В очакване на пролетта са АПРИЛските деца

Вени, браво за хора    възхищавам се на хората, които си преследват мечтите. Мама сега ходи на курс за екскурзоводи, пътува и и е много интересно. Все пак е невероятно да правиш това, което те прави щастлив.
Аз съм тренирала 7 години плуване и имам и медали, но се отказах по мое желание, когато навлизах в пубертета, иначе сега щях да приличам на мъж  Нашите искаха да ме спрат, защото много боледувах, но не успяха 

Ей, Вени, с теб още малко рода ще излезнем ! Баща ми е бил състезател точно на Левски! Как се казва свекър ти?

Момичета, който има връзка с Нуни, Меци, Смин, питай твоята приятелка, Жени, Диабетката като се появи на кю ще и кажа - да влязат и да гласуват за дата, за да продължим нататък по избор на място и т.н.

Свекър ми се казваше Иван Топалов.

Здравейте!

Благодаря Ви за хубавите пожелания за годишнината ни.    Снощи Соня и 2-те деца на кумувете ни добре поиграха в нас - гонене, игри, дърпане на кучето, а ние само повтаряхме "другата година-без децата".

Соня досега не е забягвала наникъде, даже сега не ме пуска от ръка, а преди искаше само сама да ходи. Дано този й период продължи мнооого дълго.

Аз нямам особени влечения към нещо, но пък ме караха да свиря на пиано. Баба ми беше учителка по пиано, имаме в нас и всеки ден свирех по 40 мин. Помня как ме прибираше от игра с децата пред блока, за да свиря. Сега мога да свиря 2-3 неща, които пръстите ми са наизустили през годините.
Иначе сега бих се записала на някакви динамични танци, но не народни.

Бабъл, какво толкова гладиш?  Аз тази дейност съм я свела до минимум-само неща, които не могат да се сложат толкова измачкани като ризи, панталони и др. такива.

Добро утро!

Наденце, почепих се с едно вкусно капучино! 

И на мен днес ми е по-веселяшко, въпреки лошото време. Сутринта си облякох една смешна червена блуза, с хипарски ръкави и къдрички, и като размятам ръкавите, малчо се скъсва от смях. 

Ние с Валката сме все още леко болни, сополите ни са на кило, но кашляме само сутрин и вечер по малко и мисля, че не е страшно положението. Само че нещо друго ме притеснява - организма му сериозно се бори с лекарствата  Сиропа Хустагил го повръща веднага след като му го дам, а от капките за нос почна да му тече кръв. Предишният път, като му давах лекарство, беше преди операцията и пак го повръщаше. Сега може и без лекарства да минем, но разболее ли се по-сериозно не знам какво ще правим.

Аз искам да стана президент, ама много голяма възрастова граница са сложили гадовете! 
Иначе, при мен беше точно обратното, нашите ме записваха на какво ли не и имаха страшни амбиции по отношение на мен, та за това сега съм една всестранно ненадарена личност.  А брат ми се разви точно в насоката, в която те не искаха, както винаги става , но поне го бива за нещо. Абе, родители - какво да ги правиш, за жалост и ние ще сме същите смешници. 

Вени, що "се казваше". Мисля, че името ми е познато - ще питам баща ми!

Почина преди около година и половина.
Ох, много ми е криво, сега ми се обадиха, че един колега е починал тази нощ, а вчера като ходих до фирмата се видяхме, смяхме се.

Ужас, така внезапно! Много е неприятно и странно! Някак нереално!

 

Хайде сега е пусната анкета за мястото - по две предложения!

Здравейте, аз съм здрава и на работа, а всички колеги са болни и съм горе на черешата  зотжва само забягвам за малко да надникна.

Вени, да, имам  писателка щях да ставам, два приключенски романа имам написани    и доста разкази, но съм ужасно недоволна от качеството на всичко написано и ги зарязах... а може би просто да ме беше шубе... Ама то не е късно, Хари Потър приключи, време е за нов мегаселър на пазара 

И Лекса се научи да слиза сама по стълбите, като никой не я гледа. Онзи ден майка ми я оставила на терасата да си рисува ( има дъска с тебешири там) и тя вътре. По едно време излиза и гледа Лекса я няма ( паника). Слиза на двора и я намира зад караваната да си играе с кучето. Вчера пак същия номер, само че този път майка ми стои с нея навън. Докато не трябва да влезе вътре с дребния да му смени пампата. Лекса се възползва от ситуацията и пак на долу по стълбите. Майка ми само за 2 мин. е била вътре и докато свърши я чува да пищи навън. Бяга и гледа, тя пак при кучетата ( имаме две), ама този път при малкия хапльо, той голям бяс. Тя стои отпреде му той я лиже по лицето и и скача от горе, тя направи крачка и той с нея и тя реве. Та майка ми после я пращала да ходи пак при него, ама тя викала "НЕЕЕЕ". Ще я видя сега дали пак щя бяга. Цялата била в кал и лиги.

Вени, аз исках да ходя на стандартни танци и да свиря на пиано, но майка ми категорично отказа. 5 години ме води на художествена гимнастика, дойде ден в който ми предложиха да се преместя в спортна паралелка и аз отказах. Още го помня него ден как Нешка Робева се сопна на майка ми, каква майка била тя, като не можела да каже на детето си какво да прави. Та много ме искаше жената, явно е видяла някакъв потенциал, но не би. Майка ми каза, като не иска не иска и това. Беше много спокойна, но след този ден не пожела да ме води на каквито и да било извънкласни занимания. После вече бях поотраснала, като се записах на народни танци, много обикаляхме из чужбината, но и там не се задържах много. След това вече такива желания не съм имала. Стандартните танци и пияното още бих искала да ги науча. Пияното едва ли от тук на татък ( щом до сега не се наканих да прихвана нещо от мъжо), но на танците наистина им имам мерак и до ден днешен.

Доб'р ден
На двете Венита 
Аз ще се разпиша при посредствените. Родителите ми нямаха амбиции. Ходех на каквото си избирах, което включваше - два вида гимнастика - художествена и спортна, спортни танци, малко баскетбол, хор (да кажа, че пея ужасно), етнографски кръжок. Всичко ми омръзваше преди да стана и малко добра. Рисувах добре,  по скоро имах техника, но ми липсваше въображение. Знам, че исках да ходя на грънчарство и дърворезба, но нямаше кръжоци.

О, и аз се записвах на всичко сама, даже без нашите да знаят. Тези двата са ми най- продължителните, иначе за малко съм ходила на модерен балет, фигурно пързаляне, волейбол и всички възможни кръжоци, даже и на такъв за сексуална култура

Аз пък дълго време бях балерина - по собствено желание. Но после ми омръзна и сега даже и грациозното ходене не ми е останало (ми то с 20 кила отгоре се е уплашило горкото да не ми се навехне някой глезен  )
Нашите за нищо не са ме натискали, аз си избирах всичко - ходила съм на кръжок "мозайка", това е моделиране на картини с камъчета, на кръжок по компютри, записах се в математическа паралелка...

Ивайло пък май ще стане специалист по обзавеждане и декорация. Декорирал е вратата с два гребена, пъхати в рамката. Сега разпръсква с артистичен замах на китката играчки в коридора. Има вкус към абстрактното (добре че скрихме пастелите  ). Сега ще предупредя Младен по кю-то да внимава довечера, като минава през коридора.