Майките, избрали да останат вкъщи

Айде да препоръчам и една книжка за неработещи майки, понеже могат да си позволят да четат и разтоварваща литература, поради повечето свободно време  ,все пак: "Домашен инстинкт"- Даяна Апълярд. Не посмях да я препоръчам в съседната тема, да не скочат някои срещу мен, че нямат време да си губят времето с несериозна литература.

Дъщеря ми обича да идват деца да играят вкъщи, и тя да ходи да си играе на гости.  Децата и те си обичат разнообразието...
В последно време си измисля някакви игри-реже си хартии,увива си ги, прави ги на подаръци, всеки ден напира с тиксото да лепи, като вземе тоалетна хартия...какви произведения си прави , може да си се занимава дълго време, оставям я , нито тиксото ще ми свърши, нито тоалетната хартия... И прозорците са налепени с някакви странни произведения ...На нея и харесват...
Засега удържам нещата с висенето пред компютъра, но пък телевизията и е много...

Моето а телеманче,трудно го отлепям от телевизора,никога не съм го насърчавалада гледа,но явно му харесва.Иначе ставаме късно,защото лягаме късно.После закуска и ако нямаме домашна работа,сме навън.Иначе редим пъзели,играем на семейни игри,лепим,изрязваме,рисуваме,Опитвам се да му привлека вниманието към буквите и цифрите,но няма желание,смятаме понякога.Пластелина му е любима игра,добре че измислиха този,силиконовия,дето не се размазва по тъканите.Детето има свобода да прави каквото желая,спокоен и ведър е.Такъ е и в градината,когато му се случи да ходи.Щастлива съм,че мога да си позволя лукса да си стоя у дома.Вашите деца гледат ли много телевизия и какво смятате по въпроса?

Ами да се запиша и аз...
Филолог съм. Преди да родя пърото си дете, работих една година като учителка по руски на първи клас. С първото бебе започнах аспирантура, взех си всички изпити, събрах си материала за дисертацията... и разбрах, че това вече не ме интересува. Интересуваше ме личността, която растеше пред очите ми - в ръцете ми... Не исках да я оставям на баба й, за да подреждам думички на картончета и да пълня страници с текстове, които не носят на никого нищо - просто прах в очите, видимост на дейност. Това беше чувството, което изпитах, което се отказах от научна кариера и родих второто си дете. И се пристрастих - та трето, та четвърто... Въпреки че спрях да ходя на работа, никога не съм се чувствала домакиня. Винаги съм била майка. Сега си давам сметка, че съм можела да правя много повече неща с децата, но и това, което сме правили, не беше малко - рисуване, песни, пиано, скрабъл, танци, конструиране, театър, готвене, плуване, четене, скитане, излежаване, съчиняване... Да е жив и здрав таткото, че ни даде възможност да изживеем тези години по този начин. Някой питаше колко пари трябват, за да си позволи жената да се откаже от заплатата си и да си остане вкъщи. Ами няма рецепта. Ако съдя по нас - може и с 2, и с 200. Не че парите не са от значение, но са само един от факторите за спокоен живот, има къде-къде по-важни неща. Преди всичко отношението към живота - ако го консумираш като потребител, никога няма да ти стигат средствата. Ако го приемаш като дар - всеки ден има на какво да се зарадваш. И да се чувстваш полезен. И пълноценен. Седенето вкъщи ми се отрази много добре. Благодарение на него можах да се обърна към себе си, да потърся различни начини на изява - след залитането към науката, издадох една книга със стихове и 7-8 детски книжки (за моя гордост продължават да се преиздават поради изчерпване на тиражите  ), после пък се обърнах към социалните теми и пак ми е интересно... Сега започнах работа - вярно е, че имам много да уча, да трупам опит и умения, но това не ме плаши. Знам, че съм направила правилния избор за себе си, че съм подредила живота си по начин, който ме е направил щастлива - и е бил добър за хората, които обичам.

Няма точен отговор на въпроса ти. Дори предвиждане на това какво ни предстои не може да се направи.
Обаче дали си струва да пропуснем нещо, което желаем от цялото си сърце и можем да осъществим сега, заради нещо лошо, което би могло да ни се случи в бъдеще или пък въобще не би ни се случило
Може би една сума равна на месечните разходи за 3-4 месеца като резерв, би била добър източник на сигурност в аспекта, в който питаш. Така поне семейството би имало гратисен период, за да се реорганизира, в случай на нужда или някаква криза.

Много ме развълнува поста ти,по-конкретно тези думи!Възхищавам се на такива хора,които са осмислили живота си и са благодарни за благата,които им е поднесъл! 

кабо алма, и аз съм абсолютно съгласна с теб
иначе и на мен ми е странно как взаимоотношения около нас се разпадат, защото жената е забравила как да бъде жена и се е смалила до работна ръка - тъжно е. хората нямат време да се наобядват прилично, камо ли пък да се замислят за духовен живот и "поглеждане в себе си". бабчето, което пише в тая тема ми пълни душата
две думи за телевизията:
преди 5 години разкарахме това устройство от въщи. тони беше на 2 и се беше зарибил много. и сега обича да гледа, направо е като трансиран. другите двама не смятат телевизора за нещо кой-знае-кво, понеже никога не е бил част от ежедневието им. ние не страдаме от липсата на телевизор ако толкова ни се гледа нещо, дето са давали по телевизията има сайтове, през които може да се гледа онлайн в удобно време, без реклами  децата също не са лишавани от филмчета. просто за нас телевизора е една абсолютно излишна мебел, да не казвам отживелица 

Много смела и мъдра постъпка.Сега ще ви разкажа за моя син.Когато беше на 3 години изкарахме няколко месеца на село.Наложи се да се върнем в града за 1-2 седмици.Телевизорът обаче не беше там.В първите дни детето беше в шок,непрекъснато приреваваше уж за село,но се оказа,че му липсва телевизора.След няколко дни обаче свикна и сапочна да си търси други занимания-най-вече книжки.С мъжа ми не вярвахме как телевизора може да пристрастява.

Писала съм и в други теми по повод ТV. Вкъщи няма ограничения за гледане на ТV. Има моменти, в които гледат доста за моите представи, но в други изобщо не се сещат или нямат време за това. Като слушам колко време прекарват връстниците им пред ТV стигнах до извода, че моите са добре. Да кажем, че си имат 1-2 филмчета, които харесват и ги гледат за забавление. Но научнопопулярните филми не ги слагам в забавленията, защото те си имат стойността на средство за обучение. Колкото и книги да прочетат за вулканите, например, съвсем различно е когато го видят в действие. В допълнение в тези филми има много добри графики и поясненията са на напълно разбираем език. Благодарение на такива филми (едно време на втора програма, помните ли?) знаех много повече от останалите деца в училище по всички природни науки. И сега не са толкова много децата, които гледат нещо различно от анимации. Дори заедно гледаме голяма част от филмите и им давам допълнителни обяснения или после си ги обсъждаме.
Като извод за нашето семейство мога да кажа, че ТV не е проблем сама по себе си. Не ги ограничавам, опитваме се да ги научим сами да си правят разпределение на времето и ги насочваме към определени филми или предавания, които смятаме за полезни или подходящи за тях.

Както се казва, една картинка може да замести хиляди страници от книги.

в тоя ред на мисли - има една програмка microsoft encarta. ние сме и фенове от 2004, когато за пръв път я открихме. има СТРАШНО МНОГО филмчета за вулкани, животни, човешкото тяло, има интерактивни игри и пъзели-континенти, абе много, много полезни и забавни неща. децата я обожават и въпреки че е на английски разбират много неща (където не разбират питат). като им е време за компютъра гледам да ги насърчавам да я разцъкват вместо да гледат филмчета. има я за даунлоуд в замундата. препоръчвам!

Искам да ви разкажа за още една роля на жената, която е избрала да остане вкъщи. Това, че е център на семейството си (в смисъл на мъж, деца), е ясно. Обаче има възможност да стане и център на голямото семейство - кондензационно ядро, около се събира родът. Това, че бях "на разположение" на моите деца ми даде възможност да бъда полезна и за децата на брат ми - през ваканциите децата ни растяха заедно, не просто пратени на село под надзор на баба (за бабата впрочем мога да кажа само хубави думи), а имаха едни много по-осмислени и творчески лета, с писане на фантасмагории, с театрални постановки, с дълги далечни пътувания, с диви летувания на 6-членната детска банда на планина и море. Това изключително много допринесе за сбижаването на децата ни, а и за нашата близост с брат ми, с когото по принцип се разбираме много добре. И вместо да се разпиляваме, какато е характерно за модерния свят, ние се чувстваме част от рода, в който влизат и сестра ни, и сестрата на мъжа ми и децата им (по стечение на обстоятелствата тях съм ги гледала по-малко, защото имат голяма разлика с моите, но така или иначе в критичните моменти съм ги поемала, за да дам възможност на майките им да се справят с проблемите). Разказвам това не за да се изкарам някаква героиня или жертва, аз съм го правила, защото ми е било важно и ценно. Просто искам да кажа, че патриархалното отношение към големия род не е за тотално отричане, чувството за принадлежност към една такава общност дава на децата усещане за сигурност, защитеност, увереност, че имат близки, на които могат да се опрат в труден момент. Ако щете, и на морален коректив, защото се чувстваш отговорен пред повече хора.
Та тази ми роля, на стожер на рода, ми е много любима и важна за мен.

