



Свещеникът дето и чете, беше болен, което аз разбира се не разбрах докато не почна да й киха над главата и да й рисува кръстове. Та, киха, кашля, брише си сополите над бебето и нарежда някаква молитва. Аз тогава не обърнах внимание, но до вечерта носът й се беше запушил тотално, едвам дишаше и цяла нощ се съдра да реве. Инди поначало е сравнително кротко бебе, ревеше само като имаше колики и то съвсем слабо и аз много се притесних от това целонощно реване и на следващия ден право при педиатърката. То следващия ден се падаше петък и тя така ме насоли като й казах за свещеника и си е права де. Та и тя ми се накара, как съм извеждала беба по -20 градуса и не съм я разболяла, а сега толкова ли ми бил акъла, като съм го видяла тоя, че е болен защо не съм си дръпнала детето и не съм си тръгнала. А честно казано, момичета, на тоя въпрос и аз нямам отговор. Даже искаше да ни праща в болница, каза ми че на толкова малко бебе нищо не може да му изпише, камо ли антибиотик, даде ни направление, ама аз тъпа и упорита, нали ми е писнало от тия болници, казах, че ако до ден- два не се оправи тогава ще я водя в болница. Събота пак бяхме на преглед, пак ми казаха че сме на кантар дали да влизаме в болница и аз веднага се изтрелях на Бистрица, на чист въздух да й се отпушат ноздрите. Действа безотказно, да изведеш бебето на чист въздух, веднага почва да диша нормално, лошото е, че все някога трябва да се приберете, нали
И тогава почва екшъна. Сега сме закрепили положението, дано да се оправи тук до ден два, че само като го вия това направление за болница и ми призлява.










Препоръчани теми