава да правят нещо, което сега не искат
От години съм си вкъщи, грижа се за децата. Липсва ми комуникацията с хора, мъж ми не е темерут, но време за мен не остава, темите по които съм компетентна са деца/захранване/памперси (та и да се измъкна за 1 час сама от вкъщи нито мога да се откъсна нито да съм добър събеседник, да не говорим и с колко хора мога да се видя)... не ми е достатъчно това, което правя в къщи, в същото време не знам как ще се справя, ако и на работа ходя. Писна ми да съм усмихната, можеща да се справи с всичко, всичко да ми е наред, да не мога да избухна. Не ми остана търпение, да отговарям по 20-30 пъти на едни и също въпроси, понякога излизам от стаята, когато децата почнат да мрънкат/крещят, за да не въдворя ред силово (сравнително кротки са "направо не личи че имаш деца") Липсата на спокойствие у мен рефлектира върху децата
В някакъв омагьосан кръг съм .... баби няма - духовна подкрепа само едната по телефона дава, предлагала ми е да вземе 1то за извесно врем дори и с 2те ще се нагърби и тук възниква въпроса: а аз какво да правя сама?, вариант за помощник в къщата няма. Идеи?
простете за анонимността, но съм откровен човек, а това е нещо което в прав текст не мога да кажа/споделя на никого
Виж целия пост
Може да ви прозвучи странно, но се замислям, че противно на логиката (децата да са при майка си) си мисля, че децата ми ще са по-добре с мъж ми... той изкарва парите, той играе с тях вечер, моята функция може да я поеме и човек срещу заплащане
Няма да има кой да им се кара/да удари, да ги принуждава да правят нещо, което сега не искат
От години съм си вкъщи, грижа се за децата. Липсва ми комуникацията с хора, мъж ми не е темерут, но време за мен не остава, темите по които съм компетентна са деца/захранване/памперси (та и да се измъкна за 1 час сама от вкъщи нито мога да се откъсна нито да съм добър събеседник, да не говорим и с колко хора мога да се видя)... не ми е достатъчно това, което правя в къщи, в същото време не знам как ще се справя, ако и на работа ходя. Писна ми да съм усмихната, можеща да се справи с всичко, всичко да ми е наред, да не мога да избухна. Не ми остана търпение, да отговарям по 20-30 пъти на едни и също въпроси, понякога излизам от стаята, когато децата почнат да мрънкат/крещят, за да не въдворя ред силово (сравнително кротки са "направо не личи че имаш деца") Липсата на спокойствие у мен рефлектира върху децата
В някакъв омагьосан кръг съм .... баби няма - духовна подкрепа само едната по телефона дава, предлагала ми е да вземе 1то за извесно врем дори и с 2те ще се нагърби и тук възниква въпроса: а аз какво да правя сама?, вариант за помощник в къщата няма. Идеи?
простете за анонимността, но съм откровен човек, а това е нещо което в прав текст не мога да кажа/споделя на никого
за друго не се сещам... 
Вярно, много се товаря на работа, а и после вкъщи и мъжът, и детето си искат своето, но...Досега така и не съм я подала. Не знам как и дали бих се справяла, ако работех само домакиня и майка. Така че и моят съвет е - намери си работа 
