Майките, избрали да останат вкъщи

Домакинските задължения, разбира се, че в повечето случаи са мои. Имам си и други. Но наистина не може да се раздели като с нож - единия само работи, другия върти къщата  Моят мъж е от мъжете, които цялата мъжка работа в къщи им идва отръки. И си я върши. Така че разделението става по-скоро естествено, без да сме го обсъждали. А понякога събота или неделя сутрин ставам малко по-късно и заварвам за кипи усилен труд  .  Двамата обичат да чистят с парочистачката  Мъжът ми казва, че се разтоварва така. А и чувствам, че като ме зарадва и на него му доставя удоволствие. Колкото до ролята на бащата... Невероятен баща е. Чудя се откъде му идват сили вечер, след цялата утрепия, да се занимава със сина ни. Сигурно, пак е негова вътрешна необходимост. Когато му казвам да си почине, да остави тези занимания, ми кзва, че за него това не е натоварване. В събота и неделя също са неразделни. За сина ми това са абсолютните щастливи мигове. Не че с мен е зле  , но друго си е с татко 

аз лично когато не ходя на работа имам повече въможности за развитие отколкото ако се забия от 9 до 18 в някой офис
развитие в смисъл да ходя на курс , да гледам документални филми или прочета полезна книга или да спортувам
а  домакинската работа  съм я свела до минимум , за целта съм купила всякаква техника която я олеснява и вече не ми тежи толкова
мъжът ми  умее да прави всичко което  може една жена , дори  и по -добре  , но за сажаление като единствен работещ в семейството  ествествено не му освава време пък и не е редно всичко да поема той
стига ми това че  съм забравила какво е да викаш майстор  за нещо , има златни ръце

мишолина   напълно съм съгласна с твоя постинг
 

Здравейте и от мен!И аз за момента съм си у дома с детенце.Никога не съм предполагала,че да станеш майка е толкова хубаво и може да носи толкова радост.Доста отлагах раждането на детето,кариерата ми беше успешна и много интересна.Но въпреки парите,контактите,интересните срещи и пътуването в чужбина нещо все ми е липсвало....Сега имам всичко и се чувствам безкрайно щастлива.Контакти не ми липсват,дори отчитам като плюс,че сега не съм длъжна да общувам с хора, които не ми харесват, което нямаше как да избегна,докато работех.
Не правя планове, но много бих искал още едно детенце и ако изобщо някога започна да работя, то ще е мой собствен бизнес,убедих се,че да спориш с простак на власт е просто губене на времето.
Имам подкрепата на съпруга ми да продължавам да уча и да се обучавам за идеите ,които имам.Да сме живи и здрави,всичко ще си дойде на мястото.

П.С.Пиша ден след като се прибрах със сина ми от болницата.Вдигна  почти 43 градуса и получи гърч...не искам да мисля какво можеше да се случи с детето ми,ако бях на работа по това време и го бях оставила на някой да го гледа.


Радостина- много хубава тема. 

мила картинке, колко тъжно и страшно звучи това!!!
ние живеем точно до детска градина и на няколко пъти ми се е случвало да съм неволен свидетел на следната сценка:
изнервена жена дърпа за ръчичката дете, което очевидно не е добре и се оплаква на някой по телефона "ПАК е болен, направо вече ше ме побърка! какво да го правя сега? кой ше го гледа?"
толкова ми е жал за тези деца!  заклела съм се да не поставям моите в такова положение. и аз искам като са болни да са си при мама и мама да не трябва да си поглежда непрекъснато часовника.
разбирам ги тези жени, разбирам колко е трудно и как собствения ти стрес не ти позволява да мислиш за стреса на детето, разбирам го този начин на мислене, но просто за себе си съм разбрала, че не мога така. аз до ден днешен като се разболея си искам при мама  няма нищо по-успокояващо от това мама да е до теб и да те дарява с грижи, а не да се чувстваш виновен за това, че си си позволил да се разболееш
само да спомена за чувствителните души сред нас, че това не е нападка към никой и не означава, че мразя детските градини. не означава дори, че възмущението ми е насочено към жените, които постъпват така, защото знам, че и аз ако работех щях така да правя - това е естествена и нормална реакция на стреса. аз лично предпочитам да живеем в бедност и децата ми да имат по 3 чифта дрехи, отколкото да не съм до тях поне през първите 10тина години.

разбирам и мнението на мишолинка и зъхи, но личния ми опит показва друго. със съпруга ми се събрахме веднага след завършване на средното си образование. никой от нас не беше работил и нямахме никакви квалификации. общо взето бяхме в най-забутания ъгъл на пазара на труда. аз бях в отпуск по майчинство. тъкмо свърши първото почна второто, после третото. мъжа ми работеше сам на ужасна и ангажираща длъжност. нямахме никакъв начален капитал и никаква финансова подкрепа от близки. както можете да се досетите едва успявахме да свързваме двата края живеехме в апартаментче 36 квадрата в забутан квартал с (тогава) двете си деца. нямахме дори пералня... плачевното финансово състояние изненадващо се отрази много добре на всички ни! мъжа ми и аз, принудени от неволята развихме мозъчна дейност  наложи ни се да станем по-креативни и сега съм уверена, че мога да се справям в такава ситуация. знам как да разтягам левчето 
и на децата се отрази добре. сплотихме се и от малки научиха думата "бюджет" и как не винаги има хубаво е когато на човек не всичките му нужди се задоволяват веднага. та пак повтарям - не са обстоятелствата тези, които възпрепятстват. това, което е от значение е отношението ти., вътрепния ти човек

картинке, дано се оправи бързо детенцето ти 

chatpatka да нямаш рожденник днес? Твойта история малко в началото прилича на нашата.Но както казавш нещата взеха по малко по- малко да се нареждат.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК
http://kartichki-bg.com/data/media/24/6194114.jpg

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И ОТ МЕН!!!
МНОГО ЛЮБОВ !!!!       

и от мен честит
рожденника ми беше вчера - купона не е спирал 

Честит празник и от мен, на всички големи и малки дами тук. Бъдете много щастливи, много обичани, глезени и  не само днес, а винаги. Хубав и слънчев ден!

 

Здравейте и от мене. Аз съм вече 11год. в къщи. Не съм искала да съм домакиня, но така се получи Каката е на 10год, малкият на 5год. Тя ходи на училище, а той на градинка. Мъжът ми работи на смени и ден и половина го няма два дни и половина е у нас. Ако реши да си почине от нас прескача почивките и не си идва. Не мога да си позволя да започна работа, защото няма на кого да оставя децата. Аколко много ми се излиза от къщи

Честит празник!
Желая ви здраве,щастие и неувяхваща женственост!И помнете,че истинската красота е вътре в нас!
Бъди горда и уверена жена,бъди смела в мечтите и начинанията си и не забравяй,че твоето призвание е да правиш света по-добър!

Здравейте и от мен. Аз съм от 9 години вкъщи, на толкова е и синът ми , а дъщеря ми е на 4ри. 
Не съм перфектната домакиня, има жени които се справят в пъти повече по-добре от мен, сигурна съм. Повече ме интересува развитието на децата и благодаря на момичетата за споменатите в началото на темата книги и имена на автори!   
Бих искала да ви попитам, особено тези с по-големи деца, как се справяте с концентрацията и мотивацията!? 

Честит празник за всички и от мен  

Здравейте ,от 7 години съм си вкъщи .На 27 години съм ,децата ми са на 6 г и на 2г и половина ,междувременно завърших икономика  - задочно ,второто ми дете е с хронично заболяване .