Майките, избрали да останат вкъщи

  • 31 893
  • 434
# 150
Честит празник и от мен! Желая ви много щастие, любов, усмивки и много прекрасни мигове, които да ви изпълват със задоволство и гордост, че сте жени!

 
Бих искала да ви попитам, особено тези с по-големи деца, как се справяте с концентрацията и мотивацията!? 
С концентрацията на вниманието (мисля, че това имаш предвид) на децата, до този момент, не съм имала проблеми. Може би, защото знам на каква възраст какви очаквания, свързани с вниманието им, да имам. Би ли споделила какво точно имаш предвид, за кое от децата ти става дума (във връзка с възрастта), дали си споделила твои евентуални опасения и впечатления с учителите на децата и какво е тяхното мнение по въпроса?
Картинка, как е детето?
ПП. Не съм се изолирала съвсем от света  Laughing - след малко излизам с приятелки (до една работещи).
Виж целия пост
# 151
Честит празник!
Понеже мъжът ми е на работа днес и аз си направих подарък- ходих на 4Д да си видя бебката  Heart Eyes Hug
Виж целия пост
# 152
Ех,супер  подарък,много сладко!
Виж целия пост
# 153
Хайде и аз нещо като "запис", че да ми е по-лесно. След около 4 години вкъщи вече не съм съвсем за тук, но поне духом съм в отбора Simple Smile Иначе съм малко в положението на Деспина. Е, моят мъж не е толкова краен, но все пак през годините отношението му стана пределно ясно на всички околни (и особено на мен лично), та май се дадох засега (да видим докога) Simple Smile Но все пак следя темата с интерес.
Виж целия пост
# 154
аз съм за тук, но не по душа
лично аз намразих седенето в къщи - съсипана съм
не мога да разбера какво работи една жена чиито деца са на ДГ и/или ясла - моля простете, не е заяждане, но аз това го правя между другото докато гледам децата и се грижа за къщата, пазарувам и уреждам всичко останало по дома ни и колата /щото мъжа е 12ч на работа, пътява още два и освен др не може и да шофира/
но аз съм съсипана то всичкото това стоене в къщи с две породени..
само дето не знам за къде съм след като си дадох ясна представа че като тръгна на работа не само ще върша предишните неща, но и ще работя
обаче аз не искам да живея на каквото изкарва мъжа ми...не мога...първо - жал ми е за него, второ - ами ако нещо стане, аз съм учила компютри и знанията са ми повече от остарели, но и без да го работя - лично аз не мога да седя и да се самоусъвършенствам безцелно....
затова ще ес върна на работа наесен дай боже да стане...пък каквото сабя покаже...може и друг акъл да ми дойде в главата

радвам ви се...радвам се, че сте щасливи по своему, а това е най-важното
успех мамчета, ще ви попрочитам чат пат за идеи ка кда се справям с двете дето са ми дома и да не изперкам
Виж целия пост
# 155
ей, стоенето в къщи не е религия Simple Smile
не бих искала да стоя вкъщи ако мъжа ми е показал, че не одобрява. най-важното е да има разбирателство. за децата е по-полезно майка им да ходи на работа, но да се разбира с тати, отколкото да си седи при тях и да има конфликт или изразено второ мнение по тоя въпрос Simple Smile според мен си постъпила правилно като си се "дала". много уважавам жени, които позволяват и на другия да има идеали, макар и различни от техните и са готови да ги уважат, дори и без натиск Simple Smile
мариаст, една похвала от мен имаш Simple Smile честит празник на жената   bouquet
Виж целия пост
# 156
Благодаря, chatpatka Simple Smile И аз накрая стигнах до този извод, макар че минах през доста душевни терзания. Сега минавам през други, разбира се, но поне има хармония у нас - тате с гордост разказва на всички как жена му се връща към нормалното си "аз" Laughing
Надявам се лека полека да се уравновесят нещата, да видим само в коя посока ще да е, аз ще си следя темичката за всеки случай   Wink

Честит празник на всички   bouquet
Виж целия пост
# 157
Здравейте и от мен! Много ви благодаря за темата. Бях започнала да я чета преди, но си казвах, че трябва да я изчета внимателно и осмислено. Е, сега я изчетох от 4-та страница до края за 1 час. Радвам се, че тук намирам сродни души.
Детето ми е на 3 год. и половина. Не работя на пълен ден от около 5 години. Написали сте почти всичко, в което вярвам - нуждите на децата, ролята на жената като център на семейството и доста други неща, съвпадат с разбиранията ми. Струва ми се, че жената има роля да направи света малко по-добър, а за това трябва време.
По професия съм компютърен инженер, имам 2 годишна специализация към УНСС. Най-трудното ми беше да организирам така нещата, че да мога да работя на плаващо време, като се ограничавам до 25 часа на седмица. Сега съм заета с мисли как в останалото време да се науча да бъда добра и полезна за детето си майка. Имам усещането, че освен пари трябва да дам и нещо по-глабално на детето.
Успех на всички  bouquet
Виж целия пост
# 158
Гледам са ни преместили темата .Но няма значение къде щ.Важното е че ни има.
Аз също съм се замисляла много често за работа.Както бях казала вече дори започнах , но за кратко.Поне докато направи малкато две , та смяятам и три години ще си стоя да си я гледам.Не ми се иска да я давам на ясла.Направо на градина.Така направихме и с баткото - направо на градина на три.Но ми се иска да се занимавам с нещо с което няма да съм заета па 15ч. на ден.Искам да имам време и за децата си.
Виж целия пост
# 159
Здравейте , момичета!   bouquet
Омъжих се рано , родих , изучих , изучих децата си , едната омъжих и сега колко мога помагам за внука.  Crazy
Аз съм бабка , но преди всичко и майка. Имам две деца на 24 и на 20 год. , не съм работила никога. Предпочетох да си гледам децата , въпреки че ходеха на детска градина , работа у дома има колко щеш. Не ми липсват контакти , приятели и за лошо и за добро има. Сега съм на близо 41 год. , но работа не мисля и да почвам , няма и за кога. Вече е навик да си у дома , докато оправя къщата , да напазарувам , да побъбря с приятелки и деня минал. А и като не работя мога по всяко време да ида при мъжа ми -той е на работа в чужбина от 20 г. Финансово не се оплаквам , пу-пу имам всичко.  Hug
Лек и хубав ден.  Heart Eyes
 