Аз се включвам с нещо като "запис"  , че заради няколко дневно пътуване не съм видяла темата и още не съм я изчела.
А разбира се съм си за нея, с моя стаж от вече почти 11 години вкъщи 

Не мога да се сдържа и ще извадя и подчертая това изречение, защото в него е синтезирана цялата мъдрост на семейните традиции, която нерядко ни убягва.

Да се запиша и аз в темичката.От началото на 2003г. съм си вкъщи.През април 2003г. родих сина си.Тръгна на градина на 3 и половина години.Когато беше около две годишен тръгнах на работа и наехме жена, да ама за кратко.не се получи.И не м/у жената и детето ,а м/ у мен и работата.Сега си имам още едно бебче и донякъде е оправдание за стоенето вкъщи пред някой роднини и приятели.Смятам докато навърши 3г. да си я гледам.Иска ми се ако започна работа някога, да е нещо мое - "собствен бизнес".За да мога да си виждам децата често , да ги водя и прибирам от училище.Понякога ми се иска да съм на работа ,друг път не.Някой ме упрекват в тома ,че съм устанала у дома и пари в къщи носи само мъжа ми, особено в тия трудни времена.Той се скапвал от сутрин до вечер заради нас, почти без почивен ден.Даже свеки ми извика в лицето ,че само съм ходела по кафета и съм обикаляла магазините.Най близките до мен знает ,че не етака.но както и да е.
Май прекалих с писането.

ей, кабо алма, добре, че сподели от едно известно време с мъжа ми си мислим да вземем децата на сестра ми за една седмица. те са двечки, много добрички на 7 и 4 - възрастта на моите деца. със сестра ми се разбираме страхотно, но те живеят на 250км от нас и макар да не съм много сигурна, че това е реален проблем съм малко неспокойна дали ще сработи. страх ме е че ако ревнат за мама няма да може да се приберат 
 мъчно ми е за племенниците, защото вкъщи никой няма възможност да им обръща интензивно внимание - сестра ми е управител на магазин, зет ми има собствен бизнес, а майка ми, която живее с тях е в неразрушима симбиоза с телевизора...
ако можеш да споделиш няколко думи за това как си се справяла с тази си роля, ще съм много благодарна!!!

крислюбо, времената никога не са били лесни не знам защо всички си мислят, че сега е по-трудно от преди, когато прехраната е зависела изцяло от неща, които не са били контролируеми (дъжд, слънце, град). всяко време си има трудностите. не се оставяй да ти насаждат вина с такива безмислени фрази на мен свекито не ми е казвала в лицето нищо подобно (даже май за нищо не е посмяла да ме критикува), но понякога ми прави намеци за това какъв прекрасен мъж имам и как той се бил преработвал. за мен е важното, че мъжа ми никога не се е оплакал и е доволен от работата, която върша вкъщи. щом имам неговата подкрепа не ми трябва подкрепата на никой друг

Здравейте! Много се радвам, че ви открих! Ето накратко за мен:

Работех много, тичах много и това ми беше стихията. Смятах да родя 1-2 деца между другото, да намеря жена още докато съм бременна и възможно най-бързо да се върна "на пангара", след като родя.

Но явно има Господ, който се е усмихнал под мустак на плановете ми.

Забременях, легнах на легло и 3 месеца не станах. В 4-ти месец ми разрешиха да се движа умерено, но лекарката ми каза, че връщането ми на работа е само на моя отговорност. Не посмях. В 6-7 месец отново имах проблеми, пиех 1 шепа хапчета 3 пъти на ден, разминах се с болницата, но ходех на преглед буквално през ден.

Ето ме вече почти 2 години у дома. Това е най-спокойният и изпълнен период от живота ми. Чувствам се истински щастлива. Не искам да се връщам на работа. Не и на онзи пангар от 8 до 8. Мъжът ми работи така, детето каза "тати" на 10 месеца и редовно ми сочи неговата снимка. Виждат се за 20 минути сутрин, вечер той се прибира много късно, когато вече тя отдавна спи. Пътува много.

Само че финансовите обстоятелства ни притискат и вероятно есента ще трябва да се върна на работа.

Започнах да търся алтернативни методи за изкарване на пари. Ровя по сайтове, пращам писма, търся си работа, надявам се да намеря начин да си остана с детето у дома.

Дори да ходи за няколко часа на ясла или да я гледа жена, не искам да я оставям за дълго.

Естествено повечето ми приятелки и почти всичките ми роднини няма нито да разберат, нито да одобрят такова мое решение, но... Мисля, че тук има жени, които знаят как се чувствам и ще ме разберат и с малко думи и за това спирам с представянето си до тук.

Радвам се, че ви намерих!