Виж целия пост
# 160
Хайде след моята любима жабка  Heart Eyes  и сестра по съдба да се разпиша и аз в темата.Моят съпруг също пътува и сме семейство от 12 години от толкова съм си и вкъщи.Голямото ми дете ходи на училище,а малката е на градина.Както казва жабка не ми липсва нищо нито приятели,нито развлечения,нито средства имам в изобилие.Не съжалявам нито за миг,че съм избрала товма да се посветя на семейството си.
Виж целия пост
# 161
Много ми е полезна темата,макар и рядко да се включвам. Grinning
Аз лично много искам да започна някаква работа от вкъщи,чисто от финансова гледна точка,но за съжаление не успявам да намеря нищо.Понякога почвам да си мисля,че съм адски неквалифицирана.Е,все още не съм завършила образованието си,имам още два три изпита...иска ми се да изкарвам някакви пари,но...засега май няма да стане.
Що се отнася до мъжете,за радост ние и двамата сме на едно мнение по въпроса.Както съм сигурна и в това,че ако реша някой ден да започна работа,ще бъда подкрепена от мъжа си.
Виж целия пост
# 162
Мисля си, че на една част от мъжете им харесва и е въпрос на чест за тях да могат сами да изхранват семейството си. Сякаш за тях това е начин да се самоутвърдят като глави на семейството. И на другите мъже им прави впечатление.  Изглежда по-скоро в нашите глави се блъскат мислите за отбиване на външните атаки (за мързел, некадърност, деквалификация и др), борбата със стереотипа или гузната съвест за недостатъчно работа. А всичко това няма никакво значение и са все насадени от възпитанието на нашето поколение.
Виж целия пост
# 163
Блещулка, става въпрос за 9 годишния хлапак Laughing.  Ето ти пример от вчера: беше на рожден ден, трябваше да носи със себе си дрехи за преобличане, за да не стоят потни след като приключат с футбола.  Когато го прибирах не знаеше къде му е якето, по-точно твърдеше че не бил отишъл с яке, а и не знаеше къде му е торбата с дрехите за смяна. Отне ми 30 мин да го убеждавам, че е тръгнал с яке и да търсим багажите.  Друг момент, ако решава задачи или чете, независимо колко му е интересно, след 15 минути започва да му се пие вода, да огладнява, да се разхожда и зяпа по прозорците. Има услужлива памет и няма проблем в училище, но голяма част от грешките допуснати по математика са защото бърза да приключи за да излезе да рита футбол. 
Ще ми е отполза да чуя твоето/вашето мнение по въпроса.   bouquet
Виж целия пост
# 164
Мисля си, че на една част от мъжете им харесва и е въпрос на чест за тях да могат сами да изхранват семейството си. Сякаш за тях това е начин да се самоутвърдят като глави на семейството. И на другите мъже им прави впечатление.  Изглежда по-скоро в нашите глави се блъскат мислите за отбиване на външните атаки (за мързел, некадърност, деквалификация и др), борбата със стереотипа или гузната съвест за недостатъчно работа. А всичко това няма никакво значение и са все насадени от възпитанието на нашето поколение.

Много съм съгласна.
По принцип, у дома, мъжът ми е този който настоява да остана у дома поне до 3 годишнината на детето. Слава Богу той е на американска заплата и можем да си го позволим.
Решила съм паралелно с гледането на малкият да се запиша и в медицинският колеж във Варна, моя мечта. Мисля дори и детето да не ходи на ясла и градина, да му уплътнявам времето и срещите с други деца - уроци по рисуране, пиано, плуване.
За себе си съм забелязала, че мога много добре да върша само едно - ако градя кариера (както преди), не мисля за нищо друго и семейството ми би страдало от тази моя пълна отдаденост.
За това реших, че моя приоритет е семейството ми, това са най-обичните ми хора. Обичам домашният уют, домошарка съм. Обичам да ми е изчистено, прибрано у дома, да има винаги топла храна и домашен десерт.... за това съм щастлива, че мога да остана вкъщи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия